Дефицитът реално е точката, по която може да се получи

" Дефицитът действително е точката, по която може да се получи някакъв проблем. Доколкото разбирам не ни липсват 18 милиарда лева в бюджета, а сред 5 и 9. Те могат да бъдат открити. " Това сподели по Нова ТВ икономистът и някогашен вицепремиер Атанас Пеканов. Финансовия министър Теменужка Петкова съобщи през седмицата, че дефицитът е 18 милиарда лева и по тази причина не се плануват разноски за създаване на инфраструктура. Служебното държавно управление разгласи упованията си (по предварителни оценки) 2024 година да завърши със заложения 3% недостиг, което се равнява на 6.1 милиарда лв.. При дупка от 18 милиарда лв. дефицитът би прескочил 9%. Внесеният от служебното държавно управление бюджет 2025 година също предвиждаше 3-процентен недостиг. Редовният кабинет го изтегли, като Теменужка Петкова съобщи, че до 14 февруари ще вкара в Министерския съвет проектобюджета за 2025 г.  Още по тематиката 14:22 ч. 25 яну 2025 Ще работим за това планът да предложи подобен бюджет, с недостиг до 3%, както изисква и Законът за обществените финанси, съобщи Петкова. Правителството би трябвало да се концентрира върху ограничения против увеличението на инфлацията, каквито сега не се взимат, сподели още Пеканов. Той означи, че " страховете, които постоянно се тиражират по отношение на влизането в еврозоната " са неоснователни. " Страните в еврозоната не престават да се оправят. С компликации, само че имат " втората най-използвана валута в света, която носи своята тежест, която икономисва от транзакционни разноски, от разнообразни типове рецесии ", разяснява Пеканов. Икономистът даде за образец Гърция, която към този момент си върна стабилността. Еврото не я спря да се възвърне от огромната рецесия, в която беше изпаднала. Процесът на влизане в еврозоната обаче би трябвало да се извърши по професионален и деликатен метод, с цел да не остане някой излъган или по някакъв метод ощетен, посочи Пеканов. Бившият вицепремиер беше безапелационен, че България би трябвало и може да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 година. " Не сме изпуснали този прозорец. Не виждам проблем към момента за това. Но разбирам аргумента, че би трябвало да желаяме ковергентния отчет тогава, когато сме сигурни, че ще отговорим на критериите. Истината е, че сега не отговаряме официално на ценовия аршин, само че той не е корав, не е прецизен. " Известно е, че този аршин се базира на междинното от трите страни с най-ниска инфлация. Възможно е критерият, който през декември беше 2,5, (България реализира 2,6), да се усили, защото цените в Европа се повишават. Пеканов изясни, че в някои връзки България в този момент би могла да покрие ценовия аршин. " Но не става въпрос единствено за един месец. Този развой би трябвало да е резистентен ". " Ако желаеме да влезем в еврозоната на 1 януари следващата година - до юни месец би трябвало да получим зелена светлина от европейските институции. За конвергентен отчет - той би трябвало да бъде пожелан най-късно до март. А не да се бърза. Най-лошият излаз от тази обстановка е отчетът да е отрицателен. Тогава ще би трябвало да изчакаме евентуално най-малко 2-3 години. "