През 2017 година се навършват 80 години от началото на

...
През 2017 година се навършват 80 години от началото на
Коментари Харесай

Тайните престъпления на НКВД срещу поляците

През 2017 година се навършват 80 години от началото на Големия гнет на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). В последно време се занимавах с малко познатата на обществото тематика за "полската интервенция " през 1937 и 1938 година. Тази интервенция е единствено част от сталинистките репресии, когато биват избити руснаци, украинци, беларуси, евреи и хора от други националности. Историята на живеещите тогава в Съветския съюз поляци е доста особена.

По заповед на шефа на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Николай Ежов, против тях е извършена специфична интервенция. Според данните на правозащитната организация "Мемориал ", са били разстреляни минимум 111 000 от общо 140 000 репресирани поляци. Тоест на всеки 100 задържани поляци са били разстреляни 80 души. Според други данни, броят на жертвите доближава до 200 000, защото Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) разстрелва поляци и при други интервенции в границите на Големия гнет, като кулаци да вземем за пример. Други са починали по време на депортациите към Казахстан и Сибир или са умрели в ГУЛАГ.

Повечето разстреляни поляци са били мъже на възраст над 16 години, елементарни хора - служащи, селяни. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) не афишира присъдите пред фамилиите им и не оповестява къде са били заровени. А оживелите по знамение са криели своята народност, престанали са да приказват на полски и са забранили и на децата си да приказват майчиния си език. Това е било чудовищно закононарушение. Но "полската интервенция " просто е била скрита и забравена. Тя е незнайна в Полша и до през днешния ден. За нея знаем единствено неколцина историци.

След 1956 година, когато беше развенчан култа към личността на Сталин, управляващите в Полската национална република за жертви бяха оповестени единствено дейците на локалната компартия, убити по времето на сталинизма, а самият сталинистки гнет беше охарактеризиран като "период на неточности ". В Полша нямаше никаква информация за полските свещеници, които са били избити съвсем до един. Нито за хилядите избити поляци, доста от които даже не се умеели да пишат. Те просто са нямали собствен Солженицин или своя Ахматова, които да опишат за закононарушенията на сталинизма. В Полша има монумент на жертвите от Катин. Но няма подобен, който да уважава паметта на жертвите на "полската интервенция ", при която Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) ликвидира доста повечи поляци, в сравнение с в Катин. За тези закононарушения не се приказва и в учебниците. След Кръглата маса през 1989 година и идването на власт на опозицията, управляващите също насилствено се занимаваха с закононарушенията на комунистическия режим. Защото доста полски комунисти освен са издавали присъди за затвор на опозиционери, само че и са взели участие в репресиите по сталинско време.

Първите информации за "полската интервенция " са дело на Николай Иванов от Беларус, който през 1991 година издаде в Полша книга за ориста на две самостоятелни полски области в довоенния Съветски съюз. Но преди време Иванов не е имал достъп до секретни документи. През 1993 година сътрудникът на правозащитната организация "Мемориал " Никита Петров разгласява отчети на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), открити в архивите на Лубянка. Тези отчети обясняват задачите на интервенцията против поляците и свидетелстват за нейните мащаби.

Преди да ме изгонят от Русия, изнесох две лекции в бюрото на "Мемориал " и в Полския институт в Санкт Петербург. В навечерието на Втората международна война в Ленинград се живели към 50 000 поляци. Сталинистките репресии там са били изключително огромни. Американският откривател Тери Мартин привежда следната статистика: през 1937 година Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) разстрелва 31 пъти по-често лениградски поляци, в сравнение с руснаци и дори още по-често в сравнение с германци. Връзката на сталинистките закононарушения с полската етническа група е мощно изразена. Днешните съветски управляващи не отхвърлят времето на Големия гнет.

Дори издигат кръстове на местата, където са били убивани хора. Не съм чувал нищо и за публична възбрана за проучване или издание на материали за "полската интервенция ". През септември във Варшава се организира конференция за Големия гнет, в която участваха и съветски учени. Но в това време би трябвало да кажа, че в Русия се завръща култа към личността на Сталин. Виждам доста книги с името на Сталин на обложката, само че по принцип думите "престъпления " и "Голям гнет " не се загатват. Това демонстрира, че се трансформират усещанията за тези събития и в този момент политиката се стреми да приглуши разискването на тематиката за отговорността за Големия гнет. Още повече, че доста представители на съветската власт са били тясно свързани с тайните служби.

Следствието, което организира Институтът има алегоричен темперамент и в исторически проект се занимава със събирането на документи и свидетелства, които един ден да послужат за написването на същинската история на събитията. Подобни следствия към този момент бяха извършени във връзка с Холокоста, разстрелите в Катин, военното състояние в Полша през 1981 година и други събития. Но обвиняванията на проверяващите от IPN на процедура нямат юридическа мощ. Досега нито в Полша, нито в Русия нарушителите са изправяни даже пред алегоричен съд. Вместо това получаваха награди и пожизнени постове. А след това ги погребваха в най-хубавите имоти в гробищата.

Както да вземем за пример сталинисткият главорез Василий Блохин, който персонално е разстрелял сред 10 и 15 000 души по време на Големия гнет. През 1940 година той провежда и разстрелите в Катин. Понастоящем в IPN се занимаваме с проучване на 20-те и 30-те години от предишния век. Заедно с сътрудниците - историци подготвихме материал за полските междинни учебни заведения за Големия гнет и специфичната интервенция на Сталин против поляците. Иска ни се тази покруса да откри място в самосъзнанието на поляци и руснаци, въпреки и със забавяне. Мисля, че би трябвало да използваме шанса, тъй като към момента можем да получим информации от последните останали живи очевидци на това време.
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР