Кошмарът в Солинген: Скочих през прозореца с бебето в ръце, паднахме върху колата на загиналите съседи
През 2024 година българско семейство умира при, а друго - Костадинчеви - оцеляват по знамение и живеят втори живот.
Европа
" Ислямска страна " пусна видео на обвинения за офанзивата в СолингенПодпалвачът от Солинген изненадващо призна виновността си за убийството на българско семействоМачете, оръжия и пиротехника открити в дома на подпалвача от Солинген 
Виж още Доживотна присъда за подпалвача от Солинген, погубил българско семейство с 2 дребни деца
Екип на bTV посети мястото, в което Катя, Емил, Галя и бебето Емили губят живота си.
Повече от година и половина след онази трагична нощ, опожарената постройка в Солинген е изцяло необитаема, прозорците ѝ са залостени, а мирисът на пепел продължава да се носи във въздуха.
Семейство Костадинчеви са съседи и другари на семейство Жилови. В нощта на пожара се избавят, като.
" От звуци се събудихме, на бате Кънчо и кака Катя. Викаха, крещяха бягаха. Така се събудихме...след това скочихме през прозореца. До там беше всичко ", споделя Нихат Костадинчев.
" Нямахме различен късмет. Искахме да излезем на стълбите, само че стълбището гореше към този момент, нямахме късмет. Дете ни беше в ръката, в неговата ръка и това ни беше последният късмет, да скочим от прозореца ", споделя Айше Костадинчева.
В ръцете на Нихат е дребният им наследник. Той увива бебето в одеяло и скача по тил от прозореца на горящото жилище.
Като по знамение цялото семейство оцелява. Падат върху паркирана кола. По подигравка на ориста, това се оказва автомобилът на починалото семейство Жилови.
" До последно чакахме помощ да пристигна, да ни вземат или със стълба или с някакъв трамплин, какво ще е, само че нямаше ", спомня си Нихат.
Следват месеци битка за живота на младото семейство. Нихат изпада в кома, а Айше и бебето претърпяват редица интервенции.
" Не ми работеше кракът, рамото, не можех да вдишвам. Потрошен бях. И откакто се оправих физически, той и синът ми се опасяваше от мен ", споделя Нихат.
" Когато стане 2 часа и стартира да плаче и от 1 до 4 той не стопира. В 5 часа той заспива. Всяка вечер. Засега сме у дома. Имаме още интервенции, вървим на психолог ", изяснява Айше.
Вследствие на множеството контузии, Нихат не може да продължи да работи, а Айше към момента не може да прегърне сина си, тъй като пръстите на ръцете ѝ отхвърлят.
" Аз в покривите работих. Не мога да върша същите неща, които преди правех ", споделя Нихат.
- тогава 39-годишнен немски жител, получава доживотна присъда за четворното ликвидиране и други 21 опита за ликвидиране. При претършуване на дома му са открити запалителна течност, оръжия, опиати, както и нацистка литература. Въпреки подозренията за извънредно десни претекстове и редица митинги на локалната общественост в Солинген, тази версия е отхвърлена.
" Съдът изключва версията за десноекстремистки претекст, като се базира на цялостния профил на обвинения, съгласно който той не демонстрира политическа ангажираност ", декларира Катарина Кайл от Окръжния съд във Вупертал.
Защитата обаче има своите причини.
" Тази работа не беше свършена от следствените органи. Всички вероятни индикации за съществуването на такива расистки подбуди да бъдат проследени и да бъдат направени, с цел да има подготвени следствени резултати ", изяснява юрист Радослав Радославов.
" Доволен съм, че взе присъда доживот. Но не съм удовлетворен по какъв начин си свършиха работата, тъй като доста доказателства криеха... Нацистката основа. 100 % беше това ", споделя Нихат.
Мотивът за закононарушението остава неразбираем. Съдът се базира на психиатрична експертиза, съгласно която причинителят е развил психологично разстройство след години приложимост на амфетамини и други наркотични субстанции.
" Престъпленията са надълбоко свързани с личността му. Чрез тях той е търсил отплата за личните си проблеми със самочувствието. Целта му не е била да аргументи страдалчество на жертвите, а да удовлетвори егоистичните си желания и да получи чувство за значителност ", изясняват от съда във Вупертал.
" Той сподели ли ви нещо, обърна ли се към вас в залата, изясни ли за какво е предизвикал това? ", питат семейство Костадинчеви. " Не, единствено сподели последния ден, скърбя вика, не мога да върна времето обратно вика, ще извинявате доста вика ", дава отговор Нихат.
За семейство Жилови часовникът не може да се върне обратно и те в никакъв случай няма да преодолеят загубата на децата си. " Синът ми беше на 30 години. Снаха ми беше на 29. Внучето ми, Галя, беше на 3 годинки. Малката Емили беше единствено на 5 месеца ", спомня си Емил Жилов, татко на починалия Кънчо.
Всеки ден за семейство Костадинчеви е нова борба, а бъдещето за тях остава неразбираемо. " Ние работихме си, имахме си проекти какво да вършим, фантазии... Да си имаме по-добри шансове в нашата страна, по тази причина се трудихме тук ", споделя Нихат.
Две фамилии, две ориси. Напуснали България с вяра за по-добър живот, изпепелен от пожара в Солинген.
