През 2025 г. Северна Македония беше изправена пред различни, не

През 2025 година Северна Македония беше изправена пред разнообразни, освен политически, провокации.

Трагедията в Кочани

Още първите месеци белязаха страната с покруса, при която живота си изгубиха 63-ма младежи сред 16 и 24 години, а над 200 бяха ранени в резултат на пожар на 16 март, зародил в дискотека „ Пулс ” в Кочани по време на концерт на известната в страната група „ ДНК ”.

От фойерверките на сцената се възпламени таванът на дискотеката, която по време на следствието се оказа, че е работила без нужните разрешителни, без нужните ограничения за сигурност, без спешен излаз и е била ремонтирана с леснозапалими материали.

България първа се отзова и изпрати аероплан и коли за спешна помощ, с цел да поеме лекуването на 16 от потърпевшите, отзоваха се и Гърция, Сърбия, Турция, Хърватия, Швеция, Италия и други

Делото за случая потегли през ноември, водят се и още две следствия, които също се чака да завършат с обвинявания. Всяка събота родителите на починалите в резултат на пожара младежи излизат по улиците на Кочани със фотосите на децата си в „ Марш за ангелите ”, какъвто се организира и в Скопие в навечерието на първото съвещание по делото, в което упрекнати са 35 физически и три юридически лица.

Липса на прогрес в евроинтеграцията на Северна Македония

Два отчета за напредъка на страната по европейския ѝ път – на Екологичен потенциал и на Европейска комисия означиха застой в евроинтеграцията, като главното затруднение остава задължението за конституционни промени и регистриране на българите в главния закон на страната, който е изискване за продължение на договарянията.

Още при започване на ръководството си министър председателят на страната Християн Мицкоски и неговото държавно управление от ВМРО-ДПМНЕ, придвижването ЗНАМ и обединението от албански партии ВЛЕН оповестиха, че чакат гаранции, че измененията в конституцията ще бъдат последното изискване от страна на България.

В същото време управляващите в Скопие не престават да получават сигнали, че „ топката е в тяхното поле ”, както написа в обществените мрежи ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен след няколкочасовото си посещаване в Скопие през октомври.

Опозицията предложи Народното събрание на страната да одобри резолюция с така наречен „ червени линии ”, които да отворят пътя на страната към договаряния с Европейски Съюз. Резолюцията беше импортирана в Народното събрание, само че към момента не е част от дневния ред на законодателния орган.

Липсата на промени, проблемите с върховенството на закона и корупцията са измежду главните спънки пред пълноправното започване на договарянията за участие в Европейски Съюз, наред с конституционните промени, свързани с включването на българите в главния закон на страната, означиха и двата европейски отчета.

Отношенията с България

Управляващите в Северна Македония настояват, че казусът с блокираната евроинтеграция е България и българското искане за регистриране на българите в конституцията на страната, без значение, че то е част от гласуваната от всички страни членки на Европейски Съюз преговорна рамка.

Премиерът Християн Мицкоски постоянно декларира, че е подготвен за разговор с България, с цел да изложат причините си.

„ Подготвени сме да беседваме, само че първо дано решат какви диалози желаят да имаме – билатерални или диалози с Брюксел. Ако са билатерални, тогава се удостоверява нашата теза, че това е билатерализация на нашия европейски път.

Ако желаят да беседваме в Брюксел, в наличието на евродипломати, готови сме още на следващия ден да заминем и да представим нашите причини. Нито на милиметър няма да отстъпим досега, в който не бъде изпълнена и последната писмен знак от договорите и интернационалното право и това, което се поставя на македонците от другата страна на границата – в Пиринска Македония.

А това е нито повече, нито по-малко от поредно осъществяване на всички досегашни решения на Съда за човешките права в Страсбург във връзка с правата на македонската общественост у нашия източен комшия. Това първо. И второ – в случай че в действителност никой няма проблем с нашата вековна еднаквост и нашия майчин македонски език и няма да има повече билатерални вета, тогава най-малкото, което жителите на тази страна заслужават, е нови изводи на Европейския съвет.

Това са двата стълба, за които сме готови да беседваме ”, съобщи в словото си на последния конгрес на ВМРО-ДПМНЕ при започване на декември Мицкоски.

На процедура единствената забележима стъпка по посока съдействие сред България и Северна Македония беше маркирана със съдействието на Европейски Съюз и беше обвързвана с сключване Споразумение за подготовката, построяването и употребата на трансграничен железопътен тунел сред двете страни, част от жп Коридор 8.

Споразумението беше подписано при започване на ноември от вицепремиера и министър на превоза на Република Северна Македония Александър Николоски и българския вицепремиер и министър на превоза и известията Гроздан Караджов.

През месец май една година условна присъда с изпитателен период от две години постанови Основният съд в Битоля по делото против ръководителя на заличеното от Централния указател на страната съдружие „ Културен клуб Иван Михайлов “ в Битоля Люпчо Георгиевски.

Георгиевски беше съден за ксенофобия, расизъм и разпространяване на расова ненавист по електронен път посредством цитати на Иван Михайлов, споделени във Facebook страницата на сдружението. Присъдата провокира редица реакции в България, като българският министър на външните работи Георг Георгиев съобщи, че България преглежда делото против Люпчо Георгиевски като политически стимулиран развой, а президентът Румен Радев сподели, че делото и антибългарските изяви на управителни фактори в Република Северна Македония са безусловно неприемливи.

През ноември доайенът на българската общественост в Северна Македония Владимир Перев оповести, че е бил атакуван – физически и вербално в магазин в центъра на Скопие. В обява Перев, който е на 80 години, цитира обидите, отправени към него, и заяви, че е бил ударен в лицето, заради което са счупени и очилата му.

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски отхвърли „ каквото и да било нахлуване ” над Перев, а от Министерство на вътрешните работи в Скопие оповестиха, че подхващат ограничения за изясняване на случая.

Българското министерство на външните работи реагира с позиция, в която се осъжда „ следващият акт на принуждение от ненавист против българин в Република Северна Македония ” и се показва очакване „ способените управляващи в Република Северна Македония да подхващат своевременни и ефикасни дейности за следствие и правораздаване ”.

Летни пожари

През лятото и есента на 2025 година Северна Македония беше наранена от сериозна вълна от горски пожари, което наложи оповестяването на 30-дневно изключително състояние през юли и август.

Пожарите бяха провокирани от рискови горещини, суша и мощни ветрове.

През юли и август бяха регистрирани десетки огнища в цялата страна, горяха и две сметища покрай столицата, като някои от тях доближиха до квартали на Скопие.

В гасенето на пожарите се включи и армията, а страната задейства Механизма за гражданска отбрана на Европейски Съюз.

Местни избори

През октомври и ноември 2025 година в страната се организираха локални избори, които ръководещата коалиция (ВМРО-ДПМНЕ, ВЛЕН и ЗНАМ) завоюва безапелационно, като единствено ВМРО-ДПМНЕ завоюва 55, а цялата коалиция 66 от общо 80-те общини в страната и столицата Скопие.

Заради ниска изборна интензивност на първия тур на изборите, те ще бъдат повторени през януари с цялата процедура в четири общини в страната.

Декември – месец на вътрешни интензивности в политическите партии

На конгрес при започване на декември ръководещата партия ВМРО-ДПМНЕ преизбра за трети следващ път Християн Мицкоски за партиен ръководител, той беше и единствен претендент за позицията.

До края на годината (20 декември) следва конгрес и в най-голямата албанска партия, Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), с водач Али Ахмети, която сега е в съпротива. В Алианс за албанците, с ръководител Зиядин Села, който напусна обединението с ДСИ, ще бъде извършено партийно заседание (на 27 декември), на което ще бъде разисквана метаморфоза на структурите и органите на партията, нещо, което към този момент се случва в най-голямата опозиционна мощ СДСМ, откакто по искане на ръководителя й Венко Филипче цялото партийно управление подаде оставка.

Публикацията е по материали на Българска телеграфна агенция, заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.