Рестартът на икономиката след пандемията е довел до ръст на трудовите злополуки
През 2022 година в Европейски Съюз е имало близо 2,97 милиона трудови злополуки без съдбовен излаз, което е нарастване от 3% по отношение на 2,88 милиона през 2021 година (+ 87 139 повече злополуки без съдбовен изход). Това нарастване евентуално се дължи на рестартирането на стопанската система през 2022 година, което последва общото закъснение, обвързвано с пандемията от COVID-19, оповестява от Евростат.
През 2022 година 3 286 трудови злополуки са били съдбовни, което съставлява 0,1% от всички злополуки. Това е с 61 смъртни случая по-малко спрямо 2021 година и със 122 по-малко от 2013 г.
В целия Европейски Съюз е имало приблизително 1,66 смъртни случая на 100 000 заети през 2022 година, което е спад от 1,76 смъртни случая през 2021 година Процентът на заболеваемост остава под 2,0 смъртни случая на 100 000 работещи от 2016 година насам.
Тази публикация показва набор от съществени статистически констатации по отношение на индикатори по отношение на нефатални и съдбовни трудови злополуки в Европейския съюз (ЕС) ; показаните статистически данни са събрани като част от административното събиране на данни на Европейската статистика за трудовите злополуки (ESAW).
Трудовата акцидент се дефинира в методологията на ESAW като настрана събитие по време на работа, което води до физическо или психическо увреждане. Смъртни трудови злополуки са тези, които са довели до гибелта на потърпевшия в границите на 1 година от настъпването на злополуката. Нефаталните трудови злополуки се дефинират като тези, които предизвикват минимум 4 цялостни календарни дни неявяване от работа (понякога се назовават също " тежки трудови злополуки " ). Нефаталните трудови злополуки могат да доведат до загуба на забележителен брой работни дни и постоянно са свързани със обилни вреди за засегнатите служащи и техните фамилии. Те имат капацитета да принудят хората да вземем за пример да живеят с трайно увреждане, да изоставен пазара на труда или да сменят работата си.
През 2022 година е имало 2,97 милиона злополуки без съдбовен излаз, довели до минимум 4 календарни дни неявяване от работа и 3 286 злополуки с съдбовен излаз в Европейски Съюз (вижте таблица 1), съответствие от почти 905 злополуки без съдбовен излаз за всеки съдбовен случай.
Между 2021 година и 2022 година се следи нарастване на общия брой нефатални трудови злополуки в Европейски Съюз, с към 87 139 повече (еквивалентно на нарастване от 3,0%). Това може най-малко частично да се дължи на връщането на работното място, защото рестриктивните мерки, свързани с рецесията с COVID-19, бяха смекчени/премахнати. Имаше 61 по-малко съдбовни трудови злополуки в Европейски Съюз през 2022 година спрямо миналата година (еквивалентно на понижение от 1,8%).
Мъжете са били доста по-склонни от дамите да претърпят трудова акцидент. През 2022 година към 2 от всеки 3 (66,2%) нефатални трудови злополуки в Европейски Съюз са включвали мъже. Факторите, които оказват въздействие върху тази статистика, са делът на мъжете и дамите, които са заети; другите типове работа, които мъжете и дамите извършват; и дейностите, в които работят. Например, има доста повече злополуки в минния, индустриалния или строителния бранш, които нормално са доминирани от мъже. Обикновено мъжете са склонни да работят на цялостно работно време, до момента в който дамите са по-склонни да работят на ненапълно работно време; като такива дамите прекарват по-кратък интервал от време (средно) на работното място и това също може да понижи вероятността от акцидент. Между 2021 година и 2022 година броят на нефаталните трудови злополуки в Европейски Съюз, в които са взели участие мъже, е намалял (с 519), до момента в който е имало доста нарастване (87 929) на броя на нефаталните злополуки, в които са взели участие дами.
Алтернативен метод за разбор на информацията за трудовите злополуки е да се изрази броят на злополуките по отношение на броя на заетите; това води до съответствие, наречено % на заболеваемост. На фигури 1 и 2 са показани елементарни равнища на заболеваемост, свързващи броя на злополуките с общия брой на заетите хора. За всяка дадена страна тези статистики дават индикация за вероятността обещано лице да е претърпяло акцидент.
В целия Европейски Съюз е имало 1,66 съдбовни злополуки на 100 000 заети през 2022 година Фаталните злополуки по време на работа са относително редки събития и по тази причина техният брой и периодичност може да варира доста от година на година, изключително в по-малките страни от Европейски Съюз. През 2022 година броят на съдбовните злополуки на 100 000 заети варира от по-малко от 1,00 в Холандия, Гърция, Германия, Швеция и Ирландия до повече от 3,00 съдбовни злополуки на 100 000 заети в България, Франция и Малта. Най-висок % на заболеваемост измежду страните от Европейски Съюз е регистриран в Малта, с 5,28 съдбовни злополуки на 100 000 заети души.
В целия Европейски Съюз е имало 1 506 злополуки без съдбовен излаз на 100 000 заети през 2022 година Диапазонът на честотата на заболеваемост измежду страните от Европейски Съюз е от по-малко от 100 злополуки без съдбовен излаз на 100 000 заети в Румъния и България до повече от 2 000 на 100 000 заети в Испания, Португалия, Франция и Дания. Особено ниските равнища на заболеваемост при злополуки без съдбовен излаз може да отразяват незадоволително докладване, да вземем за пример обвързвано с неприятно открити системи за докладване, дребен финансов тласък за жертвите да рапортуват за такива произшествия или необвързващи правни отговорности за работодателите. По същия метод добре откритите системи за докладване/разпознаване постоянно могат да обяснят високия % на заболеваемост в някои страни. Въпреки че явлението ниски равнища на нефатална заболеваемост може частично да се смята за отразяващо незадоволително докладване, обстановката за честотата на съдбовни катастрофи е друга, защото е доста по-трудно да се избегне докладването на съдбовна акцидент.
Когато се съпоставят данни сред страни, равнищата на заболеваемост могат да бъдат сложни за пояснение, да вземем за пример когато се съпоставя успеваемостта на ограниченията за попречване на трудови злополуки. Това е по този начин, тъй като вероятността от акцидент е, наред с други фактори, обвързвана с икономическата активност, в която лицето работи; относителната значимост (тежест) на другите действия варира сред страните съгласно структурата на всяка локална стопанска система.
За да се регистрира това, се пресмятат стандартизирани равнища на разпространяване и данните за тях са показани на фигури 3 и 4. Тези проценти допускат, че относителните размери на икономическите действия в границите на всяка национална стопанска система са същите като в Европейски Съюз като цяло. Като такива, тези стандартизирани равнища на заболеваемост дават по-неутрално съпоставяне на обстановката със здравето и сигурността в другите страни. Обърнете внимание, че тези стандартизирани равнища на разпространяване имат малко по-тясно покритие на активността спрямо простите равнища на разпространяване, защото изключват бранша на минното дело и кариерите, както и някои обслужващи действия. Стандартизираните равнища на заболеваемост обгръщат единствено раздели A и C до N на NACE Rev. 2, като по този метод изключват раздели B и O до U.
На тази база в целия Европейски Съюз е имало приблизително 2,10 съдбовни злополуки на 100 000 заети през 2022 година, до момента в който е имало 1 551 злополуки без съдбовен излаз на 100 000 заети лица (вижте Фигура 4). През 2022 година най-високата стандартизирана периодичност на съдбовни трудови злополуки е записана в Малта (7,63 смъртни случая на 100 000 заети), следвана от Франция (4,38 смъртни случая на 100 000 заети), Латвия (4,37 смъртни случая на 100 000 заети) и България (4.24 смъртни случая на 100 000 заети). В другия завършек на диапазона Холандия, Германия и Швеция записват най-ниските стандартизирани равнища на заболеваемост измежду страните от Европейски Съюз, с по-малко от 1,00 съдбовни злополуки на 100 000 заети през 2022 г.
Стандартизираният % на случаите на нефатални злополуки по време на работа през 2022 година като цяло е бил по-висок в някои от страните от Европейски Съюз със системи за докладване на злополуки, основани на застраховка: Португалия регистрира 3 160 нефатални злополуки на 100 000 заети души, следвана от Франция и Испания с индикатори надлежно 2 733 и 2 706 на 100 000 заети. Базираните на застраховка системи за докладване на злополуки оферират доста финансово обезщетение за жертвата, когато се рапортува акцидент, за разлика от системите за правно обвързване, при които жертвите са обхванати от общата система за обществена сигурност. Сред източните или балтийските страни от Европейски Съюз, които имат най-вече системи за законови отговорности, Словения (1 337 на 100 000) и Естония (999 на 100 000) бяха единствените, които рапортуваха % на заболеваемост от над 800 катастрофи без съдбовен излаз на 100 000 заети души. Досега най-ниските стандартизирани равнища на заболеваемост са регистрирани в Румъния и България, надлежно 58 и 81 нефатални трудови злополуки на 100 000 заети лица; още веднъж би трябвало да се означи, че тези стойности може да отразяват релативно висока степен на незадоволително докладване.
Както беше маркирано нагоре, честотата на злополуките може да е по-висока при мъжете (отколкото при жените) заради икономическите действия, при които е по-вероятно да работят. Наистина, броят на трудовите злополуки варира доста според от въпросната икономическа активност (вижте Фигура 5) и е позитивно килнат във връзка с дейностите, доминирани от мъже.
В рамките на Европейски Съюз секторите на строителството, превоза и съхранението, производството и селското, горското и риболовното стопанство дружно съставляват 65,6% от всички съдбовни трудови злополуки през 2022 година и 43,0% от всички нефатални трудови злополуки. Близо една четвърт (22,9%) от всички съдбовни трудови злополуки в Европейски Съюз са настъпили в строителния бранш, до момента в който превозът и складирането (15,6%) имат идващия най-голям дял. Производството (15,2%) и селското, горското и рибното стопанство (11,8%) са единствените други браншове на NACE, за които са регистрирани двуцифрени дялове от общия брой съдбовни злополуки.
Нефаталните злополуки са относително чести в производството (18,0% от общия брой в Европейски Съюз през 2022 г.), дейностите по опазване на здравето и обществена работа (15,8%), строителството (12,2%) и дистрибуцията (11,7%); тези 4 раздела бяха единствените раздели на NACE, за които бяха регистрирани двуцифрени дялове от общия брой катастрофи без съдбовен излаз.
В Европейски Съюз през 2022 година имаше 2 типа изключително постоянно срещани пострадвания, а точно рани и повърхностни пострадвания (27,6% от общия брой) и изкълчвания, навяхвания и разтежения (25,5%). Те са последвани от 2 други релативно постоянно срещани вида, а точно разтърсване и вътрешни пострадвания (18,7%) и костни фрактури (10,8%). Нито един от другите типове пострадвания не съставлява двуцифрен дял от общия брой злополуки в Европейски Съюз, със идващите най-високи дялове за отравяния и инфекции (5,3%) и за удари (3,8%).
Въпреки че не са показани в тази публикация, данните, събрани в подтекста на ESAW, включват също разбор на това кои елементи на тялото са били засегнати при произшествия (като глава, врат, тил, торс и органи, ръце и ръце, крайници и стъпала), като както и информация за аргументите и събитията на злополуките.
През 2022 година 3 286 трудови злополуки са били съдбовни, което съставлява 0,1% от всички злополуки. Това е с 61 смъртни случая по-малко спрямо 2021 година и със 122 по-малко от 2013 г.
В целия Европейски Съюз е имало приблизително 1,66 смъртни случая на 100 000 заети през 2022 година, което е спад от 1,76 смъртни случая през 2021 година Процентът на заболеваемост остава под 2,0 смъртни случая на 100 000 работещи от 2016 година насам.
Тази публикация показва набор от съществени статистически констатации по отношение на индикатори по отношение на нефатални и съдбовни трудови злополуки в Европейския съюз (ЕС) ; показаните статистически данни са събрани като част от административното събиране на данни на Европейската статистика за трудовите злополуки (ESAW).
Трудовата акцидент се дефинира в методологията на ESAW като настрана събитие по време на работа, което води до физическо или психическо увреждане. Смъртни трудови злополуки са тези, които са довели до гибелта на потърпевшия в границите на 1 година от настъпването на злополуката. Нефаталните трудови злополуки се дефинират като тези, които предизвикват минимум 4 цялостни календарни дни неявяване от работа (понякога се назовават също " тежки трудови злополуки " ). Нефаталните трудови злополуки могат да доведат до загуба на забележителен брой работни дни и постоянно са свързани със обилни вреди за засегнатите служащи и техните фамилии. Те имат капацитета да принудят хората да вземем за пример да живеят с трайно увреждане, да изоставен пазара на труда или да сменят работата си.
През 2022 година е имало 2,97 милиона злополуки без съдбовен излаз, довели до минимум 4 календарни дни неявяване от работа и 3 286 злополуки с съдбовен излаз в Европейски Съюз (вижте таблица 1), съответствие от почти 905 злополуки без съдбовен излаз за всеки съдбовен случай.
Между 2021 година и 2022 година се следи нарастване на общия брой нефатални трудови злополуки в Европейски Съюз, с към 87 139 повече (еквивалентно на нарастване от 3,0%). Това може най-малко частично да се дължи на връщането на работното място, защото рестриктивните мерки, свързани с рецесията с COVID-19, бяха смекчени/премахнати. Имаше 61 по-малко съдбовни трудови злополуки в Европейски Съюз през 2022 година спрямо миналата година (еквивалентно на понижение от 1,8%).
Мъжете са били доста по-склонни от дамите да претърпят трудова акцидент. През 2022 година към 2 от всеки 3 (66,2%) нефатални трудови злополуки в Европейски Съюз са включвали мъже. Факторите, които оказват въздействие върху тази статистика, са делът на мъжете и дамите, които са заети; другите типове работа, които мъжете и дамите извършват; и дейностите, в които работят. Например, има доста повече злополуки в минния, индустриалния или строителния бранш, които нормално са доминирани от мъже. Обикновено мъжете са склонни да работят на цялостно работно време, до момента в който дамите са по-склонни да работят на ненапълно работно време; като такива дамите прекарват по-кратък интервал от време (средно) на работното място и това също може да понижи вероятността от акцидент. Между 2021 година и 2022 година броят на нефаталните трудови злополуки в Европейски Съюз, в които са взели участие мъже, е намалял (с 519), до момента в който е имало доста нарастване (87 929) на броя на нефаталните злополуки, в които са взели участие дами.
Алтернативен метод за разбор на информацията за трудовите злополуки е да се изрази броят на злополуките по отношение на броя на заетите; това води до съответствие, наречено % на заболеваемост. На фигури 1 и 2 са показани елементарни равнища на заболеваемост, свързващи броя на злополуките с общия брой на заетите хора. За всяка дадена страна тези статистики дават индикация за вероятността обещано лице да е претърпяло акцидент.
В целия Европейски Съюз е имало 1,66 съдбовни злополуки на 100 000 заети през 2022 година Фаталните злополуки по време на работа са относително редки събития и по тази причина техният брой и периодичност може да варира доста от година на година, изключително в по-малките страни от Европейски Съюз. През 2022 година броят на съдбовните злополуки на 100 000 заети варира от по-малко от 1,00 в Холандия, Гърция, Германия, Швеция и Ирландия до повече от 3,00 съдбовни злополуки на 100 000 заети в България, Франция и Малта. Най-висок % на заболеваемост измежду страните от Европейски Съюз е регистриран в Малта, с 5,28 съдбовни злополуки на 100 000 заети души.
В целия Европейски Съюз е имало 1 506 злополуки без съдбовен излаз на 100 000 заети през 2022 година Диапазонът на честотата на заболеваемост измежду страните от Европейски Съюз е от по-малко от 100 злополуки без съдбовен излаз на 100 000 заети в Румъния и България до повече от 2 000 на 100 000 заети в Испания, Португалия, Франция и Дания. Особено ниските равнища на заболеваемост при злополуки без съдбовен излаз може да отразяват незадоволително докладване, да вземем за пример обвързвано с неприятно открити системи за докладване, дребен финансов тласък за жертвите да рапортуват за такива произшествия или необвързващи правни отговорности за работодателите. По същия метод добре откритите системи за докладване/разпознаване постоянно могат да обяснят високия % на заболеваемост в някои страни. Въпреки че явлението ниски равнища на нефатална заболеваемост може частично да се смята за отразяващо незадоволително докладване, обстановката за честотата на съдбовни катастрофи е друга, защото е доста по-трудно да се избегне докладването на съдбовна акцидент.
Когато се съпоставят данни сред страни, равнищата на заболеваемост могат да бъдат сложни за пояснение, да вземем за пример когато се съпоставя успеваемостта на ограниченията за попречване на трудови злополуки. Това е по този начин, тъй като вероятността от акцидент е, наред с други фактори, обвързвана с икономическата активност, в която лицето работи; относителната значимост (тежест) на другите действия варира сред страните съгласно структурата на всяка локална стопанска система.
За да се регистрира това, се пресмятат стандартизирани равнища на разпространяване и данните за тях са показани на фигури 3 и 4. Тези проценти допускат, че относителните размери на икономическите действия в границите на всяка национална стопанска система са същите като в Европейски Съюз като цяло. Като такива, тези стандартизирани равнища на заболеваемост дават по-неутрално съпоставяне на обстановката със здравето и сигурността в другите страни. Обърнете внимание, че тези стандартизирани равнища на разпространяване имат малко по-тясно покритие на активността спрямо простите равнища на разпространяване, защото изключват бранша на минното дело и кариерите, както и някои обслужващи действия. Стандартизираните равнища на заболеваемост обгръщат единствено раздели A и C до N на NACE Rev. 2, като по този метод изключват раздели B и O до U.
На тази база в целия Европейски Съюз е имало приблизително 2,10 съдбовни злополуки на 100 000 заети през 2022 година, до момента в който е имало 1 551 злополуки без съдбовен излаз на 100 000 заети лица (вижте Фигура 4). През 2022 година най-високата стандартизирана периодичност на съдбовни трудови злополуки е записана в Малта (7,63 смъртни случая на 100 000 заети), следвана от Франция (4,38 смъртни случая на 100 000 заети), Латвия (4,37 смъртни случая на 100 000 заети) и България (4.24 смъртни случая на 100 000 заети). В другия завършек на диапазона Холандия, Германия и Швеция записват най-ниските стандартизирани равнища на заболеваемост измежду страните от Европейски Съюз, с по-малко от 1,00 съдбовни злополуки на 100 000 заети през 2022 г.
Стандартизираният % на случаите на нефатални злополуки по време на работа през 2022 година като цяло е бил по-висок в някои от страните от Европейски Съюз със системи за докладване на злополуки, основани на застраховка: Португалия регистрира 3 160 нефатални злополуки на 100 000 заети души, следвана от Франция и Испания с индикатори надлежно 2 733 и 2 706 на 100 000 заети. Базираните на застраховка системи за докладване на злополуки оферират доста финансово обезщетение за жертвата, когато се рапортува акцидент, за разлика от системите за правно обвързване, при които жертвите са обхванати от общата система за обществена сигурност. Сред източните или балтийските страни от Европейски Съюз, които имат най-вече системи за законови отговорности, Словения (1 337 на 100 000) и Естония (999 на 100 000) бяха единствените, които рапортуваха % на заболеваемост от над 800 катастрофи без съдбовен излаз на 100 000 заети души. Досега най-ниските стандартизирани равнища на заболеваемост са регистрирани в Румъния и България, надлежно 58 и 81 нефатални трудови злополуки на 100 000 заети лица; още веднъж би трябвало да се означи, че тези стойности може да отразяват релативно висока степен на незадоволително докладване.
Както беше маркирано нагоре, честотата на злополуките може да е по-висока при мъжете (отколкото при жените) заради икономическите действия, при които е по-вероятно да работят. Наистина, броят на трудовите злополуки варира доста според от въпросната икономическа активност (вижте Фигура 5) и е позитивно килнат във връзка с дейностите, доминирани от мъже.
В рамките на Европейски Съюз секторите на строителството, превоза и съхранението, производството и селското, горското и риболовното стопанство дружно съставляват 65,6% от всички съдбовни трудови злополуки през 2022 година и 43,0% от всички нефатални трудови злополуки. Близо една четвърт (22,9%) от всички съдбовни трудови злополуки в Европейски Съюз са настъпили в строителния бранш, до момента в който превозът и складирането (15,6%) имат идващия най-голям дял. Производството (15,2%) и селското, горското и рибното стопанство (11,8%) са единствените други браншове на NACE, за които са регистрирани двуцифрени дялове от общия брой съдбовни злополуки.
Нефаталните злополуки са относително чести в производството (18,0% от общия брой в Европейски Съюз през 2022 г.), дейностите по опазване на здравето и обществена работа (15,8%), строителството (12,2%) и дистрибуцията (11,7%); тези 4 раздела бяха единствените раздели на NACE, за които бяха регистрирани двуцифрени дялове от общия брой катастрофи без съдбовен излаз.
В Европейски Съюз през 2022 година имаше 2 типа изключително постоянно срещани пострадвания, а точно рани и повърхностни пострадвания (27,6% от общия брой) и изкълчвания, навяхвания и разтежения (25,5%). Те са последвани от 2 други релативно постоянно срещани вида, а точно разтърсване и вътрешни пострадвания (18,7%) и костни фрактури (10,8%). Нито един от другите типове пострадвания не съставлява двуцифрен дял от общия брой злополуки в Европейски Съюз, със идващите най-високи дялове за отравяния и инфекции (5,3%) и за удари (3,8%).
Въпреки че не са показани в тази публикация, данните, събрани в подтекста на ESAW, включват също разбор на това кои елементи на тялото са били засегнати при произшествия (като глава, врат, тил, торс и органи, ръце и ръце, крайници и стъпала), като както и информация за аргументите и събитията на злополуките.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ