Юлия Христова: От саунда на администрацията зависи саунда на оркестъра |
През 2021 година Нов симфоничен оркестър незабелязано навърши 30 години. Създаден от музикалния критик Юлия Христова през далечната към този момент 1991 година, оркестърът е част от " новата вълна " в българската класическа музика. Отворен към младите музиканти, основан по американски модел и разчитащ не на държавни дотации, а на спонсори и аудитория, Нов симфоничен оркестър се трансформира в запазена марка и в институция, която, с изключение на на ефектни заглавия в афиша си, разчита и на министър председатели, на нова и авангардна музика.
Този петък, 09.07.2021, в зала " България " Нов симфоничен оркестър ще има огромен концерт, с който ще означи своята 30 годишнина. Това е и мотива да беседвам с президента и създател на оркестъра, госпожа Юлия Христова.
Г-жо Христова, на първо време - цветущ празник! 30 години от първия концерт на Нов симфоничен оркестър. Ще се хвана за програмата на юбилейния концерт, който ще се състои в петък, 09.07.2021 година, в зала " България ". В програмата му е заложена Пета симфония от Чайковски. Чайковски е считал тази симфония за несполучлива, само че тя, обратно на неговото мнение, се е трансформирала в едно от най-великите творби на композитора. Има ли някаква символика с включването точно на тази симфония в програмата на юбилейния концерт?
Не, няма символика. Макар че в този момент, като слушам въпроса Ви, стартира да ми наподобява алегорично. Всъщност при нас едно от присъщите неща за Нов симфоничен оркестър е, че някак си, без да ги мислим, нещата се развиват естествено и внезапно се получава събитие, което може да е метафора. Това се дължи на обстоятелството, че ние във всеки един от тези 30 сезона сме свирили доста сложни неща. Разбира се, и налични за публиката. В Пета симфония на Чайковски аз виждам една огромна провокация, тъй като това е една от най-трудните симфонии въобще в музиката. За това програмата е още по-интересна, тъй като пък във втората част свирим интродукция " Прилепът " от Йохан Щраус ...
В по-лекия, по този начин да се каже, жанр...
Да. Еделина Кънева , тази превъзходна певица, прима на Музикалния спектакъл, ще изпее четири арии. Ще осъществим и " Медитация " от Жул Масне за соло цигулка и оркестър. Изобщо, след тази първа част на концерта с Чайковски доста естествено пристигна концепцията за тази втора част.
Еделина Кънева е една от най-хубавите Вагнерови певици. В годините обратно тя е била солист в " Летящия холандец " , в " Тристан и Изолда " . Затова в този момент взехме решение да не отиваме към сериозния Вагнер, а да осъществим нещо доста известно... само че още веднъж доста мъчно за осъществяване.
Вашият оркестър в годините от основаването си в никакъв случай не се е страхувал да протяга ръка към творби, към които като че ли все по-малко оркестри протягат ръка. През 2017-а да вземем за пример присъствах на премиерата, осъществена от Нов симфоничен оркестър и маестро Герган Ценов, на Симфония №6 " Каскади " на Васил Казанджиев. Тук няма по какъв начин да не направя тъжната констатация, че нормално у нас сходни творби рядко получават второ осъществяване.
Миналата година локдауна на 13 март ни попречи да създадем премиерата и на Симфония №8 на акад. Казанджиев. Сега чакаме на 11 октомври 2021 всичко да е наред, с цел да можем да я изсвирим. Но не е единствено това - ние сме изсвирили доста премиерни произведения - произведения от актуалната музика, които или са свирени доста рядко, или изобщо не са свирени. Например творбата на Арнолд Шьонберг " Gurre-Lieder " . Или пък Трета симфония на Гурецки . Заедно с това и творби, като " Шотландска симфония " на Менделсон, които се свирят един път на 10 години у нас.
Не мога да не споделя с Вас по какъв начин преди 3 години присъствах на осъществяване на Концерт за цигулка и оркестър №1 от Марин Големинов (солист бе Марио Хосен) и с смут разбрах, че това е второто осъществяване на този концерт в България след написването му... Но да се върнем на Нов симфоничен оркестър. Вашият оркестър сякаш е образец за либертарианство в музикалното менажиране. През 1991 решавате, че ще извършите оркестър, който няма да разчита на дотации, а ще оцелява и ще съществува единствено с помощта на личните си старания. Как се оцелява 30 години по този метод - без субсидиране, единствено с дарителство и продажби на билети?
Всъщност главно на дарителство. Никъде по света не се печели от билети. Всеки, който се пробва да печели от билети, значи, че прави комерсиална музика и халтура. На процедура ние въведохме американската система на финансиране, по която работи и Филаделфийската филхармония, и Нюйоркската, и Метрополитен. Това значи общ брой от самостоятелни вноски на самостоятелни персони и семейства и на компании. Понеже в този момент вършим равносметка и се ровим в архивите, оттова излязоха имената на над 800 самостоятелни донори и корпоративни спонсори. Представете си каква работа значи това. Това са диалози - най-малко един - с всеки един от тях. И то всяка година.
Защо потеглих към това знамение Нов симфоничен оркестър? Една година преди този момент работех в концертна къща, която правеше камерни концерти. По това време, с изключение на камерна музика се свиреше и доста джаз. Тогава изгряха Стунджи, Ангел Заберски-син, Георги Дончев. Те бяха част от нашия концертен плакат.
В края на този сезон, който беше единствено с камерни и джаз концерти, направихме състезания за оркестъра. На процедура аз бях единствено помолена да спомагам за организацията на тези състезания от Алексей Измирлиев, Памела Никълсън и Васко Василев. След като състезанията минаха, мненията ни някак се разделиха. Те взеха решение, че това не са задоволително опитни музиканти (а състезанието на процедура бе за музиканти до 27-годишна възраст). Тогава аз направих нещо, което и до ден-днешен няма да мога да обясня. Оркестърът трябваше да бъде събран на 15 август - да им се каже какво става с договорите, подготовките, програмата. Аз на процедура към този момент нямах поддръжка за него. И с сътрудниците от администрацията бяхме решили да им кажем " Съжаляваме, само че финансовият поръчител го няма ".
И тогава аз изобщо не се усетих по какъв начин изстрелях " Първата Ви подготовка е на 30 септември, първият концерт е на 13 октомври, програмата е Моцарт - концерт за флейта, концерт за пиано и концерт за кларинет и оркестър ".
Тази дата (13 октомври) съответства с първото продобиване на изборите от Съюз на демократичните сили у нас. Концерта стартира чак в 19:30, беше доста вълнуващо, тъй като най-после всички скандирахме " Съюз на демократичните сили ". Отвън имаше един огромен транспарант - " Оркестър без комунизъм ". За решението, което взех за 3 секунди - очите на музикантите бяха решаващи. Пред мен бяха всички младежи, които знаех, че ми имат вяра.
Имате ли статистика какъв брой млади музиканти минаха през Нов симфоничен оркестър през последните 30 години?
Няколко поколения. Може би над 1000. Даже по-скоро 1200-1300 музиканти. Те се разпръснаха на всички места по света, а някой път, когато отида на концерт на Радиооркестъра или на концерт на Софийската филхармония, гледайки лицата в оркестрите се чудя дали не съм на концерт на Нов симфоничен оркестър. Ние направихме това, което да вземем за пример във футбола не стана. Имахме школа, обигравахме ги и ги пуснахме.
На прага сме на ново политическо ръководство на България. Епохата на ГЕРБ свършва след 11 години отпред на страната. Какво съгласно Вас би трябвало да се промени в културата и културната политика - тук можем да повторим втръсналите към този момент образци като закона за меценатството, дребното пари от Брутният вътрешен продукт за просвета...
Много пъти самичък казвала, в този момент ще повторя една мисъл на един доста огромен диригент - Шарл Мюнш, който е казал " От саунда на администрацията зависи саунда на оркестъра ". Тоест - казусът не е в закона, а в " саунда " на администрацията на високите управнически равнища, който дефинира " саунда ", придвижването, звука на обществото.
Какво да чакаме от Нов симфоничен оркестър след концерта този петък?
Юбилеят не минава единствено с един рожден ден. Нека да напомня, че на процедура, макар че в този момент навършваме 30 години, ние започнахме 30-ия сезон по-рано. Тоест той предхождаше годишнината ни. На процедура концертът в петък е нещо като завършек на 30-ия сезон на Нов симфоничен оркестър. На 13 октомври (рожденият ден на оркестъра) ще осъществим 8 симфония от Васил Казанджиев с диригент Герган Ценов. На 30 октомври още веднъж ще имаме концерт с диригент Борислав Йоцов. Програмата ще се избира посредством допитване на всички спонсори на оркестъра. Впрочем, Борислав Йоцов беше първият солист на оркестъра, на 13 октомври 1991 година. Предстои ни и един концерт, в който ще отчетем и 30-годишнината на един от най-големите ни спонсори (една банка) - двете годишнини съответстват. Този концерт ще бъде на 28 ноември. А през 2022 един от първите ни концертмайстори - Веселин Демирев - ще е солист и ще извърши Концерт за цигулка и оркестър от Дмитрий Шостакович. Концертът е юбилеен в различен смисъл - на 10 февруари 1992 година се появи за първи път запазената марка на оркестъра - черните плакати с бели надписи. А по-късно продължаваме към идващите сезони.
Този петък, 09.07.2021, в зала " България " Нов симфоничен оркестър ще има огромен концерт, с който ще означи своята 30 годишнина. Това е и мотива да беседвам с президента и създател на оркестъра, госпожа Юлия Христова.
Г-жо Христова, на първо време - цветущ празник! 30 години от първия концерт на Нов симфоничен оркестър. Ще се хвана за програмата на юбилейния концерт, който ще се състои в петък, 09.07.2021 година, в зала " България ". В програмата му е заложена Пета симфония от Чайковски. Чайковски е считал тази симфония за несполучлива, само че тя, обратно на неговото мнение, се е трансформирала в едно от най-великите творби на композитора. Има ли някаква символика с включването точно на тази симфония в програмата на юбилейния концерт?
Не, няма символика. Макар че в този момент, като слушам въпроса Ви, стартира да ми наподобява алегорично. Всъщност при нас едно от присъщите неща за Нов симфоничен оркестър е, че някак си, без да ги мислим, нещата се развиват естествено и внезапно се получава събитие, което може да е метафора. Това се дължи на обстоятелството, че ние във всеки един от тези 30 сезона сме свирили доста сложни неща. Разбира се, и налични за публиката. В Пета симфония на Чайковски аз виждам една огромна провокация, тъй като това е една от най-трудните симфонии въобще в музиката. За това програмата е още по-интересна, тъй като пък във втората част свирим интродукция " Прилепът " от Йохан Щраус ...
В по-лекия, по този начин да се каже, жанр...
Да. Еделина Кънева , тази превъзходна певица, прима на Музикалния спектакъл, ще изпее четири арии. Ще осъществим и " Медитация " от Жул Масне за соло цигулка и оркестър. Изобщо, след тази първа част на концерта с Чайковски доста естествено пристигна концепцията за тази втора част.
Еделина Кънева е една от най-хубавите Вагнерови певици. В годините обратно тя е била солист в " Летящия холандец " , в " Тристан и Изолда " . Затова в този момент взехме решение да не отиваме към сериозния Вагнер, а да осъществим нещо доста известно... само че още веднъж доста мъчно за осъществяване.
Вашият оркестър в годините от основаването си в никакъв случай не се е страхувал да протяга ръка към творби, към които като че ли все по-малко оркестри протягат ръка. През 2017-а да вземем за пример присъствах на премиерата, осъществена от Нов симфоничен оркестър и маестро Герган Ценов, на Симфония №6 " Каскади " на Васил Казанджиев. Тук няма по какъв начин да не направя тъжната констатация, че нормално у нас сходни творби рядко получават второ осъществяване.
Миналата година локдауна на 13 март ни попречи да създадем премиерата и на Симфония №8 на акад. Казанджиев. Сега чакаме на 11 октомври 2021 всичко да е наред, с цел да можем да я изсвирим. Но не е единствено това - ние сме изсвирили доста премиерни произведения - произведения от актуалната музика, които или са свирени доста рядко, или изобщо не са свирени. Например творбата на Арнолд Шьонберг " Gurre-Lieder " . Или пък Трета симфония на Гурецки . Заедно с това и творби, като " Шотландска симфония " на Менделсон, които се свирят един път на 10 години у нас.
Не мога да не споделя с Вас по какъв начин преди 3 години присъствах на осъществяване на Концерт за цигулка и оркестър №1 от Марин Големинов (солист бе Марио Хосен) и с смут разбрах, че това е второто осъществяване на този концерт в България след написването му... Но да се върнем на Нов симфоничен оркестър. Вашият оркестър сякаш е образец за либертарианство в музикалното менажиране. През 1991 решавате, че ще извършите оркестър, който няма да разчита на дотации, а ще оцелява и ще съществува единствено с помощта на личните си старания. Как се оцелява 30 години по този метод - без субсидиране, единствено с дарителство и продажби на билети?
Всъщност главно на дарителство. Никъде по света не се печели от билети. Всеки, който се пробва да печели от билети, значи, че прави комерсиална музика и халтура. На процедура ние въведохме американската система на финансиране, по която работи и Филаделфийската филхармония, и Нюйоркската, и Метрополитен. Това значи общ брой от самостоятелни вноски на самостоятелни персони и семейства и на компании. Понеже в този момент вършим равносметка и се ровим в архивите, оттова излязоха имената на над 800 самостоятелни донори и корпоративни спонсори. Представете си каква работа значи това. Това са диалози - най-малко един - с всеки един от тях. И то всяка година.
Защо потеглих към това знамение Нов симфоничен оркестър? Една година преди този момент работех в концертна къща, която правеше камерни концерти. По това време, с изключение на камерна музика се свиреше и доста джаз. Тогава изгряха Стунджи, Ангел Заберски-син, Георги Дончев. Те бяха част от нашия концертен плакат.
В края на този сезон, който беше единствено с камерни и джаз концерти, направихме състезания за оркестъра. На процедура аз бях единствено помолена да спомагам за организацията на тези състезания от Алексей Измирлиев, Памела Никълсън и Васко Василев. След като състезанията минаха, мненията ни някак се разделиха. Те взеха решение, че това не са задоволително опитни музиканти (а състезанието на процедура бе за музиканти до 27-годишна възраст). Тогава аз направих нещо, което и до ден-днешен няма да мога да обясня. Оркестърът трябваше да бъде събран на 15 август - да им се каже какво става с договорите, подготовките, програмата. Аз на процедура към този момент нямах поддръжка за него. И с сътрудниците от администрацията бяхме решили да им кажем " Съжаляваме, само че финансовият поръчител го няма ".
И тогава аз изобщо не се усетих по какъв начин изстрелях " Първата Ви подготовка е на 30 септември, първият концерт е на 13 октомври, програмата е Моцарт - концерт за флейта, концерт за пиано и концерт за кларинет и оркестър ".
Тази дата (13 октомври) съответства с първото продобиване на изборите от Съюз на демократичните сили у нас. Концерта стартира чак в 19:30, беше доста вълнуващо, тъй като най-после всички скандирахме " Съюз на демократичните сили ". Отвън имаше един огромен транспарант - " Оркестър без комунизъм ". За решението, което взех за 3 секунди - очите на музикантите бяха решаващи. Пред мен бяха всички младежи, които знаех, че ми имат вяра.
Имате ли статистика какъв брой млади музиканти минаха през Нов симфоничен оркестър през последните 30 години?
Няколко поколения. Може би над 1000. Даже по-скоро 1200-1300 музиканти. Те се разпръснаха на всички места по света, а някой път, когато отида на концерт на Радиооркестъра или на концерт на Софийската филхармония, гледайки лицата в оркестрите се чудя дали не съм на концерт на Нов симфоничен оркестър. Ние направихме това, което да вземем за пример във футбола не стана. Имахме школа, обигравахме ги и ги пуснахме.
На прага сме на ново политическо ръководство на България. Епохата на ГЕРБ свършва след 11 години отпред на страната. Какво съгласно Вас би трябвало да се промени в културата и културната политика - тук можем да повторим втръсналите към този момент образци като закона за меценатството, дребното пари от Брутният вътрешен продукт за просвета...
Много пъти самичък казвала, в този момент ще повторя една мисъл на един доста огромен диригент - Шарл Мюнш, който е казал " От саунда на администрацията зависи саунда на оркестъра ". Тоест - казусът не е в закона, а в " саунда " на администрацията на високите управнически равнища, който дефинира " саунда ", придвижването, звука на обществото.
Какво да чакаме от Нов симфоничен оркестър след концерта този петък?
Юбилеят не минава единствено с един рожден ден. Нека да напомня, че на процедура, макар че в този момент навършваме 30 години, ние започнахме 30-ия сезон по-рано. Тоест той предхождаше годишнината ни. На процедура концертът в петък е нещо като завършек на 30-ия сезон на Нов симфоничен оркестър. На 13 октомври (рожденият ден на оркестъра) ще осъществим 8 симфония от Васил Казанджиев с диригент Герган Ценов. На 30 октомври още веднъж ще имаме концерт с диригент Борислав Йоцов. Програмата ще се избира посредством допитване на всички спонсори на оркестъра. Впрочем, Борислав Йоцов беше първият солист на оркестъра, на 13 октомври 1991 година. Предстои ни и един концерт, в който ще отчетем и 30-годишнината на един от най-големите ни спонсори (една банка) - двете годишнини съответстват. Този концерт ще бъде на 28 ноември. А през 2022 един от първите ни концертмайстори - Веселин Демирев - ще е солист и ще извърши Концерт за цигулка и оркестър от Дмитрий Шостакович. Концертът е юбилеен в различен смисъл - на 10 февруари 1992 година се появи за първи път запазената марка на оркестъра - черните плакати с бели надписи. А по-късно продължаваме към идващите сезони.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ