Путин не е силен. Джо Байдън е слаб
През 2021-ва година станахме очевидци на две значими събития, които насочиха предизвикателство не просто пред районната, а пред интернационалната система за сигурност.
Едното бе регулярното нахлуване на китайските военновъздушни сили в зона за идентификация на Противовъздушна отбрана на Тайван. Другото - скупчването на съветските въоръжени сили до границата с Украйна.
И двете събития кореспондират с общ порядък: желанието на Пекин и Москва да ревизират ролята си в системата на интернационалните връзки. Най-прекият път, по който това може да стане, е точно чрез компрометирането на суверенитета на Тайван и Украйна, които биват гледани - надлежно от Китай и Русия - като естествено продължение на държавно-правните им организми.
Подобни образци за геополитическите апетити на Руската Федерация и Поднебесната империя, разрастващи се в ревизионистичен проект, не са изолиран случай. Напротив. Миналата година Пекин лиши автономията на Хонконг, където към този момент се организират избори, които нито са свободни, нито почтени. А тази година, откакто дефинитивно си токсини връзките с Европейски Съюз и Съединени американски щати след митингите в Беларус, президентът Александър Лукашенко стартира да приглася в желанието на Владимир Путин за по-голяма интеграция сред Руската Федерация и Беларус (чрез концепцията за " две страни, една стопанска система " ).
Има обаче и една основна разлика, когато приказваме за геополитическите упоритости на Москва и Пекин. Ако в тази ситуация на Китай те са разследване на възходящото самочувствие, подбудено от военната и икономическа мощ на тази страна, то когато става дума за Руската Федерация нещата по-различни. Владимир Путин просто съумява да се възползва от грешките и слабостите на Европейски Съюз и НАТО; силата на съветския президент идва от слабостта на западните му сътрудници.
Емблематичен образец за това по какъв начин съветските управляващи могат да се възползват от дезориентацията на европейските и американски такива бе последното предложение на Москва за разискването на гаранции за сигурност в контактните зони сред Русия и НАТО на европейски терен. В него са планувани неща като неприемането в НАТО на Украйна и Грузия, както и минимизиране на бойните качества на Алианса в неговите страни членки от Източна Европа.
Разбира се, такова предложение е провокативно и несериозно.
Най-вече заради това, че то бе направено обществено, което значи, че неговата цел не е да се осъществя, по-скоро преследва други резултати. Пропагандни, да вземем за пример. Понеже американците нямат верен ход в тази ситуация. Ако Съединени американски щати отклонят това, дублирам, направено обществено предложение, то те ще излязат като субекта, за който сигурността на Стария континент не е приоритет. Ако пък американците се бяха съгласили с въпросното предложение, то страните членки на НАТО от Източна Европа щяха да схванат, че са оставени сами на себе си.
Обърнете внимание на действителността на терен и в това време обществения разказ, който се сътвори.
По отношение на първото, съветските прокси сили се намират в Източна Украйна, а в границите на календарната година Москва на два пъти струпа свои сили по границата си с Киев.
По отношение на второто, съветските управляващи желаят да предизвикват диалог за мира (т.е. за изработването на механизъм за гарантиране на сигурността на Стария континент); диалог, в който американците щели да вземат участие, само че не обещавали нищо.
Но това е все едно някой да ви открадне автомобила, а след това да ви предложения през медиите на среща, на която да бъдете по този начин общителен да му занесете и документите към возилото. И в случай че вие, като притежател на автомобила, откажете сходно предложение, то ще бъдете разгласен за виновен за това, че посред ви няма съгласие.
Когато става дума за Украйна, в Нормандската група (Франция, Германия, Русия и Украйна) Владимир Путин от самото начало пренебрегваше киевските управляващи като събеседник (държавният глава предпочиташе да приказва за Украйна, само че не и с Украйна). Маргинализирайки по този метод Киев, съветският президент водеше договаряния с Париж и Берлин. Сега обаче двете европейски столици са в ролята на Киев, тъй като Владимир Путин на собствен ред ги маргинализира, този път желаейки да приказва за Украйна с американците (двустранна среща сред представители на Вашингтон и Москва ще се състои в прелиминарен порядък, на 10 януари в Женева, а два дни по-късно вероятно ще се организира среща в състав Съвета НАТО-Русия). Да не приказваме и за това, че въпросният Съвет НАТО - Русия бе прекратен краткотрайно поради окупацията на Крим от Русия през 2014-та година, а Москва отдръпна дипломатическата си задача в Алианса при започване на предишния ноември месец.
Но не е единствено това. Междувременно руснаците подвигнаха мизата. Ако на срещата сред Джо Байдън и Владимир Путин (отново в швейцарския град) в средата на годината Москва искаше да беседва за Украйна, то през днешния ден тематиката, която съветската страна слага на масата, е цяла Източна Европа (руското предложение включва в себе си отдръпването на интернационалните контингенти на Алианса от Полша и балтийските страни, както и преустановяването на изпращането на оръжие и физическа мощ в тези страни, които не са били членки на НАТО до 1997-ма г.). Или с други думи, диалогът за това по какъв начин Украйна да се европеизира се трансформира в диалог за украинизирането на Източна Европа.
И в случай че към оня миг се спореше дали би трябвало да има такава среща сред американския и съветския президент, мотив за която бе още веднъж скупчването на съветски сили до границата с Украйна, то през днешния ден това към този момент няма значение, доколкото значимото е друго. А точно, че онази среща не е дала резултат. Или най-малко не подобен, с който американската дипломация може да се похвали. Понеже, дублирам, през днешния ден съветските въоръжени сили са още веднъж на границата с Украйна, а диалогът към този момент не касае единствено въпросната страна, а цяла Източна Европа.
Едното бе регулярното нахлуване на китайските военновъздушни сили в зона за идентификация на Противовъздушна отбрана на Тайван. Другото - скупчването на съветските въоръжени сили до границата с Украйна.
И двете събития кореспондират с общ порядък: желанието на Пекин и Москва да ревизират ролята си в системата на интернационалните връзки. Най-прекият път, по който това може да стане, е точно чрез компрометирането на суверенитета на Тайван и Украйна, които биват гледани - надлежно от Китай и Русия - като естествено продължение на държавно-правните им организми.
Подобни образци за геополитическите апетити на Руската Федерация и Поднебесната империя, разрастващи се в ревизионистичен проект, не са изолиран случай. Напротив. Миналата година Пекин лиши автономията на Хонконг, където към този момент се организират избори, които нито са свободни, нито почтени. А тази година, откакто дефинитивно си токсини връзките с Европейски Съюз и Съединени американски щати след митингите в Беларус, президентът Александър Лукашенко стартира да приглася в желанието на Владимир Путин за по-голяма интеграция сред Руската Федерация и Беларус (чрез концепцията за " две страни, една стопанска система " ).
Има обаче и една основна разлика, когато приказваме за геополитическите упоритости на Москва и Пекин. Ако в тази ситуация на Китай те са разследване на възходящото самочувствие, подбудено от военната и икономическа мощ на тази страна, то когато става дума за Руската Федерация нещата по-различни. Владимир Путин просто съумява да се възползва от грешките и слабостите на Европейски Съюз и НАТО; силата на съветския президент идва от слабостта на западните му сътрудници.
Емблематичен образец за това по какъв начин съветските управляващи могат да се възползват от дезориентацията на европейските и американски такива бе последното предложение на Москва за разискването на гаранции за сигурност в контактните зони сред Русия и НАТО на европейски терен. В него са планувани неща като неприемането в НАТО на Украйна и Грузия, както и минимизиране на бойните качества на Алианса в неговите страни членки от Източна Европа.
Разбира се, такова предложение е провокативно и несериозно.
Най-вече заради това, че то бе направено обществено, което значи, че неговата цел не е да се осъществя, по-скоро преследва други резултати. Пропагандни, да вземем за пример. Понеже американците нямат верен ход в тази ситуация. Ако Съединени американски щати отклонят това, дублирам, направено обществено предложение, то те ще излязат като субекта, за който сигурността на Стария континент не е приоритет. Ако пък американците се бяха съгласили с въпросното предложение, то страните членки на НАТО от Източна Европа щяха да схванат, че са оставени сами на себе си.
Обърнете внимание на действителността на терен и в това време обществения разказ, който се сътвори.
По отношение на първото, съветските прокси сили се намират в Източна Украйна, а в границите на календарната година Москва на два пъти струпа свои сили по границата си с Киев.
По отношение на второто, съветските управляващи желаят да предизвикват диалог за мира (т.е. за изработването на механизъм за гарантиране на сигурността на Стария континент); диалог, в който американците щели да вземат участие, само че не обещавали нищо.
Но това е все едно някой да ви открадне автомобила, а след това да ви предложения през медиите на среща, на която да бъдете по този начин общителен да му занесете и документите към возилото. И в случай че вие, като притежател на автомобила, откажете сходно предложение, то ще бъдете разгласен за виновен за това, че посред ви няма съгласие.
Когато става дума за Украйна, в Нормандската група (Франция, Германия, Русия и Украйна) Владимир Путин от самото начало пренебрегваше киевските управляващи като събеседник (държавният глава предпочиташе да приказва за Украйна, само че не и с Украйна). Маргинализирайки по този метод Киев, съветският президент водеше договаряния с Париж и Берлин. Сега обаче двете европейски столици са в ролята на Киев, тъй като Владимир Путин на собствен ред ги маргинализира, този път желаейки да приказва за Украйна с американците (двустранна среща сред представители на Вашингтон и Москва ще се състои в прелиминарен порядък, на 10 януари в Женева, а два дни по-късно вероятно ще се организира среща в състав Съвета НАТО-Русия). Да не приказваме и за това, че въпросният Съвет НАТО - Русия бе прекратен краткотрайно поради окупацията на Крим от Русия през 2014-та година, а Москва отдръпна дипломатическата си задача в Алианса при започване на предишния ноември месец.
Но не е единствено това. Междувременно руснаците подвигнаха мизата. Ако на срещата сред Джо Байдън и Владимир Путин (отново в швейцарския град) в средата на годината Москва искаше да беседва за Украйна, то през днешния ден тематиката, която съветската страна слага на масата, е цяла Източна Европа (руското предложение включва в себе си отдръпването на интернационалните контингенти на Алианса от Полша и балтийските страни, както и преустановяването на изпращането на оръжие и физическа мощ в тези страни, които не са били членки на НАТО до 1997-ма г.). Или с други думи, диалогът за това по какъв начин Украйна да се европеизира се трансформира в диалог за украинизирането на Източна Европа.
И в случай че към оня миг се спореше дали би трябвало да има такава среща сред американския и съветския президент, мотив за която бе още веднъж скупчването на съветски сили до границата с Украйна, то през днешния ден това към този момент няма значение, доколкото значимото е друго. А точно, че онази среща не е дала резултат. Или най-малко не подобен, с който американската дипломация може да се похвали. Понеже, дублирам, през днешния ден съветските въоръжени сили са още веднъж на границата с Украйна, а диалогът към този момент не касае единствено въпросната страна, а цяла Източна Европа.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ