Каква част от държавния бюджет на страните от ЕС отива за здравеопазване?
През 2020 година опазването на здравето остава второто най-голямо перо в държавните разноски на страните от Европейския съюз - след обществената отбрана.
Държавните разноски в здравната сфера, като дял от брутния вътрешен артикул, са се нараснали с 1 процентен пункт, спрямо 2019 година - от 7% до 8%, демонстрират данните на Евростат.
Увеличението се дължи както на намаляването на номиналния Брутният вътрешен продукт, по този начин и на нарастването на държавните разноски за опазване на здравето (1.073 милиарда евро през 2020 година, спрямо 978 милиарда евро през 2019 г.), като аргументите и за двете промени са свързани основно с пандемията от COVID-19.
Най-значимите категории здравни разноски са болничните услуги (3.4% от БВП), амбулаторните услуги (2.5% от БВП) и медицинските артикули, уреди и съоръжение (1.2% от БВП).
Най-високо съответствие на здравните разноски към Брутният вътрешен продукт регистрират Чехия (9.2%), Австрия (9.2%) и Франция (9%).
В дъното на класацията са Латвия (4.8% от БВП), Полша (5.4%) и Ирландия (5.4%).
В България делът на държавните разноски за опазване на здравето, като дял от брутния вътрешен артикул, доближава 5.9% през 2020 година, което е под междинното равнище за Общността. През 2019 година този дял у нас е бил 4.6 на 100, което значи, че нарастването е с 1.3 процентни пункта, или малко по-силно от междинното за Европейски Съюз.
Държавите с най-голямо нарастване на съотношението на държавните разноски, предопределени за опазване на здравето към Брутният вътрешен продукт, са Кипър (5.9% през 2020 година, спрямо 3.5% през 2019 г.), Малта (7.2% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, спрямо 5.2% от Брутният вътрешен продукт през 2019 г.) и Унгария (6.4% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, спрямо 4.5% от Брутният вътрешен продукт през 2019 г.).
Държавните разноски в здравната сфера, като дял от брутния вътрешен артикул, са се нараснали с 1 процентен пункт, спрямо 2019 година - от 7% до 8%, демонстрират данните на Евростат.
Увеличението се дължи както на намаляването на номиналния Брутният вътрешен продукт, по този начин и на нарастването на държавните разноски за опазване на здравето (1.073 милиарда евро през 2020 година, спрямо 978 милиарда евро през 2019 г.), като аргументите и за двете промени са свързани основно с пандемията от COVID-19.
Най-значимите категории здравни разноски са болничните услуги (3.4% от БВП), амбулаторните услуги (2.5% от БВП) и медицинските артикули, уреди и съоръжение (1.2% от БВП).
Най-високо съответствие на здравните разноски към Брутният вътрешен продукт регистрират Чехия (9.2%), Австрия (9.2%) и Франция (9%).
В дъното на класацията са Латвия (4.8% от БВП), Полша (5.4%) и Ирландия (5.4%).
В България делът на държавните разноски за опазване на здравето, като дял от брутния вътрешен артикул, доближава 5.9% през 2020 година, което е под междинното равнище за Общността. През 2019 година този дял у нас е бил 4.6 на 100, което значи, че нарастването е с 1.3 процентни пункта, или малко по-силно от междинното за Европейски Съюз.
Държавите с най-голямо нарастване на съотношението на държавните разноски, предопределени за опазване на здравето към Брутният вътрешен продукт, са Кипър (5.9% през 2020 година, спрямо 3.5% през 2019 г.), Малта (7.2% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, спрямо 5.2% от Брутният вътрешен продукт през 2019 г.) и Унгария (6.4% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, спрямо 4.5% от Брутният вътрешен продукт през 2019 г.).
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




