Икономистът Мирослав Владимиров: Влизането в еврозоната няма...
През 2025 година пазарът на парцели у нас се движи от позитивните упования за присъединение на България към еврозоната, настояват специалисти. Въпреки това несигурността, която към този момент се усеща в световен мащаб, също ще окаже въздействие върху решенията на хората.
„ Ако тази световна неустановеност продължи задоволително дълго, евентуално ще се отрази и на държанието на купувачите. Тези резултати към момента не са се показали в българската стопанска система - растежът на приходите е висок и няма спад на безработицата, само че евентуално резултатът ще се види през 2026 година “, разяснява пред „ Марица “ икономистът Мирослав Владимиров - лекар по стопанска система и основен помощник в катедра „ Управление и администрация " в Икономическия университет във Варна.
От години той води курсове по ръководство на вложенията и ръководство на риска. Член е на Съвета на шефовете на " ЕРА България " АД. Прогнозите му сочат, че с влизането ни в еврозоната се чака банките да предложат повече артикули на ипотечния пазар, а освен заем с плаваща рента. Жилищното кредитиране е от основно значение за положението на имотния пазар, защото наклонността е за от ден на ден покупко-продажби, които ще се финансират с ипотеки - заради високите цени на жилищата и заради растежа на приходите, твърди специалистът.
Предстоящото прощаване с лева роди всеобщата настройка, че парцелите ще нарастнат с влизането на страната ни в еврозоната.
„ Това не е изключително рационално като очакване. Като цяло замяната на лв. с евро би трябвало да форсира доближаването на българската стопанска система със средноевропейските. Търсенето на жилищни парцели в България напоследък е в допълнение подтиквано от упованията за идно присъединение на страната към еврозоната. Тази вероятност се възприема от забележителна част от пазарните участници като катализатор за предстоящ растеж на цените, изключително в столицата и стопански дейните райони. Очакваната смяна в паричния режим поражда поведенчески модели, присъщи за преходни етапи - в това число ускорена реализация на капиталови планове за изпреварване на възможен спомагателен ценови напън.
Членството на България в еврозоната би трансформирало както трансмисията на лихвената политика, по този начин и дълготрайната ценова и кредитна динамичност на жилищния пазар ", твърди Владимиров. И приканва да се обърне внимание, че от 2022 до 2024 година - за три години - растежът в броя на покупко-продажбите в страната ни е алегоричен. В същото време цените на парцелите скочиха над 40%, т.е. търсенето от три години не пораства, а порастват единствено цените заради растежа на приходите и ниските лихви.
От тук ще пристигна и смяната в пазара през 2026 година - ще има унифициране на методиките за установяване на базовия лихвен %. Освен това ще следим развой на равнене на ипотечните лихви. Ръстът на приходите от интервала 2020-2024 година е нестабилен в дълготраен проект, т.е ще намалее. Тези трендове по повод лихвите и приходите евентуално ще ги забележим през 2026 година и това евентуално ще докара до нормализирането на пазара, т.е. продажби покрай медианните стойности - към 80 000. Това неизбежно ще има позитивно влияние върху имотния пазар. Добрата вест е, че в дълготраен проект пазарът е резистентен и с положителни вероятности “, предвижда специалистът.
„ Ако тази световна неустановеност продължи задоволително дълго, евентуално ще се отрази и на държанието на купувачите. Тези резултати към момента не са се показали в българската стопанска система - растежът на приходите е висок и няма спад на безработицата, само че евентуално резултатът ще се види през 2026 година “, разяснява пред „ Марица “ икономистът Мирослав Владимиров - лекар по стопанска система и основен помощник в катедра „ Управление и администрация " в Икономическия университет във Варна.
От години той води курсове по ръководство на вложенията и ръководство на риска. Член е на Съвета на шефовете на " ЕРА България " АД. Прогнозите му сочат, че с влизането ни в еврозоната се чака банките да предложат повече артикули на ипотечния пазар, а освен заем с плаваща рента. Жилищното кредитиране е от основно значение за положението на имотния пазар, защото наклонността е за от ден на ден покупко-продажби, които ще се финансират с ипотеки - заради високите цени на жилищата и заради растежа на приходите, твърди специалистът.
Предстоящото прощаване с лева роди всеобщата настройка, че парцелите ще нарастнат с влизането на страната ни в еврозоната.
„ Това не е изключително рационално като очакване. Като цяло замяната на лв. с евро би трябвало да форсира доближаването на българската стопанска система със средноевропейските. Търсенето на жилищни парцели в България напоследък е в допълнение подтиквано от упованията за идно присъединение на страната към еврозоната. Тази вероятност се възприема от забележителна част от пазарните участници като катализатор за предстоящ растеж на цените, изключително в столицата и стопански дейните райони. Очакваната смяна в паричния режим поражда поведенчески модели, присъщи за преходни етапи - в това число ускорена реализация на капиталови планове за изпреварване на възможен спомагателен ценови напън.
Членството на България в еврозоната би трансформирало както трансмисията на лихвената политика, по този начин и дълготрайната ценова и кредитна динамичност на жилищния пазар ", твърди Владимиров. И приканва да се обърне внимание, че от 2022 до 2024 година - за три години - растежът в броя на покупко-продажбите в страната ни е алегоричен. В същото време цените на парцелите скочиха над 40%, т.е. търсенето от три години не пораства, а порастват единствено цените заради растежа на приходите и ниските лихви.
От тук ще пристигна и смяната в пазара през 2026 година - ще има унифициране на методиките за установяване на базовия лихвен %. Освен това ще следим развой на равнене на ипотечните лихви. Ръстът на приходите от интервала 2020-2024 година е нестабилен в дълготраен проект, т.е ще намалее. Тези трендове по повод лихвите и приходите евентуално ще ги забележим през 2026 година и това евентуално ще докара до нормализирането на пазара, т.е. продажби покрай медианните стойности - към 80 000. Това неизбежно ще има позитивно влияние върху имотния пазар. Добрата вест е, че в дълготраен проект пазарът е резистентен и с положителни вероятности “, предвижда специалистът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ