Поваленият „Леопард”: Защо турският танк не издържа атаката на кюрдите?
През 2016 година турският президент Ердоган се опитваше намерено да шантажира Евросъюза със закани да отвори границите за потока от бежанци. Особено пък след несполучливия опит за прелом през юли същата година обстановката се нажежи дотолкоз, че страните от Европейски Съюз стопираха военнотехническото съдействие с Турция. Сред тях се подреди и Германия. Скарването с Берлин, отдавнашния военнотехнически сътрудник на Анкара, несъмнено не си струваше. Така Ердоган се сблъска с следствията.
Първо, провалиха се опитите на Турция немските концерни KMW и Rheinmetall да модернизират танковете Leopard 2. Второ, поради глобите на Европейски Съюз под опасност се оказа амбициозният план за перспективния турски танк Altay, а в неговото основаване германците имат по-голямо присъединяване от военната индустрия на Турция. В резултат Анкара влезе в спора със Сирия с наличните танкове, а последното десетилетие беше значимо за танковата отбрана.
През 2005 година Турция купи от Германия 298 танка Leopard 2A4 втора ръка в доста положително положение (германска поддръжка!!!), които получиха название Leopard 2A4TR.
Моделът Leopard 2A4 е създаван от 1985 година до 1992 година на три партиди, като всяка последваща е с по-добра ризница. До тяхното ниво от края на 1980-те до началото на 1990 година са осъвременени Leopard 2 създадените от 1979 до 1985 година ранни модел от първите серии (А0 – А3).
Според открити данни, турският парк от „ леопарди” са строени при започване на 1980-те години. Те в никакъв случай не са имали нито динамична (бронева) отбрана, още по-малко пък сложна дейна отбрана.
Освен липса на модерна техника, на боеспособността на турските танкови поделения се отрази и „ чистката” в армията след опита за прелом – появиха се „ местни” особености във воденето на бойни дейности, напомнящи сирийците преди началото на съветската интервенция.
Почти на всяко видео в интернет за турските танкове се вижда, че те не употребяват машините, както им предписват немските (и руските) указания.
Тъй като кюрдите нямат тежка техника, турските танкове извършват функционалности на мобилни укрепени пунктова или аналози на щурмови оръдия.
Както и при сирийците, липсва поддръжка на пехотата, съществуването на разузнаване е също подозрително, машините се разкарват по една-две или стоят, подлагайки уязвимите си места за прицелите на ПЗРК. Не постоянно се приготвят огневи позиции за танковете или се приготвят толкоз небрежно, че от нищо не ги пазят.
Боекомплектите на „ Леопардите” наподобява са попълнени главно с кумулативни и осколочно-фугасни снаряди и поради това при директно попадение безусловно се раздробяват.
Съществен фактор за уязвимостта на Leopard 2 е особеното разположение на боекомплекта в танка – 22 снаряда от всичките 42 се намират на стелажи в предната част на корпуса вляво от механик-водача. Челно те са прикрити доста добре, само че в Сирия на процедура няма фронт с ясно позициониран съперник.
Последното събитие лишава от съображение да се твърди, че „ Леопардите” са „ слаби” танкове. В сходни условия не може да се отличава с изключителни качества нито един танк в света, без да има качествена динамична и изключително сложна дейна отбрана. При това да го експлоатират турски военни – те биха загробили и израелските „ Меркава”, американските „ Абрамс”, съветските Т-90 и даже авангардния Т-14 „ Армата”.
Който и да победи в кюрдско-турския спор, най-после ще завоюват немските концерни KMW и Rheinmetall. А на сегашните и бъдещи притежатели на „ Леопард” ще бъде образно демонстрирано какво става с ония, които в точния момент не си обновяват танковия парк.
Впрочем модернизацията не е на ниска цена начинание. През януари 2017 година турското МО разгласи подготвеност да похарчи $500 млн за модернизиране на 200 танка (част от Leopard 2A4 и част от М60 „ Патън”), което дава почти по $2,5 млн за една бойна машина.
Редакция БЛИЦ (по публикаци в warhead.su)
Първо, провалиха се опитите на Турция немските концерни KMW и Rheinmetall да модернизират танковете Leopard 2. Второ, поради глобите на Европейски Съюз под опасност се оказа амбициозният план за перспективния турски танк Altay, а в неговото основаване германците имат по-голямо присъединяване от военната индустрия на Турция. В резултат Анкара влезе в спора със Сирия с наличните танкове, а последното десетилетие беше значимо за танковата отбрана.
През 2005 година Турция купи от Германия 298 танка Leopard 2A4 втора ръка в доста положително положение (германска поддръжка!!!), които получиха название Leopard 2A4TR.
Моделът Leopard 2A4 е създаван от 1985 година до 1992 година на три партиди, като всяка последваща е с по-добра ризница. До тяхното ниво от края на 1980-те до началото на 1990 година са осъвременени Leopard 2 създадените от 1979 до 1985 година ранни модел от първите серии (А0 – А3).
Според открити данни, турският парк от „ леопарди” са строени при започване на 1980-те години. Те в никакъв случай не са имали нито динамична (бронева) отбрана, още по-малко пък сложна дейна отбрана.
Освен липса на модерна техника, на боеспособността на турските танкови поделения се отрази и „ чистката” в армията след опита за прелом – появиха се „ местни” особености във воденето на бойни дейности, напомнящи сирийците преди началото на съветската интервенция.
Почти на всяко видео в интернет за турските танкове се вижда, че те не употребяват машините, както им предписват немските (и руските) указания.
Тъй като кюрдите нямат тежка техника, турските танкове извършват функционалности на мобилни укрепени пунктова или аналози на щурмови оръдия.
Както и при сирийците, липсва поддръжка на пехотата, съществуването на разузнаване е също подозрително, машините се разкарват по една-две или стоят, подлагайки уязвимите си места за прицелите на ПЗРК. Не постоянно се приготвят огневи позиции за танковете или се приготвят толкоз небрежно, че от нищо не ги пазят.
Боекомплектите на „ Леопардите” наподобява са попълнени главно с кумулативни и осколочно-фугасни снаряди и поради това при директно попадение безусловно се раздробяват.
Съществен фактор за уязвимостта на Leopard 2 е особеното разположение на боекомплекта в танка – 22 снаряда от всичките 42 се намират на стелажи в предната част на корпуса вляво от механик-водача. Челно те са прикрити доста добре, само че в Сирия на процедура няма фронт с ясно позициониран съперник.
Последното събитие лишава от съображение да се твърди, че „ Леопардите” са „ слаби” танкове. В сходни условия не може да се отличава с изключителни качества нито един танк в света, без да има качествена динамична и изключително сложна дейна отбрана. При това да го експлоатират турски военни – те биха загробили и израелските „ Меркава”, американските „ Абрамс”, съветските Т-90 и даже авангардния Т-14 „ Армата”.
Който и да победи в кюрдско-турския спор, най-после ще завоюват немските концерни KMW и Rheinmetall. А на сегашните и бъдещи притежатели на „ Леопард” ще бъде образно демонстрирано какво става с ония, които в точния момент не си обновяват танковия парк.
Впрочем модернизацията не е на ниска цена начинание. През януари 2017 година турското МО разгласи подготвеност да похарчи $500 млн за модернизиране на 200 танка (част от Leopard 2A4 и част от М60 „ Патън”), което дава почти по $2,5 млн за една бойна машина.
Редакция БЛИЦ (по публикаци в warhead.su)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ