НСИ: 25% от населението е било без канализация през 2022 г.
През 2022 година 75% от популацията на страната е обвързвано с социална канализация, от които 67.2% са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води. През 2022 година са регистрирани 179 бр. настоящи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, 77 525 км социална водопроводна мрежа и 13 166 км социална канализационна мрежа. Това демонстрира отчета на Националния статистически институт за околната среда за 2022 година
По отношение на водите излиза наяве, че през 2022 година 99.5% от популацията на страната е обвързвано с публично водоснабдяване. Доставената вода на семействата е 251.19 млн.м3, която бележи спад по отношение на 2021 година с 1.8%.
През 2022 година 2.8% от популацията на страната е било на режим на водоснабдяване (поради дефицит на вода), от тях 2.4% на сезонен (под 180 дни) и 0.4% на целогодишен (над 180 дни). Най наранени от режим на водоснабдяване (поради дефицит на вода) са били областите Ловеч - 24.9%, Търговище - 19.0%, Благоевград - 14.8%, и Перник - 12.9%.
През 2022 година площта на предпазените територии в България е 584 836 ха, или 5.3% от територията на страната, и е с 1 210 ха повече по отношение на 2021 година Към края на 2022 година в България съществуват 1 039 предпазени територии. Ная-голям дял заемат Природните паркове - 43.8% (11 бр.), следвани от националните паркове - 25.8% (3 бр.), резерватите - 13.2% (55 бр.), предпазените местности - 13.3% (583 бр.), естествените забележителности - 3.1% (352 бр.). С минимален дял са поддържаните резервати - 0.8% (35 бр.).
През 2022 година предпазените растения от българската флора са 574, а предпазените животни - 483 типа. През 2022 година предпазените вековни дървета са 1 390 и са с 29 повече спрямо миналата година.
Данните на Национален статистически институт демонстрират, че площта на находищата за подземни ресурси се е нараснала с 29% и е общо 1056 хиляди дка. Заетите в находищата за рандеман на подземни ресурси са се нараснали с 1.56% и възлизат на 15232 души. Доказаните ресурси на кафяви въглища са намалели с 3.94% - 9249.6 хиляди тона по отношение на 2021 година. Вероятните ресурси на оловно-цинкови руди са записали нарастване с 7.95% по отношение на миналата година - 5866.3 хиляди тона. Добива на медни руди се е нараснал с 15.44%, като количеството възлиза на 34671.6 хиляди тона.
Докладът на Национален статистически институт за околната среда за 2022 година регистрира спад на излъчванията на серни и азотни оксиди, неметанови летливи въглеводороди, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, двуазотен окис и амоняк понижават по отношение на 2021 година. Най-голямо е понижението при излъчванията на серни оксиди - 11%, спрямо 2021 година. Емисиите на серни оксиди през 2022 година са 49 хиляди тона, на азотни оксиди - 89 хиляди тона, и на неметанови летливи въглеводороди - 85 хиляди тона.
Процесите на изгаряне на горива за произвеждане на сила имат главен принос за излъчванията на въглероден диоксид (64%) и за серни оксиди (74%). Производствените процеси са с доминиращ принос за излъчванията на неметанови летливи въглеводороди (42%). Основен принос за излъчванията на амоняк (96%), въглероден оксид (88%), диазотен оксид (94%), метан (80%), неметанови летливи органични съединения (57%) и азотни оксиди (68%) има групата " Други източници ", която включва селското стопанство, превоза, горенето на горива от семействата и действия по отнасяне на боклуци и отпадъчни води.
По предварителни данни през 2022 година са формирани общо 85 673 хиляди тона боклуци от икономическата действия, които понижават с 23% спрямо 2021 година. Неопасните боклуци са 71905 хиляди тона и бележат понижение с 27%, а рисковите - 13768 хиляди тона, които са се нараснали с 1% по отношение на миналата година. Предадените за оползотворяване боклуци са намалели с 31%, а предадените за неутрализиране боклуци - с 3%.
Генерираните битови боклуци за 2022 година възлизат на 3 157 хиляди тона. В съпоставяне с 2021 година нарастват с 3.24%. Генерираните битови боклуци на човек от популацията възлизат на 475 кг, което е с 30 кг повече на човек спрямо количеството за 2021 година. Делът на обслужвано население от системата за проведено сметосъбиране е 99.93%. В съпоставяне с 2021 година се усилва с 0.06 процентни пункта.
През 2022 година на пазара са пуснати 523 хиляди тона опаковки, като нарастването им по отношение на 2021 година е с 1.97%. Пластмасовите опаковки са 148 хиляди тона и при тях се записва понижение с 1.92% по отношение на 2021 година. При стъклените опаковки се следи нарастване с 10.6% спрямо миналата година, като общото им количество през 2022 година възлиза на 104 хиляди тона.
Наличността на дълготрайните материални активи с екологично предопределение по отчетна стойност в края на 2022 година се прави оценка на 11 092 млн. лв.. Спрямо 2021 година има нарастване от 2.0% (10 873 млн. лева).
В края на годината максимален е делът на активите за филтриране и отклоняване на отпадъчните води - 37%, следвани от оборудванията за отнасяне на неопасни и рискови боклуци - 30%, и за запазване на атмосферния въздух - 27%. За 2021 година делът на активите по тези посоки е надлежно 34, 30 и 30%.
През 2022 година приходите на общинските администрации нарастват с 6.9%. по отношение на миналата година. Те са в размер на е 1 443 млн. лв.. Част от тези доходи са налозите и таксите за битови боклуци, чиято стойност през 2022 година е 752 млн. лева и тяхното равнище по отношение на 2021 година нараства със 7.6%. Стойността на разноските за битови боклуци на общинските администрации през 2022 година е 691 млн. лева и по отношение на миналата година тя нараства с 6.3%.
През 2022 година са следени 749 пункта за премерване на равнището на шума, разпределени в 36 обитаеми места, като в 514 пункта са измерени равнища над допустимите правила. Градовете с максимален брой пунктове с превишаване на допустимите шумови правила през 2022 година са: София (столица), Пловдив, Велико Търново, Кюстендил, Стара Загора и други.
В 47.08% от пунктовете с измерени равнища над граничната стойност са ситуирани върху територии и зони, подлежащи на усилена шумозащита. През последните години се следи повишаване на броя на пунктовете с измерени равнища на шума в най-ниския диапазон - под 58 dB(A). Тук попада една четвърт от следените зони.
По отношение на водите излиза наяве, че през 2022 година 99.5% от популацията на страната е обвързвано с публично водоснабдяване. Доставената вода на семействата е 251.19 млн.м3, която бележи спад по отношение на 2021 година с 1.8%.
През 2022 година 2.8% от популацията на страната е било на режим на водоснабдяване (поради дефицит на вода), от тях 2.4% на сезонен (под 180 дни) и 0.4% на целогодишен (над 180 дни). Най наранени от режим на водоснабдяване (поради дефицит на вода) са били областите Ловеч - 24.9%, Търговище - 19.0%, Благоевград - 14.8%, и Перник - 12.9%.
През 2022 година площта на предпазените територии в България е 584 836 ха, или 5.3% от територията на страната, и е с 1 210 ха повече по отношение на 2021 година Към края на 2022 година в България съществуват 1 039 предпазени територии. Ная-голям дял заемат Природните паркове - 43.8% (11 бр.), следвани от националните паркове - 25.8% (3 бр.), резерватите - 13.2% (55 бр.), предпазените местности - 13.3% (583 бр.), естествените забележителности - 3.1% (352 бр.). С минимален дял са поддържаните резервати - 0.8% (35 бр.).
През 2022 година предпазените растения от българската флора са 574, а предпазените животни - 483 типа. През 2022 година предпазените вековни дървета са 1 390 и са с 29 повече спрямо миналата година.
Данните на Национален статистически институт демонстрират, че площта на находищата за подземни ресурси се е нараснала с 29% и е общо 1056 хиляди дка. Заетите в находищата за рандеман на подземни ресурси са се нараснали с 1.56% и възлизат на 15232 души. Доказаните ресурси на кафяви въглища са намалели с 3.94% - 9249.6 хиляди тона по отношение на 2021 година. Вероятните ресурси на оловно-цинкови руди са записали нарастване с 7.95% по отношение на миналата година - 5866.3 хиляди тона. Добива на медни руди се е нараснал с 15.44%, като количеството възлиза на 34671.6 хиляди тона.
Докладът на Национален статистически институт за околната среда за 2022 година регистрира спад на излъчванията на серни и азотни оксиди, неметанови летливи въглеводороди, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, двуазотен окис и амоняк понижават по отношение на 2021 година. Най-голямо е понижението при излъчванията на серни оксиди - 11%, спрямо 2021 година. Емисиите на серни оксиди през 2022 година са 49 хиляди тона, на азотни оксиди - 89 хиляди тона, и на неметанови летливи въглеводороди - 85 хиляди тона.
Процесите на изгаряне на горива за произвеждане на сила имат главен принос за излъчванията на въглероден диоксид (64%) и за серни оксиди (74%). Производствените процеси са с доминиращ принос за излъчванията на неметанови летливи въглеводороди (42%). Основен принос за излъчванията на амоняк (96%), въглероден оксид (88%), диазотен оксид (94%), метан (80%), неметанови летливи органични съединения (57%) и азотни оксиди (68%) има групата " Други източници ", която включва селското стопанство, превоза, горенето на горива от семействата и действия по отнасяне на боклуци и отпадъчни води.
По предварителни данни през 2022 година са формирани общо 85 673 хиляди тона боклуци от икономическата действия, които понижават с 23% спрямо 2021 година. Неопасните боклуци са 71905 хиляди тона и бележат понижение с 27%, а рисковите - 13768 хиляди тона, които са се нараснали с 1% по отношение на миналата година. Предадените за оползотворяване боклуци са намалели с 31%, а предадените за неутрализиране боклуци - с 3%.
Генерираните битови боклуци за 2022 година възлизат на 3 157 хиляди тона. В съпоставяне с 2021 година нарастват с 3.24%. Генерираните битови боклуци на човек от популацията възлизат на 475 кг, което е с 30 кг повече на човек спрямо количеството за 2021 година. Делът на обслужвано население от системата за проведено сметосъбиране е 99.93%. В съпоставяне с 2021 година се усилва с 0.06 процентни пункта.
През 2022 година на пазара са пуснати 523 хиляди тона опаковки, като нарастването им по отношение на 2021 година е с 1.97%. Пластмасовите опаковки са 148 хиляди тона и при тях се записва понижение с 1.92% по отношение на 2021 година. При стъклените опаковки се следи нарастване с 10.6% спрямо миналата година, като общото им количество през 2022 година възлиза на 104 хиляди тона.
Наличността на дълготрайните материални активи с екологично предопределение по отчетна стойност в края на 2022 година се прави оценка на 11 092 млн. лв.. Спрямо 2021 година има нарастване от 2.0% (10 873 млн. лева).
В края на годината максимален е делът на активите за филтриране и отклоняване на отпадъчните води - 37%, следвани от оборудванията за отнасяне на неопасни и рискови боклуци - 30%, и за запазване на атмосферния въздух - 27%. За 2021 година делът на активите по тези посоки е надлежно 34, 30 и 30%.
През 2022 година приходите на общинските администрации нарастват с 6.9%. по отношение на миналата година. Те са в размер на е 1 443 млн. лв.. Част от тези доходи са налозите и таксите за битови боклуци, чиято стойност през 2022 година е 752 млн. лева и тяхното равнище по отношение на 2021 година нараства със 7.6%. Стойността на разноските за битови боклуци на общинските администрации през 2022 година е 691 млн. лева и по отношение на миналата година тя нараства с 6.3%.
През 2022 година са следени 749 пункта за премерване на равнището на шума, разпределени в 36 обитаеми места, като в 514 пункта са измерени равнища над допустимите правила. Градовете с максимален брой пунктове с превишаване на допустимите шумови правила през 2022 година са: София (столица), Пловдив, Велико Търново, Кюстендил, Стара Загора и други.
В 47.08% от пунктовете с измерени равнища над граничната стойност са ситуирани върху територии и зони, подлежащи на усилена шумозащита. През последните години се следи повишаване на броя на пунктовете с измерени равнища на шума в най-ниския диапазон - под 58 dB(A). Тук попада една четвърт от следените зони.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ