Експерти предлагат данък върху подсладените безалкохолни напитки у нас
Да се въведе налог върху подсладените безалкохолни питиета в България, като част от ограниченията за предварителна защита на незаразните болести измежду популацията. За това упорстват специалистите от Health Metrics – компания, която събира, проучва и показва здравна, обществена и икономическа информация, целяща да обезпечи качествени данни за по-добри здравни политики и решения в страната.
" Въвеждането на налог върху подсладените безалкохолни питиета в България може да се преглежда като част от цялостна тактика за предварителна защита на хроничните болести. Ключовото изискване за задачата обаче идва от този налог, с цел да бъдат целево вложени в стратегии за детско и учебно здраве, свързани с здравословното хранене, както и в превантивна и просветителна акция. нужен инструмент за публичното опазване на здравето и сигнал, че страната слага здравето на децата и бъдещите генерации в центъра на техните политики. “, коментира Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Подобен налог към този момент е въведен в редица страни в света. В низкия съюз (ЕС) няма един уеднаквен налог – всяка страна ползва лична ставка и обсег. Някои страни се таксуват единствено, в случай че захарното наличие надвишава избрана предел. Други имат степенувани ставки съгласно наличието на захар. Трети употребяват закрепени суми за литър, а други ползват комбинирани модели на облагане.
Данъкът върху подсладени безалкохолни питиета носи двойна изгода – с изключение на здравна, тя е и фискална. В Съединени американски щати, които ползват сходни налози, събраните доходи през 2021 година се равняват на 2,13 милиарда евро (сума от регистрираните доходи по държави). Паралелно се следи и мери резултатът върху потреблението. В множеството случаи данъчните настройки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което в допълнение усилва прекосяването към продуктите с по-ниско наличие на захар.
Предложението за експертни данни за Health Metrics е база разбор на редица, отчети, последвани и политики на световно равнище.
Така да вземем за пример, съгласно Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в невисок район се дължи на хронични незаразни болести, като нездравословното хранене и измежду водещите предотвратяващи опасности фактори, а нарасналото ползване на свободните захари е измежду главните аргументи за повишение на равнищата на затлъстяване както измежду възрастните, по този начин и измежду подрастванията.
Международните трендове в здравната политика ясно демонстрират, че битката с хроничните незаразни болести изисква систематични ограничения. В този подтекст Министерството на здравеопазването и обществените услуги на Съединени американски щати (HHS) разгласи " исторически рестарт “ на федералната хранителна политика, като сложи мощен акцент върху ограничението на ултрапреработените храни, добавения захар, подсладените безалкохолни питиета и други в новите насоки " Диетични насоки за американците, 2025-2030 “.
България не съставлява изключение от световните трендове. Страната не е изправена пред съществени провокации, свързани с детското затлъстяване, диабет и други хронични болести, директно повлияни от несъразмерната консумация на модифицирани храни, захар и в частност подсладени безалкохолни питиета.
По данни на UNICEF от септември 2025 година България е измежду страните с най-високите равнища на затлъстяване при децата в Европа, като съвсем едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Данни от извършено в интервала 2022-2024 година Изследването в границите на Европейската самодейност на Световната здравна организация за наблюдаване на затлъстяването при деца (COSI) демонстрира, че 17,8% от децата на възраст 6-9 година в България изпращат безалкохолни питиета по-често от три пъти седмично.
Съвременният отчет " Health at a Glance 2025 “ на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) сочи, че 30% от 15-годишните в България заплащат подсладени безалкохолни питиета всеки ден.
По данни на Националния статистически институт потреблението на газирани питиета приблизително на разположение от семейството се усили с 29 литра през 2020 година до 37,9 литра през 2024 година, което демонстрира устойчива наклонност на повишаване на потреблението.
Редовният банкет на подсладени питиета (вкл. подсладени газирани и негазирани питиета, плодови питиета, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни питиета, овкусено мляко и др.) е обвързван с по-висок риск от затлъстяване, диабет вид 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови болести, дентални и други здравословни проблеми.
Експертите на Health Metrics алармират, че тези трендове съставляват освен здравен, само че и сериозен дълготраен стопански проблем. Хроничните болести, свързани с храненето и покачвания банкет на свободни захари, водят до нараснали разноски за лекуване, изгубена работливост и възходящ напън върху здравния бюджет.
По данни от Global Burden of Disease (GBD 2019), показани от Европейската комисия, " диета с високо ползване на подсладени със захарни питиета “ води до 532 500 години живот с отмалялост (DALY) годишно за Европейски Съюз, което се равнява приблизително на 59,4 милиарда. евро социално-икономически загуби на годишна база.
" Международният опит демонстрира, че данъчното приложение на подсладените безалкохолни питиета е ефикасен инструмент за възстановяване на средата. Във Англия въвеждането на така наречен " Soft Drinks Levy “ води до 50% спад в продажбите на питиета с високо наличие на захар и употребяват производителите да понижат захарта във формулите си, без да се следи обезщетително нарастване на потреблението на други нездравословни артикули. Подобни политики в редица други страни освен понижават потреблението, само че и усилват обилни обществени доходи, които се реинвестират в предварителна защита, стратегии за битка с диабета и др. “, показа Шарков.
Той включва, че предлагането е в унисон с новия федерален метод на Съединени американски щати към храненето, което слага добавените захари и подсладените питиета (вкл. безалкохолни и енергийни) измежду основните опасности за детското здраве. Препоръката е те да се заобикалят, а за най-малките не се предлага банкет на прибавен захар. Това е значим сигнал, че предварителната защита стартира точно в ранна възраст, когато навиците се образуват и " техническите калории “ най-лесно се трансформират в дълготраен риск.
" Въвеждането на налог върху подсладените безалкохолни питиета в България може да се преглежда като част от цялостна тактика за предварителна защита на хроничните болести. Ключовото изискване за задачата обаче идва от този налог, с цел да бъдат целево вложени в стратегии за детско и учебно здраве, свързани с здравословното хранене, както и в превантивна и просветителна акция. нужен инструмент за публичното опазване на здравето и сигнал, че страната слага здравето на децата и бъдещите генерации в центъра на техните политики. “, коментира Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Подобен налог към този момент е въведен в редица страни в света. В низкия съюз (ЕС) няма един уеднаквен налог – всяка страна ползва лична ставка и обсег. Някои страни се таксуват единствено, в случай че захарното наличие надвишава избрана предел. Други имат степенувани ставки съгласно наличието на захар. Трети употребяват закрепени суми за литър, а други ползват комбинирани модели на облагане.
Данъкът върху подсладени безалкохолни питиета носи двойна изгода – с изключение на здравна, тя е и фискална. В Съединени американски щати, които ползват сходни налози, събраните доходи през 2021 година се равняват на 2,13 милиарда евро (сума от регистрираните доходи по държави). Паралелно се следи и мери резултатът върху потреблението. В множеството случаи данъчните настройки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което в допълнение усилва прекосяването към продуктите с по-ниско наличие на захар.
Предложението за експертни данни за Health Metrics е база разбор на редица, отчети, последвани и политики на световно равнище.
Така да вземем за пример, съгласно Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в невисок район се дължи на хронични незаразни болести, като нездравословното хранене и измежду водещите предотвратяващи опасности фактори, а нарасналото ползване на свободните захари е измежду главните аргументи за повишение на равнищата на затлъстяване както измежду възрастните, по този начин и измежду подрастванията.
Международните трендове в здравната политика ясно демонстрират, че битката с хроничните незаразни болести изисква систематични ограничения. В този подтекст Министерството на здравеопазването и обществените услуги на Съединени американски щати (HHS) разгласи " исторически рестарт “ на федералната хранителна политика, като сложи мощен акцент върху ограничението на ултрапреработените храни, добавения захар, подсладените безалкохолни питиета и други в новите насоки " Диетични насоки за американците, 2025-2030 “.
България не съставлява изключение от световните трендове. Страната не е изправена пред съществени провокации, свързани с детското затлъстяване, диабет и други хронични болести, директно повлияни от несъразмерната консумация на модифицирани храни, захар и в частност подсладени безалкохолни питиета.
По данни на UNICEF от септември 2025 година България е измежду страните с най-високите равнища на затлъстяване при децата в Европа, като съвсем едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Данни от извършено в интервала 2022-2024 година Изследването в границите на Европейската самодейност на Световната здравна организация за наблюдаване на затлъстяването при деца (COSI) демонстрира, че 17,8% от децата на възраст 6-9 година в България изпращат безалкохолни питиета по-често от три пъти седмично.
Съвременният отчет " Health at a Glance 2025 “ на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) сочи, че 30% от 15-годишните в България заплащат подсладени безалкохолни питиета всеки ден.
По данни на Националния статистически институт потреблението на газирани питиета приблизително на разположение от семейството се усили с 29 литра през 2020 година до 37,9 литра през 2024 година, което демонстрира устойчива наклонност на повишаване на потреблението.
Редовният банкет на подсладени питиета (вкл. подсладени газирани и негазирани питиета, плодови питиета, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни питиета, овкусено мляко и др.) е обвързван с по-висок риск от затлъстяване, диабет вид 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови болести, дентални и други здравословни проблеми.
Експертите на Health Metrics алармират, че тези трендове съставляват освен здравен, само че и сериозен дълготраен стопански проблем. Хроничните болести, свързани с храненето и покачвания банкет на свободни захари, водят до нараснали разноски за лекуване, изгубена работливост и възходящ напън върху здравния бюджет.
По данни от Global Burden of Disease (GBD 2019), показани от Европейската комисия, " диета с високо ползване на подсладени със захарни питиета “ води до 532 500 години живот с отмалялост (DALY) годишно за Европейски Съюз, което се равнява приблизително на 59,4 милиарда. евро социално-икономически загуби на годишна база.
" Международният опит демонстрира, че данъчното приложение на подсладените безалкохолни питиета е ефикасен инструмент за възстановяване на средата. Във Англия въвеждането на така наречен " Soft Drinks Levy “ води до 50% спад в продажбите на питиета с високо наличие на захар и употребяват производителите да понижат захарта във формулите си, без да се следи обезщетително нарастване на потреблението на други нездравословни артикули. Подобни политики в редица други страни освен понижават потреблението, само че и усилват обилни обществени доходи, които се реинвестират в предварителна защита, стратегии за битка с диабета и др. “, показа Шарков.
Той включва, че предлагането е в унисон с новия федерален метод на Съединени американски щати към храненето, което слага добавените захари и подсладените питиета (вкл. безалкохолни и енергийни) измежду основните опасности за детското здраве. Препоръката е те да се заобикалят, а за най-малките не се предлага банкет на прибавен захар. Това е значим сигнал, че предварителната защита стартира точно в ранна възраст, когато навиците се образуват и " техническите калории “ най-лесно се трансформират в дълготраен риск.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ