НСИ преброи колко са бедните българи
През 2017 година линията на беднотия общо за България e 351,08 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1,66 милиона лица, или 23,4% от популацията на страната. Това демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ). Основен източник на статистически данни за изчисление на знаците е годишно провежданото наблюдаване „ Статистика на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) “.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 13,9%, а относителният дял на бедното население е усилва с 0,5 процентни пункта.
Данните за 2017 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 23,4 до 29,2%, или с 5,8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44,8%, или с 21,4 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (58,7% за 2017 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 8,2 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2017 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18-64 години понижава по отношение на миналата година с 1,6 процентни пункта до 10%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2,9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 65,6%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за лицата с главно обучение и над 7 пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 1,8%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо повишаване на риска от беднотия през 2017 година спрямо 2016 година се следи при едночленните семействата с лице на възраст над 65 години - с 10,8 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (12,6%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 20,2 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 29,3 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Образователното ниво оказва мощно въздействие върху риска от беднотия без значение от етническата принадлежност - и при трите съществени етнически групи с повишаване на просветителното равнище рискът от беднотия за работещите лица понижава. Рискът от беднотия за лицата с начално и без обучение е 28 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми – 73,2% с начално и без обучение са небогати, до момента в който при лицата с висше обучение няма нито един безпаричен.
Що се отнася до материалните ограничения на семействата максимален брой лица изпитват ограничавания във връзка с почивката отвън дома (52.6%) и опциите да посрещнат непредвидени разноски (за наложителен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и др.) със лични средства (53.2%). Успоредно с това 2.7% от лицата не могат да си разрешат телефон, включително мобилен, 1.6% - пъстър тв приемник, 8.3% - автоматизирана пералня, а 31.6% - ползване на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в семействата изпитват усложнения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището, а 36.4% се лимитират при отоплението на жилището си.
Комбинирането на трите индикатора - лица, живеещи в риск от беднотия, с материални ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност, демонстрира, че през 2017 година 38,9% от популацията, или 2,766 милиона лица, са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора понижава с 1,5 процентни пункта по отношение на 2016 година, повече при дамите - с 1.7 процентни пункта, спрямо мъжете - с 1,3 процентни пункта.
През 2017 година 29,2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 2,7 процентни пункта по-малко по отношение на 2016 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 12,6 процентни пункта.
През 2017 година всяко осмо от 10 деца (80,1%), чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия. Приблизително 32 пъти по-малко, или 2,5% са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е шест пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 13,9%, а относителният дял на бедното население е усилва с 0,5 процентни пункта.
Данните за 2017 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 23,4 до 29,2%, или с 5,8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44,8%, или с 21,4 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (58,7% за 2017 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 8,2 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2017 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18-64 години понижава по отношение на миналата година с 1,6 процентни пункта до 10%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2,9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 65,6%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за лицата с главно обучение и над 7 пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 1,8%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо повишаване на риска от беднотия през 2017 година спрямо 2016 година се следи при едночленните семействата с лице на възраст над 65 години - с 10,8 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (12,6%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 20,2 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 29,3 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Образователното ниво оказва мощно въздействие върху риска от беднотия без значение от етническата принадлежност - и при трите съществени етнически групи с повишаване на просветителното равнище рискът от беднотия за работещите лица понижава. Рискът от беднотия за лицата с начално и без обучение е 28 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми – 73,2% с начално и без обучение са небогати, до момента в който при лицата с висше обучение няма нито един безпаричен.
Що се отнася до материалните ограничения на семействата максимален брой лица изпитват ограничавания във връзка с почивката отвън дома (52.6%) и опциите да посрещнат непредвидени разноски (за наложителен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и др.) със лични средства (53.2%). Успоредно с това 2.7% от лицата не могат да си разрешат телефон, включително мобилен, 1.6% - пъстър тв приемник, 8.3% - автоматизирана пералня, а 31.6% - ползване на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в семействата изпитват усложнения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището, а 36.4% се лимитират при отоплението на жилището си.
Комбинирането на трите индикатора - лица, живеещи в риск от беднотия, с материални ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност, демонстрира, че през 2017 година 38,9% от популацията, или 2,766 милиона лица, са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора понижава с 1,5 процентни пункта по отношение на 2016 година, повече при дамите - с 1.7 процентни пункта, спрямо мъжете - с 1,3 процентни пункта.
През 2017 година 29,2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 2,7 процентни пункта по-малко по отношение на 2016 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 12,6 процентни пункта.
През 2017 година всяко осмо от 10 деца (80,1%), чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия. Приблизително 32 пъти по-малко, или 2,5% са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е шест пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ