Емиграцията, глава трета: 2011 - 2021 г.
През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и народна власт, в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - в неуспехите. Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й. Тази тематика е част от серията за емиграцията. Останалите елементи в серията са. През третото десетилетие от българския преход свободното напредване, ученето и работата в Европейски Съюз са към този момент налични за всички. През това време Брекзит и пандемията от ковид-19 са другите значими процеси, които повлияха на миграцията в България и Европа. До преди ковид-19 се следи непрекъснат негативен машинален приръст, само че от 2020 година към този момент три години той е позитивен. През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и народна власт, в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - в неуспехите. Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й. Тази тематика е част от серията за емиграцията. Останалите елементи в серията са. През третото десетилетие от българския преход свободното напредване, ученето и работата в Европейски Съюз са към този момент налични за всички. През това време Брекзит и пандемията от ковид-19 са другите значими процеси, които повлияха на миграцията в България и Европа. До преди ковид-19 се следи непрекъснат негативен машинален приръст, само че от 2020 година към този момент три години той е позитивен.
Никой не очакваше това. След разпада на 90-те и стабилизацията след 2000 влизането в Европейски Съюз трябваше да ознаменува края на спада в България. Всички предвиждаха, че миграцията ще се стабилизира. Според прогнозите на Националния статистически институт по това време след 2010 година миграционният поток трябваше да се стабилизира на към 6 - 8 хиляди души годишно.
Реклама
Нищо не се оказа по-далече от истината. В последното десетилетие, настояват числата, България е изгубила повече хора, в сравнение с в двете минали преди този момент - над 300 хиляди души, когато пристигна изравнителната сметка. Според Национален статистически институт през днешния ден това ще значи сред 30 и 35 хиляди души на година.
Автор: Тихомир Колев
Защо още веднъж бяхме неподготвени? Десетилетието 2011 - 2021 година е друго от предходните и може би от всички останали. Това е може би първият интервал, когато мнозина отпътуваха не поради финансови или политически проблеми, а единствено тъй като можеха. Членството в Европейски Съюз им разреши да търсят по-добра среда на живот и по-добро възнаграждение извънредно елементарно.
За първи път също по този начин връщането стана елементарно и бързо - появиха е лоу-кост фирмите, границите се отвориха, я. Еврофондовете пристигнаха насам, само че не съумяха да подобрят страната и мнозина отпътуваха наопаки.
Съдбите и историите са разнообразни и не могат да бъдат събрани и разказани по еднакъв метод, под един знаменател, само че едно е несъмнено - светът към този момент не е толкоз огромен, откакто единствено с паспорт и раница за два часа можеш да стигнеш от София до Милано, а за три до Барселона. Работа, обучение, Брекзит и ковид-19 По, сред 61.1% и 76.1% (според интервала, за който са били отвън страната) от пребиваващите в чужбина повече от три месеца в интервала 2011 - 2021 година са били там за работа. На последващо място се подреждат отпътувалите отвън страната, с цел да продължат своето обучение - сред 5.8% и 12.4%.
Реклама
Макар в границите на Европейски Съюз да има условие през първия месец от преместването си човек да се записва в новата страна, надалеч не всички го вършат. Все отново тези, които съблюдават закона, влизат в формалната статистика на другите страни. Например съгласно Националния статистически институт (INE) на Испания през 2022 година (неофициално се смята, че са над 215 хил.), което отрежда на нацията ни 13-о място по брой на чужденците в иберийската страна. По данни на в Германия пък са регистрирани над 390 хиляди българи, а в Гърция и Италия надлежно 69.5 и 49.2 хиляди Естествено измежду тях влизат и хора, които са се преместили там отпреди отпадането на рестрикциите, даже преди влизането ни в Европейски Съюз.
Брекзит е другият огромен фактор, който повлия на миграцията на българи към Обединеното кралство. Излизането на Англия от Европейски Съюз подтикна хората, които не бяха решили трайно да живеят там или такива, които го отлагаха, да подхващат тази стъпка, с цел да се записват и да останат там, с цел да търсят непрекъснат статут преди Според обществени данни на английското държавно управление малко над 282 хиляди българи са подали документи за статут, само че пребиваващите там са към 79 хиляди
Ковид-19 връща хора в страната. За 2020 година Национален статистически институт регистрира първия от години позитивен машинален приръст - над 30 хиляди, или казано по-просто - с толкоз напусналите страната са по-малко от влезлите в нея. И това главно са българи, живеещи и работещи на открито,. Много от тях не престават и до момента в който са в България, а други се прибират, тъй като считат, че тук е по-безопасно или най-малко са при околните си.
През 2021 и 2022 година се резервира позитивният знак в разликата сред напуснали и открили се в страната. Тя е надлежно над 12 хиляди и малко повече от 27 хиляди. Това е явен знак за превръщане на наклонността, само че съгласно експерти това ще е краткотраен развой.
Никой не очакваше това. След разпада на 90-те и стабилизацията след 2000 влизането в Европейски Съюз трябваше да ознаменува края на спада в България. Всички предвиждаха, че миграцията ще се стабилизира. Според прогнозите на Националния статистически институт по това време след 2010 година миграционният поток трябваше да се стабилизира на към 6 - 8 хиляди души годишно.
Реклама
Нищо не се оказа по-далече от истината. В последното десетилетие, настояват числата, България е изгубила повече хора, в сравнение с в двете минали преди този момент - над 300 хиляди души, когато пристигна изравнителната сметка. Според Национален статистически институт през днешния ден това ще значи сред 30 и 35 хиляди души на година.
Автор: Тихомир Колев
Защо още веднъж бяхме неподготвени? Десетилетието 2011 - 2021 година е друго от предходните и може би от всички останали. Това е може би първият интервал, когато мнозина отпътуваха не поради финансови или политически проблеми, а единствено тъй като можеха. Членството в Европейски Съюз им разреши да търсят по-добра среда на живот и по-добро възнаграждение извънредно елементарно.
За първи път също по този начин връщането стана елементарно и бързо - появиха е лоу-кост фирмите, границите се отвориха, я. Еврофондовете пристигнаха насам, само че не съумяха да подобрят страната и мнозина отпътуваха наопаки.
Съдбите и историите са разнообразни и не могат да бъдат събрани и разказани по еднакъв метод, под един знаменател, само че едно е несъмнено - светът към този момент не е толкоз огромен, откакто единствено с паспорт и раница за два часа можеш да стигнеш от София до Милано, а за три до Барселона. Работа, обучение, Брекзит и ковид-19 По, сред 61.1% и 76.1% (според интервала, за който са били отвън страната) от пребиваващите в чужбина повече от три месеца в интервала 2011 - 2021 година са били там за работа. На последващо място се подреждат отпътувалите отвън страната, с цел да продължат своето обучение - сред 5.8% и 12.4%.
Реклама
Макар в границите на Европейски Съюз да има условие през първия месец от преместването си човек да се записва в новата страна, надалеч не всички го вършат. Все отново тези, които съблюдават закона, влизат в формалната статистика на другите страни. Например съгласно Националния статистически институт (INE) на Испания през 2022 година (неофициално се смята, че са над 215 хил.), което отрежда на нацията ни 13-о място по брой на чужденците в иберийската страна. По данни на в Германия пък са регистрирани над 390 хиляди българи, а в Гърция и Италия надлежно 69.5 и 49.2 хиляди Естествено измежду тях влизат и хора, които са се преместили там отпреди отпадането на рестрикциите, даже преди влизането ни в Европейски Съюз.
Брекзит е другият огромен фактор, който повлия на миграцията на българи към Обединеното кралство. Излизането на Англия от Европейски Съюз подтикна хората, които не бяха решили трайно да живеят там или такива, които го отлагаха, да подхващат тази стъпка, с цел да се записват и да останат там, с цел да търсят непрекъснат статут преди Според обществени данни на английското държавно управление малко над 282 хиляди българи са подали документи за статут, само че пребиваващите там са към 79 хиляди
Ковид-19 връща хора в страната. За 2020 година Национален статистически институт регистрира първия от години позитивен машинален приръст - над 30 хиляди, или казано по-просто - с толкоз напусналите страната са по-малко от влезлите в нея. И това главно са българи, живеещи и работещи на открито,. Много от тях не престават и до момента в който са в България, а други се прибират, тъй като считат, че тук е по-безопасно или най-малко са при околните си.
През 2021 и 2022 година се резервира позитивният знак в разликата сред напуснали и открили се в страната. Тя е надлежно над 12 хиляди и малко повече от 27 хиляди. Това е явен знак за превръщане на наклонността, само че съгласно експерти това ще е краткотраен развой.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ