От ИПИ с предупреждение: С тази бюджетна рамка рискуваме да удвоим дълга за 10 години
През 2024 година Румъния прескочи границата от 50% държавен дълг, като стана страната в Европейски Съюз с най-голямо повишаване на съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт от началото на пандемията до през днешния ден. Високи бюджетни дефицити – равнища от 6-9% от Брутният вътрешен продукт – повишиха стремително дълга на Румъния от 35% през 2019 година до 52% през 2024 година, с прогноза за близо 60% през 2026 година Само след няколко години Румъния най-вероятно ще има по-висок дълг от този на Германия.
На този декор България стои относително добре – държи недостиг към 3-те %, само че е изправена пред заплахата да навлезе в интервал на съществено повишаване на дълговите равнища, пишат в седмичния си разбор икономистите от ИПИ. Възможно ли е в границите на десетилетие държавният дълг в България да последва образеца на северната ни съседка и да доближи до 50% от Брутният вътрешен продукт?
Преди броени дни България одобри своя Национален средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025-2028 година, който е в основата на реформираната рамка за икономическо ръководство в Европейски Съюз и дава освен посоката на обществените финанси до 2028 година, само че и оценка за развиването на дълга до 2038 година при разнообразни сюжети. Според този проект, при базовия сюжет (без смяна в структурния примитивен баланс) дългът ще доближи 55,4% от Брутният вътрешен продукт през 2038 година, а при сюжета с фискална промяна (тоест промяна в структурния примитивен баланс) дългът ще бъде 45,3% от Брутният вътрешен продукт през 2038 година И в двата сюжета България остава под прага от равнище на държавния дълг в размер на 60% от Брутният вътрешен продукт, само че дава доста ясна поръчка за нарастване и на процедура удвояване от настоящото равнище (24-25% от БВП) на обществения дълг в идващите 10-12 години.
Тази рамка демонстрира, че дебатът за държавния бюджет, който сега се преглежда в Народното събрание, е извънредно значим. Оценката на фискално-структурния проект е напълно фокусирана върху ограничаването на растежа на така наречен чисти първоначални разноски. И тук свети една огромна алена лампа. Правилото е растежът на чистите разноски да следва растежа на евентуалния Брутният вътрешен продукт и на дефлатора на Брутният вътрешен продукт – казано по различен метод, повишаването на разноските би трябвало да е обвързано с номиналния растеж на стопанската система. Това изрично не е спазено с плана на бюджет за 2025 година Текущите разноски в оферти бюджет – това са парите за заплати, прехрана, дотации и пенсии – нарастват с 16,4% на фона на номинален растеж на стопанската система под 7%. Мащабът на разликата е 3% от Брутният вътрешен продукт, т.е. с толкоз процентни пункта се повишава делът на настоящите разноски по отношение на стопанската система на страната.
Раздуването на настоящите разходи на страната, отпред със свръх нарастването на заплатите на служители на реда и военни, е огромният проблем в бюджета и би трябвало да се преразгледа сред първо и второ четене в Народното събрание. В противоположен случай рискуваме отклоняване от фискално-структурния проект и следващ напън за нарастване на данъчната тежест – даже оттатък към този момент плануваното нарастване на осигурителната тежест през 2027 и 2028 година Забележете, че прогнозата за растежа на чистите първоначални разноски е приблизително 4,9% на година за интервала 2025-2028 година Ние сме на път да изконсумираме огромна част от този растеж още през 2025 година На хартия е изработен опит да се санира това разминаване, като в средносрочната рамка е заложено съвсем заледяване на разноските за заплати в интервала 2026-2028 година (ръст на година от към 1,5%), което на практика е съвсем невероятно, отчитайки и автоматизираните правила за заплатите в силовите ведомства, само че в по-общ проект и неизбежния годишен политически напън върху ръководещите.
Това обаче напълно не е всичко. Другият огромен проблем пред бюджета е наливането на 7,2 милиарда лева (като капитал) в пробити държавни сдружения и надлежно изключително високия растеж на държавния дълг. Заложеният нов дълг в размер на 18,9 милиарда лева отива надалеч оттатък нужните средства за финансиране на недостига и предстоящите заплащания по дълга през годината. Разликата са въпросните 7,2 милиарда лева, с които страната ще се пробва на ръчно ръководство, през държавните сдружения, да прави разнообразни вложения без това да минава през бюджета и да тежи (счетоводно) на недостига. Най-големият бенефициент е Българската банка за развиване, която ще получи финансова инжекция от 4 милиарда лева
Няма по какъв начин да не направи усещане, че към този момент два плана на бюджет плануват големи средства за ББР. Първо планът на служебното държавно управление заложи присъединяване на ББР в екстравагантната концепция за данъчна прошка, а в този момент постоянният кабинет предлага даже по-голяма поддръжка за банката, преследвайки " усилване на финансовия потенциал на ББР при финансиране на национални цели и браншове на стопанската система “. Тази обща дефиниция на процедура споделя, че банката ще се употребява като бюджет в сянка (под черта) за осъществяване на разнообразни политики. На фона на трагичния обществен облик на ББР, както и фактът, че някогашен изпълнителен шеф е с европейска заповед за арест, подобна бюджетна еквилибристика е безусловно неприемлива.
Предвидените финансови инжекции за 7,2 милиарда лева ще тежат изключително и по отношение на фискално-структурния проект. Там сходни изключителни схеми не са заложени. Затова се появява и огромна разлика в прогнозата за държавния дълг. Според фискално-структурния проект дългът би трябвало да е 30-33% през 2028 година (в взаимозависимост дали има промяна в дефицита), а съгласно средносрочната рамка към плана на бюджет дългът ще доближи 36% през 2028 година Разликата от над 3 проценти пункта идва главно от тази (твърде) противоречива интервенция. И тук, както при правилото за растежа на разноските, имаме отклоняване от проекта още в първата година.
Общият обзор на фискално-структурния проект за интервала 2025-2028 година ясно демонстрира, че са необходими надалеч по-смели ограничения в бюджета, тъй че да влезем в естествени рамки:
– Текущите разноски би трябвало да се върнат (устойчиво) на своите нормални равнища (33-34% от БВП), което значи преразглеждане на разпоредбите за свръх нарастване на заплатите в избрани сфери;
– Приходната част може да се поддържа с дискреционни ограничения, без това да санкционира всички работещи – с промяна да вземем за пример в тол системата и облагането на хазарта, вместо с повдигане на осигуровките;
– Опитите за изключително нарастване на дълга и финансиране на държавни сдружения също би трябвало да се пресече, защото се прави опит за основаването на бюджет в сянка, което носи голям корупционен риск.
Ако всичко това се пренебрегне, влизаме в пътека, която ни води по едно и също време към по-висока данъчно-осигурителна тежест за бизнесмени, вложители и работещи, както и съществено нарастване на държавния дълг в идващите години.
На този декор България стои относително добре – държи недостиг към 3-те %, само че е изправена пред заплахата да навлезе в интервал на съществено повишаване на дълговите равнища, пишат в седмичния си разбор икономистите от ИПИ. Възможно ли е в границите на десетилетие държавният дълг в България да последва образеца на северната ни съседка и да доближи до 50% от Брутният вътрешен продукт?
Преди броени дни България одобри своя Национален средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025-2028 година, който е в основата на реформираната рамка за икономическо ръководство в Европейски Съюз и дава освен посоката на обществените финанси до 2028 година, само че и оценка за развиването на дълга до 2038 година при разнообразни сюжети. Според този проект, при базовия сюжет (без смяна в структурния примитивен баланс) дългът ще доближи 55,4% от Брутният вътрешен продукт през 2038 година, а при сюжета с фискална промяна (тоест промяна в структурния примитивен баланс) дългът ще бъде 45,3% от Брутният вътрешен продукт през 2038 година И в двата сюжета България остава под прага от равнище на държавния дълг в размер на 60% от Брутният вътрешен продукт, само че дава доста ясна поръчка за нарастване и на процедура удвояване от настоящото равнище (24-25% от БВП) на обществения дълг в идващите 10-12 години.
Тази рамка демонстрира, че дебатът за държавния бюджет, който сега се преглежда в Народното събрание, е извънредно значим. Оценката на фискално-структурния проект е напълно фокусирана върху ограничаването на растежа на така наречен чисти първоначални разноски. И тук свети една огромна алена лампа. Правилото е растежът на чистите разноски да следва растежа на евентуалния Брутният вътрешен продукт и на дефлатора на Брутният вътрешен продукт – казано по различен метод, повишаването на разноските би трябвало да е обвързано с номиналния растеж на стопанската система. Това изрично не е спазено с плана на бюджет за 2025 година Текущите разноски в оферти бюджет – това са парите за заплати, прехрана, дотации и пенсии – нарастват с 16,4% на фона на номинален растеж на стопанската система под 7%. Мащабът на разликата е 3% от Брутният вътрешен продукт, т.е. с толкоз процентни пункта се повишава делът на настоящите разноски по отношение на стопанската система на страната.
Раздуването на настоящите разходи на страната, отпред със свръх нарастването на заплатите на служители на реда и военни, е огромният проблем в бюджета и би трябвало да се преразгледа сред първо и второ четене в Народното събрание. В противоположен случай рискуваме отклоняване от фискално-структурния проект и следващ напън за нарастване на данъчната тежест – даже оттатък към този момент плануваното нарастване на осигурителната тежест през 2027 и 2028 година Забележете, че прогнозата за растежа на чистите първоначални разноски е приблизително 4,9% на година за интервала 2025-2028 година Ние сме на път да изконсумираме огромна част от този растеж още през 2025 година На хартия е изработен опит да се санира това разминаване, като в средносрочната рамка е заложено съвсем заледяване на разноските за заплати в интервала 2026-2028 година (ръст на година от към 1,5%), което на практика е съвсем невероятно, отчитайки и автоматизираните правила за заплатите в силовите ведомства, само че в по-общ проект и неизбежния годишен политически напън върху ръководещите.
Това обаче напълно не е всичко. Другият огромен проблем пред бюджета е наливането на 7,2 милиарда лева (като капитал) в пробити държавни сдружения и надлежно изключително високия растеж на държавния дълг. Заложеният нов дълг в размер на 18,9 милиарда лева отива надалеч оттатък нужните средства за финансиране на недостига и предстоящите заплащания по дълга през годината. Разликата са въпросните 7,2 милиарда лева, с които страната ще се пробва на ръчно ръководство, през държавните сдружения, да прави разнообразни вложения без това да минава през бюджета и да тежи (счетоводно) на недостига. Най-големият бенефициент е Българската банка за развиване, която ще получи финансова инжекция от 4 милиарда лева
Няма по какъв начин да не направи усещане, че към този момент два плана на бюджет плануват големи средства за ББР. Първо планът на служебното държавно управление заложи присъединяване на ББР в екстравагантната концепция за данъчна прошка, а в този момент постоянният кабинет предлага даже по-голяма поддръжка за банката, преследвайки " усилване на финансовия потенциал на ББР при финансиране на национални цели и браншове на стопанската система “. Тази обща дефиниция на процедура споделя, че банката ще се употребява като бюджет в сянка (под черта) за осъществяване на разнообразни политики. На фона на трагичния обществен облик на ББР, както и фактът, че някогашен изпълнителен шеф е с европейска заповед за арест, подобна бюджетна еквилибристика е безусловно неприемлива.
Предвидените финансови инжекции за 7,2 милиарда лева ще тежат изключително и по отношение на фискално-структурния проект. Там сходни изключителни схеми не са заложени. Затова се появява и огромна разлика в прогнозата за държавния дълг. Според фискално-структурния проект дългът би трябвало да е 30-33% през 2028 година (в взаимозависимост дали има промяна в дефицита), а съгласно средносрочната рамка към плана на бюджет дългът ще доближи 36% през 2028 година Разликата от над 3 проценти пункта идва главно от тази (твърде) противоречива интервенция. И тук, както при правилото за растежа на разноските, имаме отклоняване от проекта още в първата година.
Общият обзор на фискално-структурния проект за интервала 2025-2028 година ясно демонстрира, че са необходими надалеч по-смели ограничения в бюджета, тъй че да влезем в естествени рамки:
– Текущите разноски би трябвало да се върнат (устойчиво) на своите нормални равнища (33-34% от БВП), което значи преразглеждане на разпоредбите за свръх нарастване на заплатите в избрани сфери;
– Приходната част може да се поддържа с дискреционни ограничения, без това да санкционира всички работещи – с промяна да вземем за пример в тол системата и облагането на хазарта, вместо с повдигане на осигуровките;
– Опитите за изключително нарастване на дълга и финансиране на държавни сдружения също би трябвало да се пресече, защото се прави опит за основаването на бюджет в сянка, което носи голям корупционен риск.
Ако всичко това се пренебрегне, влизаме в пътека, която ни води по едно и също време към по-висока данъчно-осигурителна тежест за бизнесмени, вложители и работещи, както и съществено нарастване на държавния дълг в идващите години.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ