Лихвите по ипотеките скачат двойно?
През 2023 година инфлацията ще тръгне надолу, само че заемите ще нарастнат. Това предвиждат финансисти и кредитни специалисти. Според тях обаче банките няма да вършат внезапни промени и заемите ще останат на добра цена и през тази година.
В същото време упованията са, че банките най-сетне ще възстановят лихвите върху спестяванията на жителите и компаниите и те към този момент ще носят рентабилност, вместо да се топят поради инфлацията и всевъзможни такси.
До момента банките в България напълно страхливо реагират на новата политика на Европейската централна банка. В опит да укроти инфлацията в Евросъюза финансовата институция във Франкфурт от юли насам неколкократно увеличи основни лихви като тези по депозитите и рефинансирането. У нас обаче тези процеси текат с известно забавяне - лихвите по спестяванията и по ипотеките съвсем не са мръднали, а потребителските заеми напълно леко са повишили цената си.
През ноември междинният размер на лихвата по жилищните заеми се е покачил с 0.07 процентни пункта по отношение на октомври - до 2.55%, само че остава под равнища от предходната година, демонстрира статистиката на Българска народна банка. Наблюдаваният лек растеж на лихвите през последните три месеца се дължи главно на новите кредитни артикули, които пуснаха някои банки. При заварените контракти смяна имаше единствено за тези, които са в евро, и които се въздействат директно от показателя EURIBOR.
Тепърва ще сме очевидци на по-видимо повишаване на ипотечните лихви, които в края на годината могат да доближат 4 до 5%.
Ръстът е двоен, само че съгласно кредитния съветник Тихомир Тошев това няма да е огромно усложнение за хората с ипотеки. Според него оскъпяване на месечните вноски приблизително с към 100-150 лева към края на годината ще е търпимо за тези консуматори, тъй като те са с по-високи приходи и са създали по-реална оценка на опциите да връщат заеми.
При потребителските заеми за семействата статистиката демонстрира, че ноември междинната рента се е повишила с към половин процентен пункт за един месец и доближава 8.79%. За съпоставяне преди година междинната рента на потребителските заеми бе към 8%. И при тях покачването, което се следи през есента, се дължи главно на новоотпуснатите по-скъпи заеми. Прогнозите са цената на този вид заеми да надвиши 10% тази година. Което е допустимо да тормози потребителите с по-ниски приходи.
По-голям проблем обаче са длъжниците с бързи заеми.
Търсенето на тези заеми, които се отпускат доста по-лесно от общоприетите, само че са с по 20-30, та даже 50% рента, се засилва през миналата година и още веднъж доближи равнищата от преди ковид-пандемията. Ръстът им за деветмесечието на 2022 година е 23% и съвсем същият е растежът на необслужваните вноски.
" Заради високата инфлация от ден на ден хора не връзват фамилния бюджет и прибягват към този най-скъп кредитен артикул, с цел да покрият ежедневни разноски. При това теглят все по-големи суми, чието разплащане разтягат във времето. Преди беше обикновено да се тегли бърз заем от 400 - 500 лева, който се изплаща за два-три месеца, в този момент обаче сдруженията за бързи заеми предалагат по 5000-6000 лева Такава сума мнозина изпитват усложнение да върнат, някои теглят втори заем, с цел да покриват първия. Влизат в кредитна серпантина, от която няма излизане ", разяснява Тошев. Неговият съвет е да се прибягва до бързи заеми за нещо в действителност належащо и да се теглят не повече 500 лева За незабавни заплащания кредитната карта е по-добрият вид, тъй като лихвата е по-ниска - сред 11-17%, а и има по-нисък предел, съгласуван с приходите на притежателя й.
Кредитният съветник дава и доста сладкодумен образец за клопката, в който влизат длъжниците с бързи заеми. При 3000 лева потребителски заем от банка с погашение за три години, месечната вноска сега излиза към 93 лева като в края на интервала се връщат 3335 лева Т.е. оскъпяването е с 335 лева В същото време бърз заем за 3000 лева и три години погашение ще е с месечна вноска от над 220 лева и най-после ще бъдат върнати 8000 лева
Лихвите по банковите влогове в България не престават да стоят на нулата към този момент трета година и да се топят поради инфлацията и разнообразни банкови такси. Очакванията през второто полугодие на 2022 година банките да стартират да начисляват рентабилност по спестяванията не се случиха, само че най-малко множеството финансови институции отстраниха спомагателната такса за предпазване на по-големи суми.
" Надявам се през втората половина на 2023 година да забележим най-сетне връщане на лихвите по депозитите ", разяснява Тихомир Тошев. Според него обаче това ще стане с дребна стъпка - от 0.5 до 1 процентен пункт.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че през октомври и ноември междинният размер на лихвата по левовите депозити на семействата се повишава до 0.37% при 0.09% преди година. Това повишаване се дължи на няколко по-малки банки в страната, които през тази година, още преди решенията на ЕЦБ, оповестиха покачване на цената на депозитите в опит да наберат финансов запас, с цел да са конкурентни на останалите в кредитирането.
" Парадоксално е, че Основният лихвен % у нас към този момент на няколко пъти се подвига, ЕЦБ също подвига главната рента, а банките у нас не помръдват лихвите по депозитите ", разяснява Деян Василев, заместник-председател на Асоциацията на кредитните медиатори.
Заради рестриктивните мерки на валутния ръб Българска народна банка не може да дефинира главната рента, по този начин както вършат други централни банки, в това число и ЕЦБ. Нашата централна банка само афишира главната рента въз основата на осреднената месечна стойност на показателя ЛЕОНИЯ Πлюc - индикатор за лихвените проценти на покупко-продажбите с левови депозити сред банките в България. От 2016 година до скоро ЛЕОНИЯ бе с негативни стойности и защото по закон ОЛП не може да бъде негативна големина, Българска народна банка обявяваше 0.00% за главната рента.
Фактът, че от октомври насам Българска народна банка на четири пъти разгласи покачване на ОЛП и той от нула % към този момент е 1.49% демонстрира, че банките си разменят депозити при покачваща се рентабилност. Въпросът е по кое време това ще се отрази и на депозитите на клиентите им.
" Логиката повелява лихвите по депозитите да стартират да се повишават, след което този механизъм се трансформира към цената на заемите - тези, които са изтеглили сега, и към новоотпуснатите ", коменитра Василев. Защото при множеството банки у нас заемите се ценообразуват на база на месечната статистика за междинната цена на привлечените средства в банките, а това са депозитите. Затова би трябвало лихвите по заемите да се вдигнат след лихвите по депозитите.
Според Тихомир Тошев банките у нас не бързат да олихвяват спестяванията на своите клиенти, защот към момента са доста свръхликвидни.Затова и у нас лихвите по ипотечните заеми не престават да са толкоз ниски - най-ниските в Европа, където към този момент се гонят равнища от 6-7-8%, споделя специалистът.
" През тази година банките ще охладят кредитния пазар, който през 2022 година доближи връх с 30% растеж на размерите, ще затегнат кредитните политики, ще вдигнат лихвите и ще балансират ликвидността ", разяснява и някогашният банкер Левон Хампарцумян. Колко бързо ще се случи този развой зависи от инфлацията, цената на енергоносителите, развоя на войната в Украйна и дали България ще се възползва или ще пропусне пренареждането на веригите на доставки.
Към рисковете се прибавя и неяснотата какъв брой още време няма да имаме постоянно държавно управление. " По-добре да се въздържаме от по-сериозни покупки, не се знае какъв брой ще продължи несигурността и ще има ли по-голям стопански напредък поради и рецесията в Европа и забавянето на вложенията от страна на бизнеса ", разяснява някогашният финансов министър Петър Чобанов, в този момент народен представител от Движение за права и свободи.
" Ако политическата неустановеност продължи по-дълго и дерайлира приемането на България в еврозоната през 2024 или 2025 година, има заплаха от трайно увеличение на цената, при която българското държавно управление емитира дълг. Това ще се отрази и на цената, при която компаниите и семействата получават заемите си ", предизвести преди време Кристофор Павлов, основен икономист на " Уникредит Булбанк ". Според него при подобен сюжет цената на ипотечните заеми може да се усили сензитивно над предстоящите 1-1.5% тази година, което ще провокира спад в търсенето на ипотеки, а оттова - и на покупко-продажбите с парцели и съществено намаляване на цените им.
В същото време упованията са, че банките най-сетне ще възстановят лихвите върху спестяванията на жителите и компаниите и те към този момент ще носят рентабилност, вместо да се топят поради инфлацията и всевъзможни такси.
До момента банките в България напълно страхливо реагират на новата политика на Европейската централна банка. В опит да укроти инфлацията в Евросъюза финансовата институция във Франкфурт от юли насам неколкократно увеличи основни лихви като тези по депозитите и рефинансирането. У нас обаче тези процеси текат с известно забавяне - лихвите по спестяванията и по ипотеките съвсем не са мръднали, а потребителските заеми напълно леко са повишили цената си.
През ноември междинният размер на лихвата по жилищните заеми се е покачил с 0.07 процентни пункта по отношение на октомври - до 2.55%, само че остава под равнища от предходната година, демонстрира статистиката на Българска народна банка. Наблюдаваният лек растеж на лихвите през последните три месеца се дължи главно на новите кредитни артикули, които пуснаха някои банки. При заварените контракти смяна имаше единствено за тези, които са в евро, и които се въздействат директно от показателя EURIBOR.
Тепърва ще сме очевидци на по-видимо повишаване на ипотечните лихви, които в края на годината могат да доближат 4 до 5%.
Ръстът е двоен, само че съгласно кредитния съветник Тихомир Тошев това няма да е огромно усложнение за хората с ипотеки. Според него оскъпяване на месечните вноски приблизително с към 100-150 лева към края на годината ще е търпимо за тези консуматори, тъй като те са с по-високи приходи и са създали по-реална оценка на опциите да връщат заеми.
При потребителските заеми за семействата статистиката демонстрира, че ноември междинната рента се е повишила с към половин процентен пункт за един месец и доближава 8.79%. За съпоставяне преди година междинната рента на потребителските заеми бе към 8%. И при тях покачването, което се следи през есента, се дължи главно на новоотпуснатите по-скъпи заеми. Прогнозите са цената на този вид заеми да надвиши 10% тази година. Което е допустимо да тормози потребителите с по-ниски приходи.
По-голям проблем обаче са длъжниците с бързи заеми.
Търсенето на тези заеми, които се отпускат доста по-лесно от общоприетите, само че са с по 20-30, та даже 50% рента, се засилва през миналата година и още веднъж доближи равнищата от преди ковид-пандемията. Ръстът им за деветмесечието на 2022 година е 23% и съвсем същият е растежът на необслужваните вноски.
" Заради високата инфлация от ден на ден хора не връзват фамилния бюджет и прибягват към този най-скъп кредитен артикул, с цел да покрият ежедневни разноски. При това теглят все по-големи суми, чието разплащане разтягат във времето. Преди беше обикновено да се тегли бърз заем от 400 - 500 лева, който се изплаща за два-три месеца, в този момент обаче сдруженията за бързи заеми предалагат по 5000-6000 лева Такава сума мнозина изпитват усложнение да върнат, някои теглят втори заем, с цел да покриват първия. Влизат в кредитна серпантина, от която няма излизане ", разяснява Тошев. Неговият съвет е да се прибягва до бързи заеми за нещо в действителност належащо и да се теглят не повече 500 лева За незабавни заплащания кредитната карта е по-добрият вид, тъй като лихвата е по-ниска - сред 11-17%, а и има по-нисък предел, съгласуван с приходите на притежателя й.
Кредитният съветник дава и доста сладкодумен образец за клопката, в който влизат длъжниците с бързи заеми. При 3000 лева потребителски заем от банка с погашение за три години, месечната вноска сега излиза към 93 лева като в края на интервала се връщат 3335 лева Т.е. оскъпяването е с 335 лева В същото време бърз заем за 3000 лева и три години погашение ще е с месечна вноска от над 220 лева и най-после ще бъдат върнати 8000 лева
Лихвите по банковите влогове в България не престават да стоят на нулата към този момент трета година и да се топят поради инфлацията и разнообразни банкови такси. Очакванията през второто полугодие на 2022 година банките да стартират да начисляват рентабилност по спестяванията не се случиха, само че най-малко множеството финансови институции отстраниха спомагателната такса за предпазване на по-големи суми.
" Надявам се през втората половина на 2023 година да забележим най-сетне връщане на лихвите по депозитите ", разяснява Тихомир Тошев. Според него обаче това ще стане с дребна стъпка - от 0.5 до 1 процентен пункт.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че през октомври и ноември междинният размер на лихвата по левовите депозити на семействата се повишава до 0.37% при 0.09% преди година. Това повишаване се дължи на няколко по-малки банки в страната, които през тази година, още преди решенията на ЕЦБ, оповестиха покачване на цената на депозитите в опит да наберат финансов запас, с цел да са конкурентни на останалите в кредитирането.
" Парадоксално е, че Основният лихвен % у нас към този момент на няколко пъти се подвига, ЕЦБ също подвига главната рента, а банките у нас не помръдват лихвите по депозитите ", разяснява Деян Василев, заместник-председател на Асоциацията на кредитните медиатори.
Заради рестриктивните мерки на валутния ръб Българска народна банка не може да дефинира главната рента, по този начин както вършат други централни банки, в това число и ЕЦБ. Нашата централна банка само афишира главната рента въз основата на осреднената месечна стойност на показателя ЛЕОНИЯ Πлюc - индикатор за лихвените проценти на покупко-продажбите с левови депозити сред банките в България. От 2016 година до скоро ЛЕОНИЯ бе с негативни стойности и защото по закон ОЛП не може да бъде негативна големина, Българска народна банка обявяваше 0.00% за главната рента.
Фактът, че от октомври насам Българска народна банка на четири пъти разгласи покачване на ОЛП и той от нула % към този момент е 1.49% демонстрира, че банките си разменят депозити при покачваща се рентабилност. Въпросът е по кое време това ще се отрази и на депозитите на клиентите им.
" Логиката повелява лихвите по депозитите да стартират да се повишават, след което този механизъм се трансформира към цената на заемите - тези, които са изтеглили сега, и към новоотпуснатите ", коменитра Василев. Защото при множеството банки у нас заемите се ценообразуват на база на месечната статистика за междинната цена на привлечените средства в банките, а това са депозитите. Затова би трябвало лихвите по заемите да се вдигнат след лихвите по депозитите.
Според Тихомир Тошев банките у нас не бързат да олихвяват спестяванията на своите клиенти, защот към момента са доста свръхликвидни.Затова и у нас лихвите по ипотечните заеми не престават да са толкоз ниски - най-ниските в Европа, където към този момент се гонят равнища от 6-7-8%, споделя специалистът.
" През тази година банките ще охладят кредитния пазар, който през 2022 година доближи връх с 30% растеж на размерите, ще затегнат кредитните политики, ще вдигнат лихвите и ще балансират ликвидността ", разяснява и някогашният банкер Левон Хампарцумян. Колко бързо ще се случи този развой зависи от инфлацията, цената на енергоносителите, развоя на войната в Украйна и дали България ще се възползва или ще пропусне пренареждането на веригите на доставки.
Към рисковете се прибавя и неяснотата какъв брой още време няма да имаме постоянно държавно управление. " По-добре да се въздържаме от по-сериозни покупки, не се знае какъв брой ще продължи несигурността и ще има ли по-голям стопански напредък поради и рецесията в Европа и забавянето на вложенията от страна на бизнеса ", разяснява някогашният финансов министър Петър Чобанов, в този момент народен представител от Движение за права и свободи.
" Ако политическата неустановеност продължи по-дълго и дерайлира приемането на България в еврозоната през 2024 или 2025 година, има заплаха от трайно увеличение на цената, при която българското държавно управление емитира дълг. Това ще се отрази и на цената, при която компаниите и семействата получават заемите си ", предизвести преди време Кристофор Павлов, основен икономист на " Уникредит Булбанк ". Според него при подобен сюжет цената на ипотечните заеми може да се усили сензитивно над предстоящите 1-1.5% тази година, което ще провокира спад в търсенето на ипотеки, а оттова - и на покупко-продажбите с парцели и съществено намаляване на цените им.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ