България е на дъното на европейската класация по инвестиции в наука
През 2024 година Европейският съюз е насочил рекордните 403,1 милиарда евро към научноизследователска и развойна активност – нарастване от 3,6% по отношение на 2023 година, оповестява Евростат. Данните обрисуват постоянен напредък: за 10 години научните разноски в Европейски Съюз са нарастнали с над 62%, достигайки резистентен интензитет от 2,2% от Брутният вътрешен продукт.
Шест страни членки – измежду които Швеция, Белгия, Австрия и Финландия – към този момент надвишават стратегическата цел на Европейския съвет от 3% на научни разноски по отношение на Брутният вътрешен продукт.
В другия завършек на скалата остават седем страни, в това число България, която с едвам 0,8% от Брутният вътрешен продукт продължава да бъде измежду изоставащите в Европейски Съюз.
Европа влага, само че България остава под линията
Около две трети от всички европейски разноски за научна активност – 66,5%, или 268,1 милиарда евро – идват от бизнеса. Висшето обучение образува над 21%, а държавният бранш – близо 11%.
Тази конструкция демонстрира мощно взаимоотношение сред промишленост, университети и държавни институции, което е основно за бързото развиване на научния потенциал на Европа.
Същевременно разликите вътре в Съюза се изострят: до момента в който Белгия да вземем за пример усилва интензитета си с 1 процентен пункт за десетилетие, България остава измежду страните с най-ниски равнища на научни разноски и лимитирани благоприятни условия за рационализация.
Българска академия на науките: недофинансирането подкопава научния потенциал на страната
На този декор Общото заседание на Българската академия на науките разгласява декларация, в която упорства за съответно финансиране през 2026 година Академията акцентира, че генерира близо 40% от националната научна продукция и остава основен фактор за развиването на българската просвета.
Въпреки това, съгласно документа, трайното недофинансиране води до неконкурентни хонорари, отлив на млади експерти и липса на средства за възобновяване на изследователската инфраструктура.
Българска академия на науките дефинира обстановката като опасност за най-продуктивната част от научната общественост, която все по-трудно може да се конкурира с европейските сътрудници.
Академията чака нарастване на държавния трансфер за 2026 година, което да разреши осъществяване на наложителните нараствания на възнагражденията по Закона за висшето обучение, 10% покачване на заплатите на всички учени и администрация, осигуряване на 4,09 млн. евро за незабавни поправки на две от емблематичните ѝ здания на ул. „ Московска “ в София.
Контрастът: Европейски Съюз форсира, България изостава
Данните на Евростат ясно демонстрират, че Европа интензивно влага в познания, нововъведения и теоретичен капацитет – области, които са мотор на конкурентоспособността.
В същото време декларацията на Българска академия на науките припомня, че България продължава да изостава от европейските си сътрудници по основни индикатори, а поддръжката на научните институции остава недофинансирана.
Докато огромните стопански системи на Европейски Съюз трансформират науката в стратегически приоритет, българската научна общественост предизвестява за рисковете от по-нататъшно намаляване – загуба на фрагменти, неспособност за рационализация и лимитирана роля в европейските научни процеси.
Европейските данни и българските действителности обрисуват обща картина: в случай че България желае да се приближи до европейските стандарти и да задържи научния си капацитет, са нужни освен по-високи вложения, само че и дълготрайна държавна политика в поддръжка на науката.
Българска академия на науките декларира подготвеност да взе участие в този развой с експертна поддръжка — въпросът е дали националните цели ще се подредят по този начин, че българската просвета да не остане в периферията на европейското развиване.
