България трябва има обновен план за енергетика и климат до 2024 г., а обсъждането по него все още не е започнало
През 2024 година България би трябвало има освежен Интегриран проект за енергетика и климата, само че разискването към момента не е почнало. Актуализацията на националните проекти е нужна и поради по-амбициозните цели на Европейския съюз. Това разяснява специалистът по енергийно обмисляне Мария Манолова от Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект – най-старата организация в областта на общинското енергийното обмисляне в България в разбор на
Законодателните оферти на Европейската комисия (EK) за използване на новата климатична цел на Европейски Съюз за 2030 година – така наречен пакет „ Готови за цел 55 “, могат да проправят метод за по-нататъшно увеличение на климатичните упоритости на Европейския съюз (EC) и привеждане в сходство на климатичните и енергийни политики на Съюза по интернационалния си ангажимент, обвързван с Парижкото съглашение. България като част от Европейски Съюз също има своя принос към постигането на общите цели, макар че оценката на Европейска комисия на интегрирания проект в региона на енергетиката и климата 2021 – 2030 година сочи, че самостоятелните цели са надалеч от амбициозни. До средата на 2023 година България би трябвало да приготви актуализация на проекта според наредбите и новите упоритости на Европейски Съюз, а у нас към момента липсва диалог по въпроса. Въпреки подхванатите климатични задължения и декларираните планове през 2020 година в международен мащаб – в това число новата климатична цел на Европейски Съюз за минимум 55% чисто понижение на излъчванията до 2030 година, науката показва, че към момента вървим към повишение на температурата с 2,5 – 2,7°C до края на този век. За да избегне опустошителните въздействия на климатичната рецесия и да направи своя обективен и научно аргументиран дял според Парижкото съглашение за реализиране на цел от 1,5°C, Европейски Съюз би трябвало да понижи своите излъчвания с най-малко 65% до 2030 година и да реализира чисти нулеви излъчвания до 2040 година. По-високата цел за климата до 2030 година, желанието за въглеродна индиферентност до 2050 година на Европейски Съюз и почналият развой по преразглеждане на законодателство в региона на климата и енергетиката, дават явен сигнал, че националните проекти за енергетика и климат, наложителни за страните членки, стават все по-важни при проектирането, осъществяването и мониторинга на националните цели, политики и ограничения. Създаден е специфичен правилник, с който да се подсигурява постигането на задачите за 2030 година и на дълготрайните общи цели и съответни цели на Енергийния съюз, в сходство с Парижкото съглашение. Още през октомври 2014 година Европейският съвет реализира единодушие относно целевата рамка, обвързвана с понижението на парникови газове до 2030 година Тогава задачата за парникови газове за 2030 година от 40% е разграничена на принос от: схемата за търговия с излъчвания (СТЕ, 43% спрямо 2005 г.) и цели (30% спрямо 2005 г.) за секторите отвън тази скица (сухопътен превоз, здания, селско стопанство, индустриални процеси, енергийни доставки, ползване на артикули, дребни промишлени съоръжения и ръководство на отпадъци). Тези цели са наложителни на равнище страни членки.
Усилията на всяка страна се разпределят въз основата на относителния дял от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Така обособените цели са съобразени с общото икономическо развиване в обособените страни. Всички страни членки следва да допринесат за цялостното понижение в Съюза към 2030 година, като задачите са в диапазона от 0% до – 40% спрямо нивата от 2005 година. Регламентът е прочут като Регламент за разпределение на напъните (РРУ), признат през май 2018 година, той дефинира наложителни за страните членки цели за понижаване на излъчванията в браншове (сухопътен превоз, отопление на здания, селско стопанство, дребни промишлени съоръжения и ръководство на отпадъци), част от които са отвън обсега на схемата за търговия с излъчвания за интервала 2021 – 2030 г. Тези браншове понастоящем генерират към 60% от излъчванията на парникови газове в ЕС (Фиг. 1). Към момента се приготвя навлизането на т.нар. Схема за търговия с излъчвания II, в чийто обсег ще бъдат включени излъчванията от секторите на постройките, сухопътния превоз и потреблението на някои горива, които към момента не са изяснени. Очаква се новата скица да стартира през 2027 година.
Законодателните оферти на Европейската комисия (EK) за използване на новата климатична цел на Европейски Съюз за 2030 година – така наречен пакет „ Готови за цел 55 “, могат да проправят метод за по-нататъшно увеличение на климатичните упоритости на Европейския съюз (EC) и привеждане в сходство на климатичните и енергийни политики на Съюза по интернационалния си ангажимент, обвързван с Парижкото съглашение. България като част от Европейски Съюз също има своя принос към постигането на общите цели, макар че оценката на Европейска комисия на интегрирания проект в региона на енергетиката и климата 2021 – 2030 година сочи, че самостоятелните цели са надалеч от амбициозни. До средата на 2023 година България би трябвало да приготви актуализация на проекта според наредбите и новите упоритости на Европейски Съюз, а у нас към момента липсва диалог по въпроса. Въпреки подхванатите климатични задължения и декларираните планове през 2020 година в международен мащаб – в това число новата климатична цел на Европейски Съюз за минимум 55% чисто понижение на излъчванията до 2030 година, науката показва, че към момента вървим към повишение на температурата с 2,5 – 2,7°C до края на този век. За да избегне опустошителните въздействия на климатичната рецесия и да направи своя обективен и научно аргументиран дял според Парижкото съглашение за реализиране на цел от 1,5°C, Европейски Съюз би трябвало да понижи своите излъчвания с най-малко 65% до 2030 година и да реализира чисти нулеви излъчвания до 2040 година. По-високата цел за климата до 2030 година, желанието за въглеродна индиферентност до 2050 година на Европейски Съюз и почналият развой по преразглеждане на законодателство в региона на климата и енергетиката, дават явен сигнал, че националните проекти за енергетика и климат, наложителни за страните членки, стават все по-важни при проектирането, осъществяването и мониторинга на националните цели, политики и ограничения. Създаден е специфичен правилник, с който да се подсигурява постигането на задачите за 2030 година и на дълготрайните общи цели и съответни цели на Енергийния съюз, в сходство с Парижкото съглашение. Още през октомври 2014 година Европейският съвет реализира единодушие относно целевата рамка, обвързвана с понижението на парникови газове до 2030 година Тогава задачата за парникови газове за 2030 година от 40% е разграничена на принос от: схемата за търговия с излъчвания (СТЕ, 43% спрямо 2005 г.) и цели (30% спрямо 2005 г.) за секторите отвън тази скица (сухопътен превоз, здания, селско стопанство, индустриални процеси, енергийни доставки, ползване на артикули, дребни промишлени съоръжения и ръководство на отпадъци). Тези цели са наложителни на равнище страни членки.
Усилията на всяка страна се разпределят въз основата на относителния дял от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Така обособените цели са съобразени с общото икономическо развиване в обособените страни. Всички страни членки следва да допринесат за цялостното понижение в Съюза към 2030 година, като задачите са в диапазона от 0% до – 40% спрямо нивата от 2005 година. Регламентът е прочут като Регламент за разпределение на напъните (РРУ), признат през май 2018 година, той дефинира наложителни за страните членки цели за понижаване на излъчванията в браншове (сухопътен превоз, отопление на здания, селско стопанство, дребни промишлени съоръжения и ръководство на отпадъци), част от които са отвън обсега на схемата за търговия с излъчвания за интервала 2021 – 2030 г. Тези браншове понастоящем генерират към 60% от излъчванията на парникови газове в ЕС (Фиг. 1). Към момента се приготвя навлизането на т.нар. Схема за търговия с излъчвания II, в чийто обсег ще бъдат включени излъчванията от секторите на постройките, сухопътния превоз и потреблението на някои горива, които към момента не са изяснени. Очаква се новата скица да стартира през 2027 година.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ