През 2024 г. 6,3% от хората на 16 или повече

През 2024 година 6,3% от хората на 16 или повече години в Европейски Съюз, които са се нуждаели от стоматологична помощ, са съобщили, че не са могли да я получат заради финансови аргументи, дълги описи с чакащи или разстояние до доставчиците на стоматологични услуги. България се приближава до това равнище, като процентът на деклариралите този проблем у нас е даже по-нисък - 4,5%. Това сочат анализите на Европейската статистическа работа (Евростат).

По този индикатор страната ни е в много по-добра позиция спрямо две свои прилежащи страни – Гърция и Румъния. Сред страните от Европейски Съюз делът на хората с неудовлетворени потребности от стоматологична помощ е бил най-голям в Гърция (27,1%), Латвия (16,5%) и Румъния (16,2%).

Най-нисък дял пък е следен в Малта (0,4%), Германия (0,9%) и Хърватия (1,1%).

Данните на Евростат демонстрират още, че делът на хората, изложени на риск от беднотия, които са съобщили за неудовлетворени потребности от стоматологична помощ през 2024 година, е бил доста по-висок - 13,7%, спрямо каузи на тези, които не са изложени на риск от беднотия - 5,1%. За България равнищата на двата индикатора са надлежно 11,7% и 3,2%.

Подобна наклонност е записана във всички страни от Европейски Съюз. Най-значимите разлики в отчитането на неудовлетворени потребности от дентални грижи са следени в Румъния, където 43,5% от хората, изложени на риск от беднотия, са съобщили за такива неудовлетворени потребности, спрямо 12,6% измежду тези, които не са изложени на риск. За Гърция равнищата на индикаторите са надлежно 52,8% и 22,7% измежду тези, които не са изложени на риск.

Големи разлики са следени и в Латвия и Португалия. За разлика от тях Германия, Малта и Полша записват най-малките разлики сред равнищата на неудовлетворени потребности от дентални грижи измежду хората, изложени на риск от беднотия, и тези, които не са изложени на риск от беднотия, сочат още анализите на Евростат.