Немци kaput!? В Пекин седят и чакат трупа на европейската индустрия да бъде изхвърлен на китайския бряг
През 2022 година интернационалните визити, които до неотдавна бяха ритуална светиня на култа към вярата в свързаността на световния свят, искряха с ярки цветове. Наблюдавахме по какъв начин президентът на Съединени американски щати лети до Близкия изток през лятото, пробвайки се да изцеди малко нефт от безводните връзки на района с администрацията на Демократическата партия.
Разгледахме по какъв начин Г-7, авангардът на цивилизования свят, бранителите на свободната търговия и други наслади на laissez faire (Икономическа теория, съгласно която икономическата интервенция и държавното контролиране на стопанската система би трябвало да бъдат минимални. - бел. ред.), приготвиха безумното решение за понижаване на цените на съветските енергоносители (и в бъдеще - освен на руските) посредством законодателно установяване на тавана на цените.
Накрая видяхме по какъв начин канцлерът Шолц отиде при арабите, на който, заради неналичието на други огромни триумфи, немската преса съумя да запише получените с пазарлък няколко танкера LNG. Миналата седмица същият Шолц отиде в Китай и си коства да поговорим в детайли за пътуването му.
Канцлерът на име Олаф не се втурна самичък към Поднебесната империя. Заедно с него цяла десантна група се побира на борда на дребен аероплан. В него бяха шефът на Deutsche Bank Кристиан Шевинг, ръководителят на BioNTech, създала антивирусната ваксина, Угур Шахин, президентът на немския химически колос BASF Мартин Брудермюлер, шефът на фармацевтичния колос Merck Белен Гарихо, президентът на Сименс, Роланд Буш, шефът на Фолксваген, Оливър Блуме, и цяла група представители на по-малки компании: от Адидас, БМВ и Байер до Хип, Вакер и ГеоКлимаДизайн.
Целият връх на Германия - нейната политическа конструкция, могъща промишленост и изследователска мощност - отлетяха за Пекин. За какво? Пресата предлага разнообразни версии: някои, като Politico, започнаха да приказват за обстоятелството, че топлите връзки с Китай остават единственото устойчиво нещо за Германия в един бързо изменящ се свят.
Други споделиха, че Шолц е отлетял до Пекин, с цел да договаря нещо от името на Европейския съюз – в последна сметка, не е комфортно шефът на Европейската комисия да отиде там с такива цели. Трети, да вземем за пример, немската преса, показана от DW, описа, че с визитата и състава на делегацията Шолц, в противен случай, противопоставил Германия на Европейския съюз и оповестил, че в този момент всеки би трябвало да оцелява някак си самичък със своя си разум.
Особено надарените журналисти даже съумяха да поразкажат за някакви безмълвни съглашения сред Шолц и Си, съгласно които Китай ще се отхвърля да поддържа Руската федерация.
Парадоксът е, че има обстоятелства в интерес на която и да е от тези версии, само че нито една от тях не отразява цялата картина. Ако прочетете официалното съобщение и формалните изказвания, направени след срещата на двамата водачи, няма да намерите нищо забавно - както нормално, има сладки думи на взаимна поддръжка, топли поздрави, сбогувания и други пожелания за положително утро и лека нощ.
Думите на Си за поддръжка на европейската позиция по украинската рецесия не би трябвало да се трансформират в сензационни – китайците постоянно са се ограничавали до съзнателно общи формулировки в духа на „ мир за целия свят “. Да, те още веднъж повториха за недопустимостта на нуклеарна война и приканиха за договаряния, само че такова кокетство от самия февруари не е подвело никого. Какво очаквахте от китайците - нападателната изразителност на Дмитрий Медведев?
В същото време вследствие на визитата Си разгласи, че Китай желае да види Европа постоянна и просперираща - изцяло естествено предпочитание, като се има поради, че безкрайните логистични планове на китайците, обхващащи цяла Евразия, допускат добре сит и спокоен Стар свят. За страдание актуалният притежател на Стария свят, Новият свят, напълно няма такава цел. Дебел намек за подчинения статут на Европа си проправя път даже в изпълнената с публично възпитание тирада на Си - той приказва за недопустимостта на интервенция в евро-китайските връзки от избрана „ трета страна “. Коя ли би могла да бъде тази страна?...
Контекстът на двучасовата среща с " диктатора ", за която най-хубавите хора на Германия летяха 23 часа (това е формулировката на " Билд " ), включва връзките с тази трета страна. Съединените щати, в миналото, в старите антични времена, използваха глобите единствено като последна мярка, през днешния ден ги мятат наляво и надясно.
От неотдавнашните събития можем да си напомним най-мощния удар върху китайската микроелектронна промишленост: Байдън, съгласно безпределно честните и безпределно безпристрастни американски специалисти, нанесе повече вреди на китайската полупроводникова промишленост за една нощ, в сравнение с двете американски администрации за четири години мудна комерсиална война. Ако това беше чисто тихоокеански дуел на огромните, тогава нямаше да се интересуваме толкоз, само че не е по този начин.
Германия демонстрира самодейност, само че в неверна посока: в края на октомври нашумя новината, че на китайската държавна компания COSCO е позволено да купи дял в пристанището на Хамбург. Новината за това не се вписваше в описа за подлите китайци, които удушават свободна и самостоятелна Европа, а в сюжета за некомпетентността и саботажа на немския канцлер. Причината да се развихри толкоз доста историята с пристанището на Хамбург е, че от 2011 до 2018 година първият бургомистър (кмет, в случай че искате) на този свободен ханзейски град, вторият по величина метрополис в Германия и седмият град в Европейски Съюз, беше таман някой си Шолц. В същото време, съгласно пресата, този приятел се е продал с вътрешностите на Пекин, решавайки в бъдеще да им продаде пристанището, летището и други заводи, вестници и кораби.
Шолц абсурда, за безскрупулна продажба на стратегическите активи на съвсем родния му Хамбург на проклетите мутри, изненадващо отекна популяризирането на следствието на Redaktionsnetzwerk Deutschland в немската и европейската преса това лято. Тогава упоменатият вестник откри необикновен коктейл от измами и непросветеност на Шолц на поста немски финансов министър от 2018 до 2021 година
След това, през 2018 година, един сеяч като министър на финансите обилно разпръсна държавни облигации с уговорка, поправена по отношение на инфлацията. През 2022 година – през лятото, съгласно репортерите – тези аматьорски представления са коствали на федералното държавно управление спомагателни 30 милиарда евро заплащания. Познайте кой тогава заемаше поста министър на финансите?
Кампанията против Шолц, въоръжена с причини под формата на истории с пристанището на Хамбург и държавните облигации, набра скорост единствено предходната седмица и точно на фона на визитата на канцлера в Пекин. Споменатата нагоре насмешка на Bild за 23 часа полет в името на 2 часа среща с " диктатора " е релативно мек вид на рецензиите, които цъфнаха в немската преса.
Опозицията, чийто най-ярък глас беше Spiegel /Шпигел/, полудяваше: съгласно тях Шолц повтаря тъкмо същите неточности, довели до руско-германския разкол. Тези неточности, съгласно „ прогресивната “ немска общност, са прекомерно топлите връзки с диктатори.
Желязното преимущество на всяка съпротива: критикувайте колкото желаете, тъй като е гратис, занимателно и притегля доста внимание. Отговорът на безмълвния въпрос на публиката от кое място другаде могъщата немска стопанска система е трябвало да вземе евтини енергийни запаси (в случая с Русия) или евтина работна ръка (в случая с Китай), моето огледало (на немски: Spiegel) не дава отговор. От друга страна немската съпротива на Шолц ясно загатва кого Вашингтонският обком е подготвен да сложи на мястото на канцлера във всеки един миг.
Срещата на върха на ръководителите на дипломатическите ведомства на Г-7 в Мюнстер удари новините със скандал по отношение на отстранените християнски знаци (Кристиан де Фрис от ХДС назова Бърбок и нейните „ зелени “„ модернистични антихристи “) и разсъжденията на значими бели сахиби за това дали украинците могат да прекарат зимата без ток и отопление, - само че доста по-важно от наличието на новините беше тяхното показване.
Ако вземем европейските мейнстрийм вести, тогава всички в близост се лигавиха какъв брой ослепително се появи домакинята на срещата на върха, фрау Бербок: същият Bild разгласи мадам вицеканцлер - единствено помислете - за " диригент на свободния свят ". Всичко това беше съпроводено от фотография на Аналена с протегната дясна ръка, която като че ли подсказва в каква посока движи света немският диригент. С една дума, на Шолц беше показано, че неговият заместител към този момент е подготвен: модернистичните антихристи към този момент са заели невисок старт.
Не ме интересува, че броят на парадоксите и нелепостите на Aналене може да се съпостави единствено с политически умрялата Лиз Тръс, не ме интересува, че рейтингът на „ зелените “ по отношение на последните събития не е впечатляващ (какво те, какво СДПГ, това, което имат, е нещо от порядъка на 18%): Бербок към този момент с всички сили се натиска за пренасяне в офиса на канцлера. В това придвижване Брюксел също ще откри разтуха, декларирайки позицията си за „ неуставните връзки “ на Берлин и Пекин.
Шефката на Европейската комисия и официално шефката на целия Европейски съюз Фрау фон дер Лайен, която също има искания към Шолц от вътрешногермански темперамент, неотдавна изнесе цяла тирада за всеобщата неправда. Тази очевидна неправда, съгласно Урсула, е, че съвсем всички ресурси от алкални и редкоземни метали, по този начин нужни за екологизирането на стопанската система на развитите страни, са под контрола на Китай - или в самата Поднебесна империя, или или в лоялни към нея страни, които по някаква причина не желаят да продават своите земни запаси на Европа на порядък по-евтино от пазарната цена.
Позната изразителност – на времето по този начин изглеждаше починалата Олбрайт, говорейки за Русия и за Сибир. Урсула акцентира това с причина: тя искаше да се очертае твърдо и непоколебимо „ линията на Партията “ във връзка с всички връзки.
Ами Китай? В началото на публикацията се обърнахме към съзнателно верните и сладко публични изказвания на публични лица в Пекин, където войната беше наказана, мирът беше насърчаван, нуклеарните оръжия бяха проклети и сладоледът, хубавото време и котенцата бяха възхвалявани...
Но същинските желания на Пекин бяха по-конкретно изразени от китайските интернационалните публицисти. В американската преса има смешно мнение, че цялата световна рецесия е тип естествено злополучие, пристигнало от нищото, както урагана Иън удари Флорида през септември. Привържениците на тази позиция са задоволително смели, с цел да се въздържат да обвинят за всичко „ безумния свиреп тиранин „ Влад Пютин “, само че не са задоволително почтени, с цел да видят ръкотворната природа и почерка на Вашингтон зад „ естественото злополучие “.
Китайците гледат на всичко, което се случва в европейския политически спектакъл, като на естествено злополучие: те нямат нищо общо със забъркването на тази каша и нямат метод, желание или интерес да разрешат всички тези несъгласия. В известния подправен откъс или на Лао Дзъ, или на Конфуций, или на Мао Цзедун се предлага просто да седне на брега и да се изчака трупът на врага да доплува.
В Пекин седят и чакат натрупа на европейската промишленост да бъде изхвърлен на китайския бряг. В края на октомври незаслужено подценена беше новината, че химическият колос BASF - този, от името на който Мартин Брудермюлер отлетя за Пекин - се готви да влага 10 милиарда евро в индустриална площадка, цех за неопентил гликол в окръг Zhanjiang в южната провинция на Гуангдонг.
Този обект ще размени завода в Лудвигсхафен, където работеха съвсем 40 хиляди души, само че по „ някаква “ причина спря. През октомври Reuters заяви, че VW, който продава към 40% от всичките си коли в Китай, откъдето Оливър Блуме летеше с Шолц, се готви да влага 2 милиарда в взаимен план с китайската софтуерна компания Horizon Robotics.
Според немските статистически служби размерът на вложенията на немски компании в Китай през 2022 година бие всички върхове. С една дума, някои от европейските компании, които Вашингтон се надяваше да захранят неговата дефлираща промишленост, се втурнаха тъкмо в противоположната посока. Китайците, предоставяйки заслон на компании, бягащи от високите цени на газа, печелят лостове за политическо въздействие в центъра на Европа.
Не става въпрос единствено за дреболии като пробутване на решение за закупуване на част от пристанището или достъп до софтуерната база на европейски компании. Става дума за това, че Европа безшумно се измества от контрола на Съединени американски щати и отново тихичко пътува към контрола на Китай. Европейският план на Brudermüller, Blum, Bush и Sewing тук се сблъсква с европейския план на Burbock и von der Leyen. В чия изгода ще бъде позволен този спор, ще зависи и ориентацията на съветската политика.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Разгледахме по какъв начин Г-7, авангардът на цивилизования свят, бранителите на свободната търговия и други наслади на laissez faire (Икономическа теория, съгласно която икономическата интервенция и държавното контролиране на стопанската система би трябвало да бъдат минимални. - бел. ред.), приготвиха безумното решение за понижаване на цените на съветските енергоносители (и в бъдеще - освен на руските) посредством законодателно установяване на тавана на цените.
Накрая видяхме по какъв начин канцлерът Шолц отиде при арабите, на който, заради неналичието на други огромни триумфи, немската преса съумя да запише получените с пазарлък няколко танкера LNG. Миналата седмица същият Шолц отиде в Китай и си коства да поговорим в детайли за пътуването му.
Канцлерът на име Олаф не се втурна самичък към Поднебесната империя. Заедно с него цяла десантна група се побира на борда на дребен аероплан. В него бяха шефът на Deutsche Bank Кристиан Шевинг, ръководителят на BioNTech, създала антивирусната ваксина, Угур Шахин, президентът на немския химически колос BASF Мартин Брудермюлер, шефът на фармацевтичния колос Merck Белен Гарихо, президентът на Сименс, Роланд Буш, шефът на Фолксваген, Оливър Блуме, и цяла група представители на по-малки компании: от Адидас, БМВ и Байер до Хип, Вакер и ГеоКлимаДизайн.
Целият връх на Германия - нейната политическа конструкция, могъща промишленост и изследователска мощност - отлетяха за Пекин. За какво? Пресата предлага разнообразни версии: някои, като Politico, започнаха да приказват за обстоятелството, че топлите връзки с Китай остават единственото устойчиво нещо за Германия в един бързо изменящ се свят.
Други споделиха, че Шолц е отлетял до Пекин, с цел да договаря нещо от името на Европейския съюз – в последна сметка, не е комфортно шефът на Европейската комисия да отиде там с такива цели. Трети, да вземем за пример, немската преса, показана от DW, описа, че с визитата и състава на делегацията Шолц, в противен случай, противопоставил Германия на Европейския съюз и оповестил, че в този момент всеки би трябвало да оцелява някак си самичък със своя си разум.
Особено надарените журналисти даже съумяха да поразкажат за някакви безмълвни съглашения сред Шолц и Си, съгласно които Китай ще се отхвърля да поддържа Руската федерация.
Парадоксът е, че има обстоятелства в интерес на която и да е от тези версии, само че нито една от тях не отразява цялата картина. Ако прочетете официалното съобщение и формалните изказвания, направени след срещата на двамата водачи, няма да намерите нищо забавно - както нормално, има сладки думи на взаимна поддръжка, топли поздрави, сбогувания и други пожелания за положително утро и лека нощ.
Думите на Си за поддръжка на европейската позиция по украинската рецесия не би трябвало да се трансформират в сензационни – китайците постоянно са се ограничавали до съзнателно общи формулировки в духа на „ мир за целия свят “. Да, те още веднъж повториха за недопустимостта на нуклеарна война и приканиха за договаряния, само че такова кокетство от самия февруари не е подвело никого. Какво очаквахте от китайците - нападателната изразителност на Дмитрий Медведев?
В същото време вследствие на визитата Си разгласи, че Китай желае да види Европа постоянна и просперираща - изцяло естествено предпочитание, като се има поради, че безкрайните логистични планове на китайците, обхващащи цяла Евразия, допускат добре сит и спокоен Стар свят. За страдание актуалният притежател на Стария свят, Новият свят, напълно няма такава цел. Дебел намек за подчинения статут на Европа си проправя път даже в изпълнената с публично възпитание тирада на Си - той приказва за недопустимостта на интервенция в евро-китайските връзки от избрана „ трета страна “. Коя ли би могла да бъде тази страна?...
Контекстът на двучасовата среща с " диктатора ", за която най-хубавите хора на Германия летяха 23 часа (това е формулировката на " Билд " ), включва връзките с тази трета страна. Съединените щати, в миналото, в старите антични времена, използваха глобите единствено като последна мярка, през днешния ден ги мятат наляво и надясно.
От неотдавнашните събития можем да си напомним най-мощния удар върху китайската микроелектронна промишленост: Байдън, съгласно безпределно честните и безпределно безпристрастни американски специалисти, нанесе повече вреди на китайската полупроводникова промишленост за една нощ, в сравнение с двете американски администрации за четири години мудна комерсиална война. Ако това беше чисто тихоокеански дуел на огромните, тогава нямаше да се интересуваме толкоз, само че не е по този начин.
Германия демонстрира самодейност, само че в неверна посока: в края на октомври нашумя новината, че на китайската държавна компания COSCO е позволено да купи дял в пристанището на Хамбург. Новината за това не се вписваше в описа за подлите китайци, които удушават свободна и самостоятелна Европа, а в сюжета за некомпетентността и саботажа на немския канцлер. Причината да се развихри толкоз доста историята с пристанището на Хамбург е, че от 2011 до 2018 година първият бургомистър (кмет, в случай че искате) на този свободен ханзейски град, вторият по величина метрополис в Германия и седмият град в Европейски Съюз, беше таман някой си Шолц. В същото време, съгласно пресата, този приятел се е продал с вътрешностите на Пекин, решавайки в бъдеще да им продаде пристанището, летището и други заводи, вестници и кораби.
Шолц абсурда, за безскрупулна продажба на стратегическите активи на съвсем родния му Хамбург на проклетите мутри, изненадващо отекна популяризирането на следствието на Redaktionsnetzwerk Deutschland в немската и европейската преса това лято. Тогава упоменатият вестник откри необикновен коктейл от измами и непросветеност на Шолц на поста немски финансов министър от 2018 до 2021 година
След това, през 2018 година, един сеяч като министър на финансите обилно разпръсна държавни облигации с уговорка, поправена по отношение на инфлацията. През 2022 година – през лятото, съгласно репортерите – тези аматьорски представления са коствали на федералното държавно управление спомагателни 30 милиарда евро заплащания. Познайте кой тогава заемаше поста министър на финансите?
Кампанията против Шолц, въоръжена с причини под формата на истории с пристанището на Хамбург и държавните облигации, набра скорост единствено предходната седмица и точно на фона на визитата на канцлера в Пекин. Споменатата нагоре насмешка на Bild за 23 часа полет в името на 2 часа среща с " диктатора " е релативно мек вид на рецензиите, които цъфнаха в немската преса.
Опозицията, чийто най-ярък глас беше Spiegel /Шпигел/, полудяваше: съгласно тях Шолц повтаря тъкмо същите неточности, довели до руско-германския разкол. Тези неточности, съгласно „ прогресивната “ немска общност, са прекомерно топлите връзки с диктатори.
Желязното преимущество на всяка съпротива: критикувайте колкото желаете, тъй като е гратис, занимателно и притегля доста внимание. Отговорът на безмълвния въпрос на публиката от кое място другаде могъщата немска стопанска система е трябвало да вземе евтини енергийни запаси (в случая с Русия) или евтина работна ръка (в случая с Китай), моето огледало (на немски: Spiegel) не дава отговор. От друга страна немската съпротива на Шолц ясно загатва кого Вашингтонският обком е подготвен да сложи на мястото на канцлера във всеки един миг.
Срещата на върха на ръководителите на дипломатическите ведомства на Г-7 в Мюнстер удари новините със скандал по отношение на отстранените християнски знаци (Кристиан де Фрис от ХДС назова Бърбок и нейните „ зелени “„ модернистични антихристи “) и разсъжденията на значими бели сахиби за това дали украинците могат да прекарат зимата без ток и отопление, - само че доста по-важно от наличието на новините беше тяхното показване.
Ако вземем европейските мейнстрийм вести, тогава всички в близост се лигавиха какъв брой ослепително се появи домакинята на срещата на върха, фрау Бербок: същият Bild разгласи мадам вицеканцлер - единствено помислете - за " диригент на свободния свят ". Всичко това беше съпроводено от фотография на Аналена с протегната дясна ръка, която като че ли подсказва в каква посока движи света немският диригент. С една дума, на Шолц беше показано, че неговият заместител към този момент е подготвен: модернистичните антихристи към този момент са заели невисок старт.
Не ме интересува, че броят на парадоксите и нелепостите на Aналене може да се съпостави единствено с политически умрялата Лиз Тръс, не ме интересува, че рейтингът на „ зелените “ по отношение на последните събития не е впечатляващ (какво те, какво СДПГ, това, което имат, е нещо от порядъка на 18%): Бербок към този момент с всички сили се натиска за пренасяне в офиса на канцлера. В това придвижване Брюксел също ще откри разтуха, декларирайки позицията си за „ неуставните връзки “ на Берлин и Пекин.
Шефката на Европейската комисия и официално шефката на целия Европейски съюз Фрау фон дер Лайен, която също има искания към Шолц от вътрешногермански темперамент, неотдавна изнесе цяла тирада за всеобщата неправда. Тази очевидна неправда, съгласно Урсула, е, че съвсем всички ресурси от алкални и редкоземни метали, по този начин нужни за екологизирането на стопанската система на развитите страни, са под контрола на Китай - или в самата Поднебесна империя, или или в лоялни към нея страни, които по някаква причина не желаят да продават своите земни запаси на Европа на порядък по-евтино от пазарната цена.
Позната изразителност – на времето по този начин изглеждаше починалата Олбрайт, говорейки за Русия и за Сибир. Урсула акцентира това с причина: тя искаше да се очертае твърдо и непоколебимо „ линията на Партията “ във връзка с всички връзки.
Ами Китай? В началото на публикацията се обърнахме към съзнателно верните и сладко публични изказвания на публични лица в Пекин, където войната беше наказана, мирът беше насърчаван, нуклеарните оръжия бяха проклети и сладоледът, хубавото време и котенцата бяха възхвалявани...
Но същинските желания на Пекин бяха по-конкретно изразени от китайските интернационалните публицисти. В американската преса има смешно мнение, че цялата световна рецесия е тип естествено злополучие, пристигнало от нищото, както урагана Иън удари Флорида през септември. Привържениците на тази позиция са задоволително смели, с цел да се въздържат да обвинят за всичко „ безумния свиреп тиранин „ Влад Пютин “, само че не са задоволително почтени, с цел да видят ръкотворната природа и почерка на Вашингтон зад „ естественото злополучие “.
Китайците гледат на всичко, което се случва в европейския политически спектакъл, като на естествено злополучие: те нямат нищо общо със забъркването на тази каша и нямат метод, желание или интерес да разрешат всички тези несъгласия. В известния подправен откъс или на Лао Дзъ, или на Конфуций, или на Мао Цзедун се предлага просто да седне на брега и да се изчака трупът на врага да доплува.
В Пекин седят и чакат натрупа на европейската промишленост да бъде изхвърлен на китайския бряг. В края на октомври незаслужено подценена беше новината, че химическият колос BASF - този, от името на който Мартин Брудермюлер отлетя за Пекин - се готви да влага 10 милиарда евро в индустриална площадка, цех за неопентил гликол в окръг Zhanjiang в южната провинция на Гуангдонг.
Този обект ще размени завода в Лудвигсхафен, където работеха съвсем 40 хиляди души, само че по „ някаква “ причина спря. През октомври Reuters заяви, че VW, който продава към 40% от всичките си коли в Китай, откъдето Оливър Блуме летеше с Шолц, се готви да влага 2 милиарда в взаимен план с китайската софтуерна компания Horizon Robotics.
Според немските статистически служби размерът на вложенията на немски компании в Китай през 2022 година бие всички върхове. С една дума, някои от европейските компании, които Вашингтон се надяваше да захранят неговата дефлираща промишленост, се втурнаха тъкмо в противоположната посока. Китайците, предоставяйки заслон на компании, бягащи от високите цени на газа, печелят лостове за политическо въздействие в центъра на Европа.
Не става въпрос единствено за дреболии като пробутване на решение за закупуване на част от пристанището или достъп до софтуерната база на европейски компании. Става дума за това, че Европа безшумно се измества от контрола на Съединени американски щати и отново тихичко пътува към контрола на Китай. Европейският план на Brudermüller, Blum, Bush и Sewing тук се сблъсква с европейския план на Burbock и von der Leyen. В чия изгода ще бъде позволен този спор, ще зависи и ориентацията на съветската политика.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ