Без стабилно правителство и на един крак, България куцука към Европа
През 2020 и 2021 година уличната готовност в България в поддръжка на върховенството на закона и битката с корупцията постави завършек на политическото владичество на дясноцентристката партия ГЕРБ. От 2009 до 2021 година под егидата на своя водач Бойко Борисов ГЕРБ ръководи България съвсем без спиране, а опозицията е структурирана към социалистическата партия (БСП). ГЕРБ беше привикнала да позволява политически рецесии посредством привикване на предварителни избори, които всякога връщаха партията и нейния водач на власт, постоянно с поддръжката на по-малки политически групи. Третият мандат на Б. Борисов, към този момент засенчен от няколко корупционни каузи, претърпя поврат през юли 2020 година поради скандал, обвързван с приватизацията на Черноморието от богати политически фигури. Президентът и политически конкурент на Б. Борисов Румен Радев се включи в полемиката с апел за по-малко безотговорност на околните до властта олигарси. Няколко дни по-късно президентският кабинет беше претърсен, a сътрудниците на президента бяха задържани. Тези дейности, възприети като репресии против президентството от Главната прокуратура (Иван Гешев), провокираха вълна от демонстрации, която ще продължи няколко месеца и ще приключи с оставката на премиера след избор на съмнение през април 2021 година След тези демонстрации българската политическа система не може да откри баланс, написа в материал за България френският уебсайт Etudes Economiques на Credit Agricole.
Наистина от тази готовност се родиха няколко нови партии, които считат да пренесат битката с корупцията в Народното събрание, а ГЕРБ излезе отслабена от тази поредност. Резултатът е фрагментиран политически пейзаж: ПП-ДБ, нова реформаторска партия, застъпваща се за битка с корупцията, се трансформира в съществена политическа партия паралелно с ГЕРБ. Двете партии обаче се борят от 2021 година всяка да събере повече от 25% от гласовете. Всъщност се появиха и доста партии, въодушевени от популизма, леви или десни. В резултат на тази фрагментация българите бяха призовани да гласоподават, с цел да изберат ново заседание през април, юли и ноември 2021 година, през октомври 2022 година, през април 2023 година и през юни 2024 година Изправени пред новия неуспех на това последно заседание да образува държавно управление, те ще гласоподават в края на октомври за 7-ми път от 2021 година
Парламентарната система е парализирана от неналичието на допирни точки сред партиите. Въпреки че ГЕРБ и ПП-ДБ са две дясноцентристки партии, по-скоро евроатлантически и противопоставящи се на президента Р. Радев, те не могат да си сътрудничат заради изборния мандат, получен от ПП-ДБ за битка с корупцията, станал при мандата на ГЕРБ. Двете партии за известно време се пробваха да съществуват взаимно с помощта на ротационна система на ръководство (която двете партии отхвърлиха да нарекат " коалиция " ), само че формулата продължи единствено в интервала юни 2023 и март 2024 година и щеше да има забележителна политическа цена за ПП-ДБ. На идващите избори обединението губи 10 места (Българското Народно заседание има 240 места).
Възникна единствено едно поле за съдействие сред ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи, партията на турското малцинство, в интерес на промяна на конституцията, призната от повече от две трети от Народното събрание през декември 2023 година Наистина, в подтекста на хронична изборна неустойчивост, тези партии бяха скептични по отношение на възходящата роля на президента. Той имаше огромна независимост за назначение на краткотрайни държавни управления и дребен надзор във връзка с крайните периоди за номиниране на партиите, виновни за образуването на болшинството. Де факто българският политически режим се трансформира в президентски заради законодателна фрагментация. Така тази промяна урежда пълномощията на президента, както и длъжността основен прокурор, която постоянно е в основата на корупционни кавги. В този подтекст на политическа парализа България въпреки всичко се пробва да върви напред към три макроикономически цели, споделяни от главните партии.
София има намерение скоро да одобри еврото. Когато сегашната политическа рецесия едвам започваше, през юли 2020 година, България се причисли към ERM II, механизмът, ориентиран към подготовка за влизане в еврозоната. За да одобри общата валута, страната би трябвало да дава отговор на 4 критерия. В своя отчет за доближаването на страните - кандидатки за еврозоната от юни 2024 година Европейската комисия смята, че София дава отговор на регулаторния аршин, по-специално с помощта на последните правила, защитаващи независимостта на Централната банка. България дава отговор и на фискалния аршин, защото макар енергийната рецесия общественият недостиг беше понижен до 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и 1,9% през 2023 година (очаква се до 2,8% през 2024 г.). Публичният дълг, от своя страна, остава изключително невисок при 23,1% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година Комисията пресмята, че той би трябвало да се усили с 10 пункта през идващите 10 години, което остава в ниския диапазон в границите на Европейски Съюз. С присъединението си към ERM II де факто България съблюдава критерия за непоклатимост на валутния курс на лв. по отношение на еврото. Освен това интернационалните запаси на Българската централна банка, нужни за поддържане на тази закрепена валута, са здрави и нарастват през 2023 година на 42 милиарда евро, или 45% от Брутният вътрешен продукт.
И най-после, макар забележителното нарастване на дълготрайните лихвени проценти в европейските страни и забележителната разлика в инфлацията в България спрямо останалата част от зоната, дълготрайният % на финансиране на българското държавно управление остава под нужната референтна стойност за валидиране на този аршин. Така, че това е единственият аршин за ценова непоклатимост, който към момента е проблем за България. В последните три отчета за доближаване междинната 12-месечна инфлация е над референтната стойност. В началото на 2024 година българската инфлация към момента надвишава този аршин с един процентен пункт. Според прогнозите на Комисията тази празнота би трябвало да се затвори в края на 2024 година, началото на 2025 година Това ще разреши на София да обмисли присъединение през януари 2025 година
Въпреки това, при неналичието на държавно управление, датата януари 2026 година в този момент наподобява по-вероятна. За момента политическите сили, подкрепящи приемането на еврото, остават болшинство, както се вижда от двукратното отменяне в Народното събрание на оферти за референдум, които биха създали допустимо блокиране на приемането на общата валута (през юни 2023 година, по-късно през септември 2024). Въпреки това политическите сили, които се опълчват на еврото, се възползват от удобната динамичност в социологическите изследвания и резултатите им се усъвършенстват постоянно от 2021 година насам. Те биха могли да реализират спомагателен прогрес по време на изборите в края на октомври.
Пълното присъединение към Шенгенското пространство остава цел за София макар компликациите при намирането на политическо съглашение. От 31 март 2024 година България, дружно с Румъния, публично стана член на Шенгенското пространство. Това решение обаче се отнася единствено за морските и въздушните граници на страната, до момента в който решението за сухопътните граници е отсрочено за неопределен срок. От 2011 година България и Румъния дават отговор на критериите за присъединение съгласно Европейската комисия. Именно австрийското несъгласие, стимулирано от опасения за имиграцията, попречи на тези две страни да получат цялостен достъп до зоната за свободно придвижване. Следователно успеха на крайнодясната партия FPÖ на парламентарните избори в Австрия през септември 2024 година може в допълнение да удължи чакането за тези две страни, като в същото време вярата за реализиране на политическо съглашение през 2024 година остава. България би трябвало да се възползва от опцията, предоставена от Европейския проект за възобновяване, с цел да влага в своята стопанска система.
Политическата неустойчивост обаче заплашва способността на страната да усвоява европейски средства. По-специално, 6,2 милиарда евро, отпуснати на София от Механизма за възобновяване и резистентност (FRR), зависят от осъществяването на промените, планувани от Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). България има период до август 2026 година да насочи претенции за погашение, откакто бъдат признати нужните промени. Първо заплащане за сума от 1,4 милиарда евро беше утвърдено през май 2022 година и София насочи искане за второ заплащане от 724 милиона евро през октомври 2023 година Една година по-късно това искане към момента не е сполучливо, защото Комисията счита, че страната не е направил нужните промени. Всъщност промените, регулиращи поетапното прекъсване на въглищата, са блокирани в Народното събрание, което попречва напредъка на българския НПВУ.
Протестите в България през 2020-2021 година породиха огромни упования за битката с корупцията, против проведената престъпност и в интерес на върховенството на закона. Въпреки че тези упования се материализираха електорално с появяването на нови партии в Народното събрание, българската политическа система към момента не е съумяла да интегрира тази нова обстановка. Днес рискът е, че политическото поле е навлязло в цикъл на фрагментация, чието стабилизиране ще отнеме доста време. Спадът на доверието на популацията в институциите на страната може да бъде най-трайният и бездънен резултат от тази политическа поредност, макар че това доверие към този момент е изключително ниско (само 19% от българското население има доверие в своето държавно управление, в съпоставяне със приблизително 33% в ЕС). Демонстрантите също имаха огромни очаквания, че Европейският съюз ще изиграе своята роля в одобряването на върховенството на закона. Делът на българите, които имат " ненапълно доверие " в Европейски Съюз, в действителност е намалял от 2020 година от 60% на 52%, макар че е мъчно да се изолира въздействието на българската политическа рецесия от резултатите на геополитическата рецесия в Украйна.
Но би трябвало да се означи, че все пак това доверие остава доста по-високо от това в националните институции (2,7 пъти повече българи дават доверието си на Европейски Съюз, в сравнение с своето държавно управление, най-голямата разлика в ЕС). Така косвено Европейски Съюз към момента играе тази роля на политическа котва, която е част от обещанието му. За момента, даже и при липса на устойчиво държавно управление, България продължава да следва ясна траектория на евроинтеграция. Ако страната най-сетне успее да одобри еврото, участието в еврозоната, с нейните ниски равнища на дълг, ще обезпечи мощна опора в метода, по който пазарите и рейтинговите организации възприемат българската стопанска система, без да се занимава с институционалните дефекти на България. Така рейтингът на страната би трябвало механично да се усъвършенства през идващите години. Това обаче не трябва да пречи да се вземе поради рискът, представляван от политическа фрагментация (блокиране на институции или различия във връзка с ЕС).
Наистина от тази готовност се родиха няколко нови партии, които считат да пренесат битката с корупцията в Народното събрание, а ГЕРБ излезе отслабена от тази поредност. Резултатът е фрагментиран политически пейзаж: ПП-ДБ, нова реформаторска партия, застъпваща се за битка с корупцията, се трансформира в съществена политическа партия паралелно с ГЕРБ. Двете партии обаче се борят от 2021 година всяка да събере повече от 25% от гласовете. Всъщност се появиха и доста партии, въодушевени от популизма, леви или десни. В резултат на тази фрагментация българите бяха призовани да гласоподават, с цел да изберат ново заседание през април, юли и ноември 2021 година, през октомври 2022 година, през април 2023 година и през юни 2024 година Изправени пред новия неуспех на това последно заседание да образува държавно управление, те ще гласоподават в края на октомври за 7-ми път от 2021 година
Парламентарната система е парализирана от неналичието на допирни точки сред партиите. Въпреки че ГЕРБ и ПП-ДБ са две дясноцентристки партии, по-скоро евроатлантически и противопоставящи се на президента Р. Радев, те не могат да си сътрудничат заради изборния мандат, получен от ПП-ДБ за битка с корупцията, станал при мандата на ГЕРБ. Двете партии за известно време се пробваха да съществуват взаимно с помощта на ротационна система на ръководство (която двете партии отхвърлиха да нарекат " коалиция " ), само че формулата продължи единствено в интервала юни 2023 и март 2024 година и щеше да има забележителна политическа цена за ПП-ДБ. На идващите избори обединението губи 10 места (Българското Народно заседание има 240 места).
Възникна единствено едно поле за съдействие сред ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи, партията на турското малцинство, в интерес на промяна на конституцията, призната от повече от две трети от Народното събрание през декември 2023 година Наистина, в подтекста на хронична изборна неустойчивост, тези партии бяха скептични по отношение на възходящата роля на президента. Той имаше огромна независимост за назначение на краткотрайни държавни управления и дребен надзор във връзка с крайните периоди за номиниране на партиите, виновни за образуването на болшинството. Де факто българският политически режим се трансформира в президентски заради законодателна фрагментация. Така тази промяна урежда пълномощията на президента, както и длъжността основен прокурор, която постоянно е в основата на корупционни кавги. В този подтекст на политическа парализа България въпреки всичко се пробва да върви напред към три макроикономически цели, споделяни от главните партии.
София има намерение скоро да одобри еврото. Когато сегашната политическа рецесия едвам започваше, през юли 2020 година, България се причисли към ERM II, механизмът, ориентиран към подготовка за влизане в еврозоната. За да одобри общата валута, страната би трябвало да дава отговор на 4 критерия. В своя отчет за доближаването на страните - кандидатки за еврозоната от юни 2024 година Европейската комисия смята, че София дава отговор на регулаторния аршин, по-специално с помощта на последните правила, защитаващи независимостта на Централната банка. България дава отговор и на фискалния аршин, защото макар енергийната рецесия общественият недостиг беше понижен до 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и 1,9% през 2023 година (очаква се до 2,8% през 2024 г.). Публичният дълг, от своя страна, остава изключително невисок при 23,1% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година Комисията пресмята, че той би трябвало да се усили с 10 пункта през идващите 10 години, което остава в ниския диапазон в границите на Европейски Съюз. С присъединението си към ERM II де факто България съблюдава критерия за непоклатимост на валутния курс на лв. по отношение на еврото. Освен това интернационалните запаси на Българската централна банка, нужни за поддържане на тази закрепена валута, са здрави и нарастват през 2023 година на 42 милиарда евро, или 45% от Брутният вътрешен продукт.
И най-после, макар забележителното нарастване на дълготрайните лихвени проценти в европейските страни и забележителната разлика в инфлацията в България спрямо останалата част от зоната, дълготрайният % на финансиране на българското държавно управление остава под нужната референтна стойност за валидиране на този аршин. Така, че това е единственият аршин за ценова непоклатимост, който към момента е проблем за България. В последните три отчета за доближаване междинната 12-месечна инфлация е над референтната стойност. В началото на 2024 година българската инфлация към момента надвишава този аршин с един процентен пункт. Според прогнозите на Комисията тази празнота би трябвало да се затвори в края на 2024 година, началото на 2025 година Това ще разреши на София да обмисли присъединение през януари 2025 година
Въпреки това, при неналичието на държавно управление, датата януари 2026 година в този момент наподобява по-вероятна. За момента политическите сили, подкрепящи приемането на еврото, остават болшинство, както се вижда от двукратното отменяне в Народното събрание на оферти за референдум, които биха създали допустимо блокиране на приемането на общата валута (през юни 2023 година, по-късно през септември 2024). Въпреки това политическите сили, които се опълчват на еврото, се възползват от удобната динамичност в социологическите изследвания и резултатите им се усъвършенстват постоянно от 2021 година насам. Те биха могли да реализират спомагателен прогрес по време на изборите в края на октомври.
Пълното присъединение към Шенгенското пространство остава цел за София макар компликациите при намирането на политическо съглашение. От 31 март 2024 година България, дружно с Румъния, публично стана член на Шенгенското пространство. Това решение обаче се отнася единствено за морските и въздушните граници на страната, до момента в който решението за сухопътните граници е отсрочено за неопределен срок. От 2011 година България и Румъния дават отговор на критериите за присъединение съгласно Европейската комисия. Именно австрийското несъгласие, стимулирано от опасения за имиграцията, попречи на тези две страни да получат цялостен достъп до зоната за свободно придвижване. Следователно успеха на крайнодясната партия FPÖ на парламентарните избори в Австрия през септември 2024 година може в допълнение да удължи чакането за тези две страни, като в същото време вярата за реализиране на политическо съглашение през 2024 година остава. България би трябвало да се възползва от опцията, предоставена от Европейския проект за възобновяване, с цел да влага в своята стопанска система.
Политическата неустойчивост обаче заплашва способността на страната да усвоява европейски средства. По-специално, 6,2 милиарда евро, отпуснати на София от Механизма за възобновяване и резистентност (FRR), зависят от осъществяването на промените, планувани от Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). България има период до август 2026 година да насочи претенции за погашение, откакто бъдат признати нужните промени. Първо заплащане за сума от 1,4 милиарда евро беше утвърдено през май 2022 година и София насочи искане за второ заплащане от 724 милиона евро през октомври 2023 година Една година по-късно това искане към момента не е сполучливо, защото Комисията счита, че страната не е направил нужните промени. Всъщност промените, регулиращи поетапното прекъсване на въглищата, са блокирани в Народното събрание, което попречва напредъка на българския НПВУ.
Протестите в България през 2020-2021 година породиха огромни упования за битката с корупцията, против проведената престъпност и в интерес на върховенството на закона. Въпреки че тези упования се материализираха електорално с появяването на нови партии в Народното събрание, българската политическа система към момента не е съумяла да интегрира тази нова обстановка. Днес рискът е, че политическото поле е навлязло в цикъл на фрагментация, чието стабилизиране ще отнеме доста време. Спадът на доверието на популацията в институциите на страната може да бъде най-трайният и бездънен резултат от тази политическа поредност, макар че това доверие към този момент е изключително ниско (само 19% от българското население има доверие в своето държавно управление, в съпоставяне със приблизително 33% в ЕС). Демонстрантите също имаха огромни очаквания, че Европейският съюз ще изиграе своята роля в одобряването на върховенството на закона. Делът на българите, които имат " ненапълно доверие " в Европейски Съюз, в действителност е намалял от 2020 година от 60% на 52%, макар че е мъчно да се изолира въздействието на българската политическа рецесия от резултатите на геополитическата рецесия в Украйна.
Но би трябвало да се означи, че все пак това доверие остава доста по-високо от това в националните институции (2,7 пъти повече българи дават доверието си на Европейски Съюз, в сравнение с своето държавно управление, най-голямата разлика в ЕС). Така косвено Европейски Съюз към момента играе тази роля на политическа котва, която е част от обещанието му. За момента, даже и при липса на устойчиво държавно управление, България продължава да следва ясна траектория на евроинтеграция. Ако страната най-сетне успее да одобри еврото, участието в еврозоната, с нейните ниски равнища на дълг, ще обезпечи мощна опора в метода, по който пазарите и рейтинговите организации възприемат българската стопанска система, без да се занимава с институционалните дефекти на България. Така рейтингът на страната би трябвало механично да се усъвършенства през идващите години. Това обаче не трябва да пречи да се вземе поради рискът, представляван от политическа фрагментация (блокиране на институции или различия във връзка с ЕС).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ