Много зависи в кой град живееш, за да те определят за беден – статистиката на НСИ
През 2024 година линията на беднотия общо за страната e 763,83 лева средномесечно на разположение от домакинство, а под този предел са живели 1,401 милиона души, или 21,7% от популацията на страната, демонстрират последните данни на Националния статистически институт (НСИ).
В съпоставяне с предходната година размерът на линията на беднотия нараства с 19,7%, а относителният дял на бедното население се усилва с 1,1 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, регистрира Национален статистически институт. Данните за 2024 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 21,7 до 30%, или с 8,3 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 46,1%, или с 24,4 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (58,7% за 2024 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12,7 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Работещите небогати не престават да се усилват
През 2024 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства по отношение на миналата година с 0,4 процентни пункта - до 12,1%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2,5 процентни пункта понисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 56,3%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава съвсем два пъти за лицата с главно обучение и пет пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък – 4,8%.
Най-висок е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (47% за 2024 г.) и от един родител с деца (40% за 2024 година). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 3,6 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 16,7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2024 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 62,5%, а най-нисък - измежду самоопределилите се от българската етническа група - 16%.
Наблюдават се разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската и турската етнически групи доминират пенсионерите (съответно 45,9% и 34,2%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните (32,9%).
Намалява популацията в тежки материални и обществени ограничения
През 2024 година 16,6% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 1,4 процентни пункта по-малко спрямо 2023 година. През 2024 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 249.3 хиляди лица на възраст 18 - 64 години, или 7,1% от популацията, като по отношение на 2023 година относителният им дял нараства с 0.5 процентни пункта, а делът на мъжете и дамите е еднакъв.
Повече деца са в риск от беднотия
През 2024 година 28,2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 1,3 процентни пункта повече по отношение на 2023 година.
Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14,1 процентни пункта, регистрира националната статистика.
По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2024 година седем от 10 деца (72,5%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 10 пъти помалко, или 7,1%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.
През 2024 година 46,7% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия. Нито една нужда (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 0,7% от българската етническа група, за 0,6% от турската етническа група и за 10.5% от ромската етническа група. Около 27% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 36.5% от турската етническа група и 70,4% от ромския етнос.
Най-ниската линия на беднотия за предходната година се следи в областите Видин и Силистра - надлежно 524 лева и 550 лева, а най-високата - в област София (столица) - 1183 лева, следвана от областите Перник (897 лева.), Варна (875 лева.), Кюстендил (834 лева.) и Стара Загора (818 лева). Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Перник - 32%, Стара Загора - 26,3%, Търговище - 22.4%, Варна - 22,3%, и София (столица) - 22,2%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 11,2%, Велико Търново - 12,4%, Монтана, Силистра и Смолян - с по 13,1%, и Шумен - 13,2%.
Линията на беднотия нараства във всички области
С най-голямо повишаване са областите Ямбол (с 42,8%), Монтана (с 30,4%), Добрич (с 28,5%), Търговище (с 27,2%), Благоевград (с 27,1%) и Перник (с 25,4%). През 2024 година област Смолян е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 12.0%, а с най-високо ниво е област Видин - 29,4%. В област Габрово дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 9,2%, при 36,1% за област Перник. Относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете в областите Перник, София (столица), и Хасково. В три области - Добрич, Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при дамите.
Над 30% от българите са били в риск от беднотия
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката " Европа 2030 " от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели, показват от Национален статистически институт. Показателят включва хора, живеещи в риск от беднотия, с материални и обществени ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност. Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2024 година 30,3% от популацията, или 1 952 700 души, са били в риск от беднотия и обществено изключване. През 2023 година 30% от популацията или 1 933 100 души са били в риск от беднотия и обществено изключване.
В съпоставяне с предходната година размерът на линията на беднотия нараства с 19,7%, а относителният дял на бедното население се усилва с 1,1 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, регистрира Национален статистически институт. Данните за 2024 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 21,7 до 30%, или с 8,3 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 46,1%, или с 24,4 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (58,7% за 2024 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12,7 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Работещите небогати не престават да се усилват
През 2024 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства по отношение на миналата година с 0,4 процентни пункта - до 12,1%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2,5 процентни пункта понисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 56,3%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава съвсем два пъти за лицата с главно обучение и пет пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък – 4,8%.
Най-висок е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (47% за 2024 г.) и от един родител с деца (40% за 2024 година). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 3,6 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 16,7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2024 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 62,5%, а най-нисък - измежду самоопределилите се от българската етническа група - 16%.
Наблюдават се разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската и турската етнически групи доминират пенсионерите (съответно 45,9% и 34,2%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните (32,9%).
Намалява популацията в тежки материални и обществени ограничения
През 2024 година 16,6% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 1,4 процентни пункта по-малко спрямо 2023 година. През 2024 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 249.3 хиляди лица на възраст 18 - 64 години, или 7,1% от популацията, като по отношение на 2023 година относителният им дял нараства с 0.5 процентни пункта, а делът на мъжете и дамите е еднакъв.
Повече деца са в риск от беднотия
През 2024 година 28,2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 1,3 процентни пункта повече по отношение на 2023 година.
Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14,1 процентни пункта, регистрира националната статистика.
По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2024 година седем от 10 деца (72,5%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 10 пъти помалко, или 7,1%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.
През 2024 година 46,7% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия. Нито една нужда (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 0,7% от българската етническа група, за 0,6% от турската етническа група и за 10.5% от ромската етническа група. Около 27% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 36.5% от турската етническа група и 70,4% от ромския етнос.
Най-ниската линия на беднотия за предходната година се следи в областите Видин и Силистра - надлежно 524 лева и 550 лева, а най-високата - в област София (столица) - 1183 лева, следвана от областите Перник (897 лева.), Варна (875 лева.), Кюстендил (834 лева.) и Стара Загора (818 лева). Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Перник - 32%, Стара Загора - 26,3%, Търговище - 22.4%, Варна - 22,3%, и София (столица) - 22,2%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 11,2%, Велико Търново - 12,4%, Монтана, Силистра и Смолян - с по 13,1%, и Шумен - 13,2%.
Линията на беднотия нараства във всички области
С най-голямо повишаване са областите Ямбол (с 42,8%), Монтана (с 30,4%), Добрич (с 28,5%), Търговище (с 27,2%), Благоевград (с 27,1%) и Перник (с 25,4%). През 2024 година област Смолян е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 12.0%, а с най-високо ниво е област Видин - 29,4%. В област Габрово дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 9,2%, при 36,1% за област Перник. Относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете в областите Перник, София (столица), и Хасково. В три области - Добрич, Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при дамите.
Над 30% от българите са били в риск от беднотия
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката " Европа 2030 " от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели, показват от Национален статистически институт. Показателят включва хора, живеещи в риск от беднотия, с материални и обществени ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност. Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2024 година 30,3% от популацията, или 1 952 700 души, са били в риск от беднотия и обществено изключване. През 2023 година 30% от популацията или 1 933 100 души са били в риск от беднотия и обществено изключване.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ