ЕК представи данни по пет наказателни процедури срещу България
Европейска комисия продължава наказателната процедура против България, Чехия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта, Полша, Португалия и Румъния в региона на преработката на отпадъците и открива производства по същата причина против Германия, Гърция и Кипър. В Европейски Съюз са въведени правно обвързващи цели за подготовка за повторна приложимост и преправка на битови боклуци (като хартия, метал, пластмаса и стъкло). България, Чехия, Германия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта, Полша, Португалия и Румъния не са съумели да реализират задачата от 50 на 100 за подготовка в периода до 2020 година.
До 31 декември 2008 година се изискваше сред 55 и 80 на 100 от всички боклуци от опаковки в Европейски Съюз да бъдат модифицирани. Установените цели за преправка на разнообразни материали включват 60 на 100 за стъкло, хартия и картон, 50 на 100 за метали, 22,5 на 100 за пластмаси и 15 на 100 за дървесина. Комисията дава на България, Чехия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта, Полша, Португалия и Румъния два месеца за отговор и прецизира, че по-късно може да отнесе въпроса до Европейския съд.
Европейската комисия стартира производства за определяне на нарушаване, като изпрати публични уведомителни писма на България, Чехия, Испания, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Словакия за налагане на ограничаващи наложителни разрешителни или сертификационни схеми за монтажни и строителни услуги за енергийни съоръжения. Случаите се отнасят до превъзмогването на пречките пред инсталирането на съоръжение за сила от възобновими източници, които се основават с условия за позволения и други сходни условия. Тези условия затрудняват монтажниците на съоръжение за сила от възобновими източници и доставчиците на съоръжения за енергийна успеваемост да работят в целия Европейски Съюз. За да се подсигурява качеството на тези монтажни услуги, могат да се употребяват по-малко ограничаващи ограничения, като да вземем за пример следващи инспекции, вместо да се лимитира достъпът до пазара посредством налагане на наложителни схеми за узаконяване или условия за регистрация. Освен това Комисията откри случаи в България, Кипър, Латвия, Испания и Унгария, в които страните членки постановат още по-широки условия за засвидетелствуване и регистрация за строителството. Националните разпореждания, с които се изисква позволение или узаконяване, и обвързваните с тях отговорности водят до раздробеност на пазара, затрудняват достъпа до тези действия и лимитират избора за потребителите и съществуването на тези услуги.
Комисията приканва България, Белгия, Чехия, Германия, Нидерландия, Полша и Словения да съблюдават разпоредбите за отбрана на персоналните данни и изпраща публични уведомителни писма. Европейска комисия регистрира, че посочените страни и Германия са въвели погрешно европейските правила в тази област. Комисията дава период от два месеца за отговор, а по-късно ще реши дали да продължи с процедурата, се отбелязва в известието.
Европейска комисия прикани България, Белгия и Кипър да завършат използването на разпоредбите за продан на данни в границите на административното съдействие в региона на данъчното облагане. Според европейските правила страните от Европейски Съюз би трябвало да стандартизират събирането на спомагателната данъчна декларация и автоматизирано да обменят събраната информация. Допълнителната данъчна декларация е част от отговорностите за обезпечаване на световно минимално ниво на данъчно облагане за многонационални групи сдружения и огромни локални групи в Европейски Съюз, разяснява комисията. Белгия, България и Кипър до момента не са приели или уведомили за всички признати национални ограничения по общите правила, до момента в който данъчните управляващи в Европейски Съюз би трябвало да могат да стартират да обменят информация за многонационални компании от юни тази година. В период до два месеца засегнатите страни могат да отговорят, а по-късно комисията ще реши дали да заведе дело пред Съда на Европейски Съюз с претенции за финансови наказания.
Комисията прикани България и Полша да приложат вярно разпоредбите на Европейски Съюз за предлагането на пазара и използването на прекурсори за взривни субстанции. Според Европейска комисия двете страни не са обезпечили вярното използване на европейското законодателство. Европейски Съюз вкара ограничавания за достъпа до субстанции или смеси, с които може да се основат самоделни взривни устройства, като се изисква всички подозрителни покупко-продажби с такива субстанции да бъдат съобщавани на съответните управляващи. Според Европейска комисия България не е спазила условието за основаване на една или повече национални точки за съобщаване на подозрителни покупко-продажби, изгубвания и кражби; за установяване на способния орган за използването на разпоредбите на ЕС; за постоянно разпространяване на съответните насоки; за установяване на правила за наказания; за принос към годишната стратегия за наблюдаване. Комисията може да продължи с наказателната процедура, в случай че до два месеца София и Варшава не отстранят откритите дефекти.
