През 2025 г. БВП на глава от населението в Мисисипи,

През 2025 година Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Мисисипи, най-бедният щат в Съединени американски щати, доближава близо $55 000, като индикаторът е съвсем еднакъв с този на най-голямата стопанска система в Европа - Германия

На фона на редица провокации за стопанската система в международен мащаб и редица проблеми, произлизащи от няколко размирни района на планетата, икономисти от два континента влязоха в спор за разликите в благосъстоянието и благосъстоянието на домиканствата от Европа и Съединени американски щати.

Германия и Европа са имали и по-славни времена написа „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “. Изданието се концентрира върху спор сред икономисти, подчертаващ, че в това отношение разликата сред Стария континент и Съединени американски щати е по-голяма, в сравнение с мнозина европейци желаят да признаят.

Какво ще стане, в случай че европейците осъзнаят какъв брой небогати са? Този провокативен въпрос на колумнист от „ Уолстрийт джърнъл “ провокира многолюден трансатлантически спор измежду икономистите. Пол Кругман пази Европа, а други анализатори му опонират.

В основата стои въпросът какъв брой огромна е действително разликата в благосъстоянието сред Съединени американски щати и Европа. Дебатът не поражда инцидентно. Месеци по-рано точно американският щат Мисисипи попадна във фокуса на вниманието.

Регионът има репутацията на най-бедния в Съединени американски щати. Сред американците съществува даже подигравателното факсимиле, че „ не би желал даже мъртъв да висиш на оградата там “, което добре илюстрира предразсъдъците към южния щат.

През миналата година икономическата продукция на глава от популацията в Мисисипи доближава съвсем 55 000 $. Това е по-малко, в сравнение с във всеки различен американски щат, само че все пак индикаторът е по-висок от този на Франция, Италия и Обединеното кралство, а съвсем се изравнява с Германия. Самата концепция, че Мисисипи може да е толкоз богат, колкото Германия, звучи провокативно. Ако Германия беше американски щат, съгласно този аршин за богатство – Брутният вътрешен продукт на човек от популацията – тя би се наредила едвам на 49-о място.

Именно върху това се концентрира Кругман: „ Европа просто не е бедна в смисъла, в който Мисисипи е безпаричен. Нещо повече – по доста индикатори, а евентуално и по най-важните, Европа изцяло се мери със Съединените щати. “ Това е главният извод в поредност негови колонки по тематиката.

Много европейци се усещат уверени в тази теза, когато виждат занемарените градски центрове в американските мегаполиси, до момента в който в старите европейски градове се редят исторически и внушителни здания, пред които е цялостно с туристи. Често обаче се пропущат богатите американски покрайнини, където първокласните имения с повърхност от по 700 квадратни метра демонстрират друго лице на страната. Райони като Лаудън Каунти, Фолс Чърч и Феърфакс Каунти край Вашингтон регистрират приход на глава от популацията над 150 000 $.

Разликата сред Европа и Съединени американски щати наподобява по-малка, в случай че Брутният вътрешен продукт се мери не в настоящи долари, а посредством паритет на покупателната дарба. Така статистиците се пробват да отчетат разликите в цените и виталните разноски. Тъй като доста артикули и услуги в Европа са по-евтини, сравнението става по-благоприятно за европейците. Разликата сред Съединени американски щати и Германия в Брутният вътрешен продукт на човек тогава не е към 30 000 $, а почти 20 000. При подобен метод Германия към този момент би изглеждала по-богата от Флорида и не би попадала измежду бедните южни щати.

Според икономиста Луис Гарикано сходни съпоставения също имат недостатъци. Те подценяват растежа на продуктивността в браншове, където цените спадат. Именно това се случва постоянно при мощна конкуренция. Гарикано дава образец: в случай че Америка създава двойно повече програмен продукт, а цената на всяка единица пада на половина, цената на продукцията наподобява непроменена, макар че действителното количество е повишено двойно.

Затова множеството икономисти работят с непрекъснати цени и мерят действителния напредък на производството. А точно в софтуерния бранш американската стопанска система бележи най-силен прогрес. Измерено по размер създадени артикули и услуги, Съединени американски щати към този момент са оставили Европа обратно.

В основата на всичко стои продуктивността. Самият Кругман написа: „ Производителността не е всичко, само че в дълготраен проект е съвсем всичко. Държавите стават богати, като усилват продуктивността на труда. “

Той обаче акцентира, че Брутният вътрешен продукт не е единственият аршин за качество на живота. Това съответствува с публикуваното европейско чувство: каква е изгодата от по-висок Брутният вътрешен продукт, в случай че животът е по-кратък, по-несигурен и обществено по-труден?

Мисисипи постоянно служи като мотив. Продължителността на живота там е към 73 години, до момента в който в Германия доближава почти 81. Детската смъртност и равнищата на принуждение също са по-високи. Германците четат по-добре и по-рядко стават жертви на убийства.

Тази картина обаче също се слага под подозрение. Икономистът Тайлър Коуън показва неуместен контрааргумент: в Европа абсолютният брой смъртни случаи в резултат на горещини е по-висок от броя на хората, починали от огнестрелно оръжие в Съединени американски щати. Сравнението не е изцяло правилно, защото Европа е по-възрастна и по-голяма като население, а рискът от въоръжено принуждение на човек остава по-висок в Америка. Въпреки това тезата демонстрира, че качеството на живот има доста измерения.

Друг мотив на Кругман е, че американското благосъстояние е по-неравномерно разпределено. Значителна част от облагите отива при най-богатите. Той обаче пропуща, че данъчната система в Съединени американски щати е мощно прогресивна и преразпределя обилни средства. Въпреки това, съгласно статистика на Организация за икономическо съдействие и развиване от 2021 година, медианният приход след налози и обществени прехвърляния в Съединени американски щати е с към 30% по-висок от този в Германия.

Европа субсидира доста по-силно образованието, детските грижи и публичния превоз, което поддържа стандарта на живот на хората с по-ниски приходи. Това обаче коства скъпо. В огромните европейски страни, където данъчната тежест към този момент е висока, все по-често се разискват нови нараствания на налозите, в това число в Германия.

Колумнистът на „ Уолстрийт джърнъл “ Джоузеф Стърнбърг отбелязва, че европейските обществени страни към момента съумяват да прикриват действителния мащаб на изоставането, като обезпечават относително удобен живот на гласоподавателите. Така връзката сред икономическия триумф и персоналното богатство става по-малко забележима, а политическият напън за промени отслабва.

Основната теза на Кругман може да бъде систематизирана по този начин: „ Нищо не е чак толкоз трагично. “ Според него възходящата разлика сред Съединени американски щати и Европа се дължи главно на американския софтуерен бранш и на няколко свръхпродуктивни компании. Америка наподобява по-богата, тъй като статистиката регистрира повече софтуерни артикули. Европейците обаче купуват същите iPhone, затова софтуерното преимущество не въздейства толкоз мощно върху стандарта на живот.

Гарикано изрично не е склонен. По думите му американските софтуерни компании покачват заплатите и в други браншове. Средният приход на чиновник в Meta доближава 388 000 $. Тези хора могат да си разрешат скъпи услуги, заведения за хранене и персонални треньори.

Американците също по този начин печелят повече от растежа на фондовия пазар. Акциите на Nvidia са поскъпнали с 1370% за последните пет години, а показателят S&P 500 е повишен с 80% за същия интервал. Според Gallup 63% от пълнолетните американци имат акции или индексни фондове, до момента в който в Германия делът е към 20%.

Технологичното преимущество затова не е просто статистически резултат. То основава високи приходи, благосъстояние, данъчни доходи и нови благоприятни условия за вложения, които въздействат и върху останалата стопанска система.

Microsoft, Apple и останалите компании от групата „ Великолепната седморка “ печелят толкоз доста, че могат сами да финансират идната софтуерна вълна: изкуствен интелект, чипове, облачни услуги и цифрови платформи. Именно това ги отличава от индустриалните колоси на предишното.

В последна сметка действителният тест не е статистиката, а придвижването на капитали и бизнесмени. Икономистът Рикардо Рейс е изследвал накъде се насочват стартъпите – от Европа към Съединени американски щати или противоположното. Резултатът е еднопосочен: потокът е към Америка, като наклонността е още по-силна при по-добре финансираните компании.