След служебните кабинети на Радев: България се срина до 57-о място по конкурентност от 64 държави
През 2023 година българската стопанска система бележи спад в класацията на конкурентоспособните страни в света, демонстрира 35-ото издание на Годишника на World Competitiveness Center към швейцарския Институт за развиване на ръководството (IMD). През 2023 година България е на 57-о място от общо 64 страни и спада с четири места по отношение на 2022 година
Нивото на страната се намалява с 9 позиции след 2020 година и с 19 места по отношение на 2009 година, когато е било регистрирано най-хубавото ѝ показване, заяви БНР.
По критерия икономическа успеваемост България е на 48-а позиция, издигайки се с 1 място по отношение на 2022 година, само че остава с 14 позиции под 2020 година, когато е имала най-хубаво показване. По критерия държавни политики през 2023 година страната е на 55-о място или с 6 позиции по-ниско по отношение на 2022 година Бизнес средата също бележи утежняване и през 2023 година е сложена на 62-о място.
Причината за този спад е политическата неустойчивост в България. Правителствената успеваемост, която в последната година бе поверена на служебни държавни управления, излъчени от президента Румен Радев и инфраструктурата бележат най-голямо закъснение във връзка с конкурентоспособността на българската стопанска система през 2023 година.
Българската стопанска система остава устойчива единствено с помощта на бизнесмените и издърпващата мощ на Европейския съюз, става още ясно от данните в отчета. Тази наклонност обаче евентуално ще се промени с нарасналата заплаха от настъпване на криза в Еврозоната през 2023.
Именно по тази причина се предлага българското държавно управление да предприеме незабавни дейности до края на годината за противопоставяне. Част от тях би трябвало да са свързани с приемане нова тактика и политики за капиталова и икономическа сигурност, в това число ефикасни механизми за скрининг на вложенията. А също по този начин и надзор над чувствителни артикули и усилване на обществената капиталова интензивност в инфраструктура, като задейства спомагателния заемен запас по Плана за възобновяване и резистентност до края на август 2023. Както Mediapool към този момент писа България може да получи евтини заеми по Плана за възобновяване и резистентност. Страната ни може да изтегли до 9 милиарда евро.
Лихвата по финансовите принадлежности на Плана за възобновяване и резистентност е към 3%. За съпоставяне България изтегли през септември 2.25 милиарда евро нов дълг при рента от над 4%. През октомври обаче се отхвърли поради високата рента от над 5%, напомня mediapool.bg.
Другите рекомендации за ограничения към българското държавно управление са възвърне фискалната дисциплинираност и установяване на явен небосвод за присъединение към Еврозоната - най-късно на 1 януари 2025 година. И още да засилва прехода към нисковъглеродна енергетика и стопанска система. Не на последно място, да осъществя от дълго време забавени благоприятни условия като вложения в нови източници на сила от офшорен вятър в Черно море и също да продължи дейното дигитализиране на администрацията, стопанската система и образованието.
В отчета са откроени и главните провокации за възстановяване на конкурентоспособността на България през 2023 година Сред тях са превъзмогване на продължителна политическа неустойчивост, едва господство на закона и стратегическа неизясненост във връзка с Украйна. Преодоляване и на забавеното влизане в еврозоната и Шенген, риск от загуба на средства от Европейски Съюз. И още справяне с фискална неустановеност, свиваща се работна мощ и забележителна неофициална стопанска система. Препоръчва се и задълбочаване на социално-икономическите неравенства и висок риск от беднотия.
Нивото на страната се намалява с 9 позиции след 2020 година и с 19 места по отношение на 2009 година, когато е било регистрирано най-хубавото ѝ показване, заяви БНР.
По критерия икономическа успеваемост България е на 48-а позиция, издигайки се с 1 място по отношение на 2022 година, само че остава с 14 позиции под 2020 година, когато е имала най-хубаво показване. По критерия държавни политики през 2023 година страната е на 55-о място или с 6 позиции по-ниско по отношение на 2022 година Бизнес средата също бележи утежняване и през 2023 година е сложена на 62-о място.
Причината за този спад е политическата неустойчивост в България. Правителствената успеваемост, която в последната година бе поверена на служебни държавни управления, излъчени от президента Румен Радев и инфраструктурата бележат най-голямо закъснение във връзка с конкурентоспособността на българската стопанска система през 2023 година.
Българската стопанска система остава устойчива единствено с помощта на бизнесмените и издърпващата мощ на Европейския съюз, става още ясно от данните в отчета. Тази наклонност обаче евентуално ще се промени с нарасналата заплаха от настъпване на криза в Еврозоната през 2023.
Именно по тази причина се предлага българското държавно управление да предприеме незабавни дейности до края на годината за противопоставяне. Част от тях би трябвало да са свързани с приемане нова тактика и политики за капиталова и икономическа сигурност, в това число ефикасни механизми за скрининг на вложенията. А също по този начин и надзор над чувствителни артикули и усилване на обществената капиталова интензивност в инфраструктура, като задейства спомагателния заемен запас по Плана за възобновяване и резистентност до края на август 2023. Както Mediapool към този момент писа България може да получи евтини заеми по Плана за възобновяване и резистентност. Страната ни може да изтегли до 9 милиарда евро.
Лихвата по финансовите принадлежности на Плана за възобновяване и резистентност е към 3%. За съпоставяне България изтегли през септември 2.25 милиарда евро нов дълг при рента от над 4%. През октомври обаче се отхвърли поради високата рента от над 5%, напомня mediapool.bg.
Другите рекомендации за ограничения към българското държавно управление са възвърне фискалната дисциплинираност и установяване на явен небосвод за присъединение към Еврозоната - най-късно на 1 януари 2025 година. И още да засилва прехода към нисковъглеродна енергетика и стопанска система. Не на последно място, да осъществя от дълго време забавени благоприятни условия като вложения в нови източници на сила от офшорен вятър в Черно море и също да продължи дейното дигитализиране на администрацията, стопанската система и образованието.
В отчета са откроени и главните провокации за възстановяване на конкурентоспособността на България през 2023 година Сред тях са превъзмогване на продължителна политическа неустойчивост, едва господство на закона и стратегическа неизясненост във връзка с Украйна. Преодоляване и на забавеното влизане в еврозоната и Шенген, риск от загуба на средства от Европейски Съюз. И още справяне с фискална неустановеност, свиваща се работна мощ и забележителна неофициална стопанска система. Препоръчва се и задълбочаване на социално-икономическите неравенства и висок риск от беднотия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ