Българите са с най-слаба покупателна способност в ЕС
През 2020 година българските семейства са били още веднъж с най-слаби благоприятни условия за ползване на артикули и услуги в границите на целия Европейски Съюз, като така наречен "фактическо самостоятелно ползване " (AIC) в нашата страна е било с 39% под междинното за Съюза (или 61% от средноевропейското ниво), до момента в който в Люксембург е било с 31% над средноевропейското (или 131% от осредненото ниво), демонстрират предварителни данни на Евростат, оповестени в понеделник.
Трябва да се има поради, че знакът AIC е измерител на материалното богатство на семействата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната дарба (PPS), както и на последните данни за Брутният вътрешен продукт за глава от популацията на всяка страна – член на Европейски Съюз.
През предходната година 9 страни членки са имали ниво на "фактическото самостоятелно ползване ", което е било над междинното за Съюза, а при останалите 18 то е било под средноевропейското равнище.
Най-високи нива на AIC на глава от популацията са регистрирани в Люксембург (с 31% над междинното за ЕС), следвана от Германия (с 23% над средното) и Дания (с 21% над средно-европейското). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Нидерландия, Австрия, Финландия, Белгия, Швеция и Франция, като при тези страни фактическото самостоятелно ползване се движи сред 5% и 20% над междинното равнище за Европейски Съюз.
В останалите страни-членки действителното ползване на глава от популацията през 2020 година е било по-ниско от средноевропейското, като по този индикатор България продължава да заема последната позиция с благоприятни условия за ползване, които са били едвам 39% от осредните за Европейски Съюз.
Пред нашата страна са Словакия, Латвия, Унгария и Хърватия с AIC показатели сред 25% и 35% под междинното европейски равнище. При Румъния, Естония и Гърция покупателната мощ на глава от популацията пък е сред 21% и 25% под междинното за Европейски Съюз равнище, а в Кипър, Италия. литва и Ирландия - с 10% или по-малко % под осредненото равнище на Европейски Съюз.
България заема нежеланата последна позиция и в класацията на Евростат за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен посредством стандарта на покупателната дарба (PPS). Трябва да се има поради, че знакът PPS е де факто изкуствена парична единица, която отстрани разликите в ценовите нива сред обособените страни. По този метод с една единица PPS се купува еднообразно количество артикули и услуги във всички страни членки на Европейски Съюз.
Този индикатор нашата страна е едвам 55% от междинния за Европейски Съюз, като и тук Люксембург оглавява класацията за 2020 година с цели 266% над междинното за Европейски Съюз равнище.
България заема през последните години устойчиво последната позиция по повод и на двата индикатора. Показателят AIG за 2018-а беше 57% от междинния на Европейски Съюз, 58% през 2019 година и 671% за 2020 година, а индикаторът Брутният вътрешен продукт на глава от популацията беше 51% от средноевропейското равнище за 2018 година, 53% от междинното равнище за 2019 година и 55% през 2020 г.
Трябва да се има поради, че знакът AIC е измерител на материалното богатство на семействата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната дарба (PPS), както и на последните данни за Брутният вътрешен продукт за глава от популацията на всяка страна – член на Европейски Съюз.
През предходната година 9 страни членки са имали ниво на "фактическото самостоятелно ползване ", което е било над междинното за Съюза, а при останалите 18 то е било под средноевропейското равнище.
Най-високи нива на AIC на глава от популацията са регистрирани в Люксембург (с 31% над междинното за ЕС), следвана от Германия (с 23% над средното) и Дания (с 21% над средно-европейското). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Нидерландия, Австрия, Финландия, Белгия, Швеция и Франция, като при тези страни фактическото самостоятелно ползване се движи сред 5% и 20% над междинното равнище за Европейски Съюз.
В останалите страни-членки действителното ползване на глава от популацията през 2020 година е било по-ниско от средноевропейското, като по този индикатор България продължава да заема последната позиция с благоприятни условия за ползване, които са били едвам 39% от осредните за Европейски Съюз.
Пред нашата страна са Словакия, Латвия, Унгария и Хърватия с AIC показатели сред 25% и 35% под междинното европейски равнище. При Румъния, Естония и Гърция покупателната мощ на глава от популацията пък е сред 21% и 25% под междинното за Европейски Съюз равнище, а в Кипър, Италия. литва и Ирландия - с 10% или по-малко % под осредненото равнище на Европейски Съюз.
България заема нежеланата последна позиция и в класацията на Евростат за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен посредством стандарта на покупателната дарба (PPS). Трябва да се има поради, че знакът PPS е де факто изкуствена парична единица, която отстрани разликите в ценовите нива сред обособените страни. По този метод с една единица PPS се купува еднообразно количество артикули и услуги във всички страни членки на Европейски Съюз.
Този индикатор нашата страна е едвам 55% от междинния за Европейски Съюз, като и тук Люксембург оглавява класацията за 2020 година с цели 266% над междинното за Европейски Съюз равнище.
България заема през последните години устойчиво последната позиция по повод и на двата индикатора. Показателят AIG за 2018-а беше 57% от междинния на Европейски Съюз, 58% през 2019 година и 671% за 2020 година, а индикаторът Брутният вътрешен продукт на глава от популацията беше 51% от средноевропейското равнище за 2018 година, 53% от междинното равнище за 2019 година и 55% през 2020 г.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ