През 2024 г. България отново е сред страните с най-ниска

През 2024 година България още веднъж е измежду страните с най-ниска безработица в Европейски Съюз, с съвсем непроменено равнище спрямо 2023 година Запазва се огромният географски дисбаланс, като най-високите равнища на безработица се следят в пограничните общини, както и в Източна Стара планина, в частност към Котел.

По-различно обаче е положението на трайната безработица. В България, коефициентът на трайна безработица е по-висок от междинното ниво за Европейски Съюз. По този индикатор също има огромен дисбаланс в териториалното систематизиране. Източна България, в частност черноморските общини, както и в по-големите пазари на труда като тези в общините във Великотърновска, Софийска, Пловдивска и Старозагорска области, регистрират едни от най-ниските равнища на трайна безработица. С най-високо равнище са общините в Североизтока, които имат високо общо равнище на безработицата.

Общият средногодишен брой на трайно безработните лица в България, за 2024 година е 34 хиляди, а картината е доста близка до тази през 2023 година Очаквано, трайната безработица повтаря разпределението на безработицата. Най-нисък е броят на трайно безработните по Черноморието, до момента в който общините в Северозападна България и елементи от източна Стара планина остават с най-голям брой в цялата страна. С най-високи равнища на трайна безработица са Котел, Каолиново и Велинград с към 1000 лица. Столична община се подрежда в челната четвърт на класацията с 223 трайно безработни лица.

Показател, който дава по-реална визия за положението на пазара на труда в обособените общини е коефициентът на трайна безработица[2]. Най-високите стойности се следят в общини в севрозападната част на страната, следвани от Североизточна България. Най-висок е коефициентът в Димово (34,2%), Макреш (25,9%), Ружинци (25,2%) и Каолиново (24,8%), Всички останали общини коефициентът на трайна безработица е под 20%. Забележително е, че в малко под половината от общините (103 общини) коефициентът е под 1%, а в 9 от общините е на практика нула. С най-ниските равнища на коефициента на трайна безработица са общините от Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Великотърновска и Бургаска области, както и Столична община. В множеството от общините няма огромна разлика с равнището на коефициента от 2023.

Делът на трайно безработните от всички безработни лица показва какъв брой е елементарно за безработните да намерят работа. Този коефициент предстоящо отразява географското систематизиране на останалите два индикатора. В 17 от всички общини трайно безработните надвишават половината от всички безработни. На челните места са Каолиново с съвсем 60%, Ружинци и Брегово с 57%. Котел и Вълчедръм още веднъж са в десетте общини с най-високи индикатори, надлежно с 56,7% и 54%. В по-добро положение са общините по крайбрежието като на чели позиции са Поморие (0,1%), Несебър (0,3%), Добрич (градска и селска) – 0,4%.

Тревожно е обаче, че в съвсем 80% от общините, този индикатор е над 10%. Комбинирано с това, че делът на трайно безработните от всички безработни лица остава на практика неизменен от предходните няколко години демонстрира, че този проблем не е бил адресиран, и в случай че не бъдат взети ограничения, ще продължи да се задълбочава. Едно от евентуалните последици е задълбочаване на миграцията към общините с по-голямо население и брой работни места, което ще докара до в допълнение обезлюдяването на дребните обитаеми места.

По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ.

Източник: Институт за пазарна стопанска система
безработица трайна безработица най-ниска безработица