Близо четвърт от учениците и студентите в ЕС работят, според Евростат
През 2021 година в Европейския съюз над 23 на 100 от младежите, на възраст от 15 до 29 годишна възраст, които са в просветителната система също по този начин и работят. Нивото на безработните младежи доближава 3,3 на 100, до момента в който 73,4 на 100 остават отвън работната мощ - не са заети и не търсят работа. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа организация Евростат, оповестени през днешния ден на уеб страницата й.
Колко бързо младежите минават от системата на обучение към пазара на труда варира доста в другите членки на Европейски Съюз. В някои страни младите стартират работа най-често на повърхностен работен ден, през уикенда или под формата на студентска процедура, до момента в който към момента вземат участие във формалното обучение. Това се дефинира от националните системи за обучение и образование, както и от други фактори като характерностите на националния трудов пазар и културни особености.
Сред страните членки Нидерландия има най-голям дял на студенти в посочената възрастова група, които са били наети през 2021 година - 69,8 на 100. След нея се подреждат Дания (48,8 на сто) и Германия (42,4 на сто). На другия завършек на скалата измежду страните от Съюза най-нисък дял на заетостта измежду учащите са Румъния (2 на сто), Словакия (4,2 на сто), България (5,3 на сто) и Унгария (5,4 на сто).
Данните сочат още, че през 2021 година България е измежду страните с максимален дял на младежите от 15 до 29 годишна възраст, които са били отвън работната мощ - 94,2 на 100 от българите в тази група не са заети и не търсят работа. По-голям сходен дял на младежите измежду страните от Европейски Съюз имат Румъния (97,4 на сто) и Словакия (95,4 на сто).
Най-висок дял на младежите, които търсят работа и са подготвени да стартират такава, до момента в който учат, т.е. са били безработни, е регистриран в Швеция (14,2 на сто), следвана от Финландия (8,6 на сто) и Нидерландия (7,2 на сто). Страните с минимум младежка безработица са Чехия, Румъния, Унгария и Хърватия, като всяка от тях е имала равнище на безработни младежи под 1 на 100.
Разлики сред мъже и дами
Делът на дамите, участващи във официално обучение през 2021 година, е по-висок от този на мъжете, изключително във възрастовата група 20 - 24 години, в която 54 на 100 от дамите са учели спрямо 45 на 100 от мъжете.
По отношение на трудовия статус и присъединяване в просветителния развой максимален е делът на мъжете на възраст сред 20 и 24 години, които не са учили, само че са заети - 39 на 100. Същевременно делът на дамите на същата възраст, които са учели, само че попадат отвън работната мощ е 34 на 100.
За възрастовата група от 25 до 29 години разликите сред половете понижават, когато става дума за присъединяване във официално обучение, като дяловете на мъжете и дамите са ненапълно изравнени.
При разглеждане на младежите в същата група, които не вземат участие в просветителния развой, се вижда, че делът на неучещите, само че заети мъже е доста по-висок от съответния дял при дамите - 70 против 62 на 100.
Повече дами, в сравнение с мъже не са учили и са отвън работната мощ, като делът им е надлежно 16 и 7 на 100.
Източник: БТА
Колко бързо младежите минават от системата на обучение към пазара на труда варира доста в другите членки на Европейски Съюз. В някои страни младите стартират работа най-често на повърхностен работен ден, през уикенда или под формата на студентска процедура, до момента в който към момента вземат участие във формалното обучение. Това се дефинира от националните системи за обучение и образование, както и от други фактори като характерностите на националния трудов пазар и културни особености.
Сред страните членки Нидерландия има най-голям дял на студенти в посочената възрастова група, които са били наети през 2021 година - 69,8 на 100. След нея се подреждат Дания (48,8 на сто) и Германия (42,4 на сто). На другия завършек на скалата измежду страните от Съюза най-нисък дял на заетостта измежду учащите са Румъния (2 на сто), Словакия (4,2 на сто), България (5,3 на сто) и Унгария (5,4 на сто).
Данните сочат още, че през 2021 година България е измежду страните с максимален дял на младежите от 15 до 29 годишна възраст, които са били отвън работната мощ - 94,2 на 100 от българите в тази група не са заети и не търсят работа. По-голям сходен дял на младежите измежду страните от Европейски Съюз имат Румъния (97,4 на сто) и Словакия (95,4 на сто).
Най-висок дял на младежите, които търсят работа и са подготвени да стартират такава, до момента в който учат, т.е. са били безработни, е регистриран в Швеция (14,2 на сто), следвана от Финландия (8,6 на сто) и Нидерландия (7,2 на сто). Страните с минимум младежка безработица са Чехия, Румъния, Унгария и Хърватия, като всяка от тях е имала равнище на безработни младежи под 1 на 100.
Разлики сред мъже и дами
Делът на дамите, участващи във официално обучение през 2021 година, е по-висок от този на мъжете, изключително във възрастовата група 20 - 24 години, в която 54 на 100 от дамите са учели спрямо 45 на 100 от мъжете.
По отношение на трудовия статус и присъединяване в просветителния развой максимален е делът на мъжете на възраст сред 20 и 24 години, които не са учили, само че са заети - 39 на 100. Същевременно делът на дамите на същата възраст, които са учели, само че попадат отвън работната мощ е 34 на 100.
За възрастовата група от 25 до 29 години разликите сред половете понижават, когато става дума за присъединяване във официално обучение, като дяловете на мъжете и дамите са ненапълно изравнени.
При разглеждане на младежите в същата група, които не вземат участие в просветителния развой, се вижда, че делът на неучещите, само че заети мъже е доста по-висок от съответния дял при дамите - 70 против 62 на 100.
Повече дами, в сравнение с мъже не са учили и са отвън работната мощ, като делът им е надлежно 16 и 7 на 100.
Източник: БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ