Сдружение помага на хора с психични проблеми да си върнат живота
През 2016 година Александър Иванов е диагностициран с параноидна шизофрения, за което способства и продължителната изолираност от външния свят. С помощта на експертите от Сдружение " С обич към психологичната болест " Александър съумява да си върне живота и сега е ентусиазъм за хората, които се борят с психологични проблеми.
Александър Иванов е на 32 години. Приема ни в дома си и споделя, че преди време това е било немислимо поради отричането на външния свят.
Александър е ученик на Професионалната гимназия по туризъм. След като приключил учебно заведение, се изолирал от близките и кошмарите почнали. Стресът и огромните упования към него в допълнение съдействали за отключването на психологичното заболяване.
" И дотам толкоз зле беше, че даже е имало седмици, през които не съм си показвал главата отвън прага на жилището ми. Беше в действителност доста тежко. Живеех в мозъка си безусловно ", споделя Александър.
Животът му поема към различен курс, откакто е диагностициран с параноидна шизофрения през 2016 година. Тогава стартира и най-голямата борба за младия мъж - да си върне живота. След съвещания с разнообразни експерти, той е ориентиран към Център за хора с психологични проблеми, които имат компликации със социализацията. Започва и групова терапия, проведени от Сдружение “С обич към психологичната болест”.
" И там срещнах експерта, който ми оказа помощ - Ани Дюлгерска. И посредством нейна терапия съумях да стана това, което съм сега ", описа Александър Иванов.
" Психотелесна терапия се води и с мозъка и тялото се работи. И започваш да виждаш света към себе си, което ми беше голям проблем. Аз не го виждах, не виждах и себе си ", споделя още Александър Иванов.
Сега животът на Александър е напълно друг, откакто преоткрива още веднъж външния свят. Обича да спортува и да гледа футбол в свободното си време.
" Обичам да върша извършения с тялото си, за които не ми би трябвало никаква екипировка. И на открито обичам също да тичам, спринтове да върша. Обичам да се подкрепям в добър тонус ", споделя Александър.
Пречка за Александър са рестриктивните мерки, наложени от пандемията, тъй като дълги години е бил затворен у дома, а в този момент има огромно предпочитание да е на открито измежду хората.
" Всъщност ми е прелестно да се разбърквам с хората, да узнавам разнообразни неща ", споделя Александър.
Отскоро Александър има и другарка до себе си. Запознали се в курсовете по медитация, които младият мъж посещава.
" Сега рутината ми, денят ми е напълно положителен. Вече виждам смисъл и отсега нататък и за бъдещето. Живея си живота, а преди просто оцелявах и дните си минаваха един след различен ", сподели Александър.
В момента Александър учи " Психология " във Варненския свободен университет. Надява се това да стане и негова специалност.
" Уча, с цел да разбирам повече за себе си, да се опознавам. И несъмнено желая да се занимавам с това ", споделя още Александър.
Мечтата на Александър е да оказва помощ и да бъде образец за други хора, които имат психологични болести, с цел да им покаже, че има кой да ги поддържа.
Александър Иванов е на 32 години. Приема ни в дома си и споделя, че преди време това е било немислимо поради отричането на външния свят.
Александър е ученик на Професионалната гимназия по туризъм. След като приключил учебно заведение, се изолирал от близките и кошмарите почнали. Стресът и огромните упования към него в допълнение съдействали за отключването на психологичното заболяване.
" И дотам толкоз зле беше, че даже е имало седмици, през които не съм си показвал главата отвън прага на жилището ми. Беше в действителност доста тежко. Живеех в мозъка си безусловно ", споделя Александър.
Животът му поема към различен курс, откакто е диагностициран с параноидна шизофрения през 2016 година. Тогава стартира и най-голямата борба за младия мъж - да си върне живота. След съвещания с разнообразни експерти, той е ориентиран към Център за хора с психологични проблеми, които имат компликации със социализацията. Започва и групова терапия, проведени от Сдружение “С обич към психологичната болест”.
" И там срещнах експерта, който ми оказа помощ - Ани Дюлгерска. И посредством нейна терапия съумях да стана това, което съм сега ", описа Александър Иванов.
" Психотелесна терапия се води и с мозъка и тялото се работи. И започваш да виждаш света към себе си, което ми беше голям проблем. Аз не го виждах, не виждах и себе си ", споделя още Александър Иванов.
Сега животът на Александър е напълно друг, откакто преоткрива още веднъж външния свят. Обича да спортува и да гледа футбол в свободното си време.
" Обичам да върша извършения с тялото си, за които не ми би трябвало никаква екипировка. И на открито обичам също да тичам, спринтове да върша. Обичам да се подкрепям в добър тонус ", споделя Александър.
Пречка за Александър са рестриктивните мерки, наложени от пандемията, тъй като дълги години е бил затворен у дома, а в този момент има огромно предпочитание да е на открито измежду хората.
" Всъщност ми е прелестно да се разбърквам с хората, да узнавам разнообразни неща ", споделя Александър.
Отскоро Александър има и другарка до себе си. Запознали се в курсовете по медитация, които младият мъж посещава.
" Сега рутината ми, денят ми е напълно положителен. Вече виждам смисъл и отсега нататък и за бъдещето. Живея си живота, а преди просто оцелявах и дните си минаваха един след различен ", сподели Александър.
В момента Александър учи " Психология " във Варненския свободен университет. Надява се това да стане и негова специалност.
" Уча, с цел да разбирам повече за себе си, да се опознавам. И несъмнено желая да се занимавам с това ", споделя още Александър.
Мечтата на Александър е да оказва помощ и да бъде образец за други хора, които имат психологични болести, с цел да им покаже, че има кой да ги поддържа.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ