Шестима млади играчи, които ще следим през 2023
През 2022 година новото потомство съобщи наличието си на огромната сцена по безапелационен метод. Карлос Алкарас завоюва първата си купа от Големия шлем и стана най-младия №1 в историята, само че той не бе единствената изгряваща звезда, която си заслужи внимание. На вашето внимание предлагаме други шестима млади тенисисти, чието развиване ще следим с интерес през идната година.
Макс Ханс Реберг (№424)
През отминалия сезон 19-годишият немец записа две участия в съществена скица на ATP – в Мюнхен и Хамбург, като и в двата случая взе участие в „ уайлд кард “ и отпадна в първи кръг. Най-доброто му показване бе на Чалънджър шампионата в Исмайнинг, където победи Робин Хаазе и Вашек Поспишил, преди да остъпи пред 78-мия в ранглистата Куентен Алис на финала. Реберг постоянно имаше проблеми с травми през последните години, само че в случай че остане здрав за дълго през 2023, сигурно го чака сериозен напредък в ранглистата.
Леандро Риеди (№158)
20-годишният швейцарец завърши сезона по доста окуражаващ метод, спечелвайки купите на Чавлънджър шампионатите в Хелзинки и Андрия. Макар да не съумя да запише ATP победа, губейки в първи кръг в Женева и в квалификациите в Базел, швейцарецът може да се похвали и с два ITF трофея от равнище M25. Очаква се през февруари Риеди да бъде част от националния тим за конфликта с Германия за Купа Дейвис, което ше му разреши да натрупа още скъп опит.
Филип Мисолич (№149)
Спряган за идната звезда на австрийския тенис, 21-годишният Мисолич изживя звездния си момент на ATP 250 шампионата в Кицбюел, където победи доста по-опитните Пабло Андухар, Душан Лайович и Яник Ханфман по пътя към финала. Роберто Баутиста Агут се оказа непреодолимо затруднение, само че това никога не трябва да обезверява родения в Грац тенисист. Мисолич завоюва купата на Чалънджър шампионата в Загреб, както и на М25 конкуренцията в Пореч, завършвайки годината като №149 в света – 205 позиции по-напред спрямо 2021 година
Бен Шелтън (№96)
Далеч отвън светлините на прожекторите през множеството време, 20-годишният американец бързо си проби път към най-високото равнище в мъжкия тенис. Шелтън накара света да заприказва за него на Мастърс шампионата в Синсинати, където отстрани намиращия се с 224 места пред него в ранглистата Каспър Рууд. Това обаче бе единствено началото на доста мощен интервал за родения в Атланта тенисист. Шелтън приключи годината с три следващи Чалънджър трофеи и ще посрещне новия сезон като №96 в света.
Иржи Лехечка (№81)
Иржи Лехечка притегли внимание още при започване на сезона, когато завоюва сет против Григор Димитров в първи кръг на Australian Open. Само няколко седмици по-късно чехът към този момент можеше да се похвали и с първи полуфинал на равнище ATP 500, където потегли от квалификациите, а в главната скица победи Денис Шаповалов, Ботик ван де Зандсхулп и Лоренцо Музети. Последваха осминафинали на ATP 250 шампионатите в Белград и Стокхолм, а в края на сезона роденият в Млада Болеслав тенисист стигна до мача за трофея на Next Gen Finals.
Холгер Руне (№11)
За стремглавото израстване и триумфите на Холгер Руне през 2022 година към този момент е казано и написано доста, само че всяка дума е заслужена. Обратът против Новак Джокович на финала на Мастърс шампионата в Париж бе единствено върхът на айсберга. 19-годишният датчанин стартира годината като №103 в света, само че единствено 11 месеца по-късно към този момент можеше да се похвали освен с купата в „ Берси “, както и с тези в Мюнхен и Стокхолм, съпроводени с първи четвъртфинал на Големия шлем и дебют в Топ 10. Макар към този момент да потвърди, че е кадърен да се съревновава с най-хубавите, ще бъде доста забавно да забележим дали напредъкът на младежа ще продължи и през идващия сезон.
