НАСА е в готовност за изстрелването на мисия към Слънцето този месец
През 2015-та година НАСА пожъна един от най-големите си триумфи в региона на роботизираната космонавтика: визитата на Плутон. Следващото огромно странствуване на организацията стартира този месец и то ще заведе роботизираната задача “Паркър ” не към периферията на Слънчевата система, а тъкмо противоположното: към самото Слънце.
Възможността за изстрелване е лимитирана във времето – постоянно е по този начин, когато става въпрос за междупланетна задача. Най-ранната допустима дата е 11-ти август, а най-късната – 23-ти август [1]. В рамките на всеки ден от този времеви интервал има 45-минутен стартов прозорец. Ако “Паркър ” излети на 11-ти август, най-ранният вероятен час за политане е 10:48 ч. българско време.
В края на месец юли автоматизираната междупланетна станция “Паркър ” беше прикачена към ракетата-носител на United Launch Alliance (ULA) “Делта 4 Хеви ”. По индикатора товароподемност това е втората най-мощна ракета в света след “Фолкън Хеви ”. “Делта 4 Хеви ” може да изведе в Ниска околоземна орбита близо 29 000 кг потребен товар. А задачата “Паркър ” тежи едвам 646 кг. Погледнете фотографията, показана нагоре. Вижте какъв брой е мъничка “Паркър ” спрямо обтекателя на ракетата!
И в случай че сте в неразбиране за какво ще се употребява такава мощна ракета, с цел да се изпрати такава дребна сондичка, несъмнено ще ви изненадам още повече, в случай че ви кажа, че с цел да се стигне до Слънцето е доста по-трудно, в сравнение с да се прати уред до Плутон. Звучи анти-интуитивно, само че е реалност. Ето най-простото пояснение за какво това е по този начин: Земята обикаля към Слънцето със скорост 30 km/s. За да може да бъде изпратена галактическа задача отвън Слънчевата система, към тях би трябвало да бъдат добавени 16.67 km/s (което е така наречен Трета галактическа скорост), като се изстрелва по посока на придвижването на нашата планета. Но с цел да се забави придвижването на един галактически уред и вместо това да почне да пада към повърхността на Слънцето, той би трябвало да бъде интензивен с 30 km/s в посока, противоположна на придвижването на Земята. Положението става по-сложно, в случай че желаеме да реализираме постоянна орбита наоколо до Слънцето, защото гравитационното привличане става по-голямо с приближаването към него и заради това при по-близките орбити скоростта на движещите се тела е по-голяма: да вземем за пример скоростта на Меркурий възлиза на 47.87 km/s – доста по-голяма от тази на Земята.
Целта на “Паркър ” е да се приближи още повече спрямо Меркурий – едвам на 6 милиона километра от слънчевата повърхнина [2], до момента в който Меркурий обикаля на разстояние сред 46 и 70 милиона километра от нея. За тази цел даже гигантската ракета “Делта 4 Хеви ” няма да е задоволителна. Ще се употребява и така наречен гравитационна асистенция – процедура, при която галактически уред прелита край някаква планета, употребявайки нейната гравитация, с цел да промени пътя и скоростта си към крайната си цел с най-малък разход на гориво. В случая “Паркър ” ще облита неведнъж Венера. Първото посещаване на Венера ще е още на 28-ми септември тази година, второто – през декември 2019-та, третото – през юли 2020-та, четвъртото и петото – през февруари и октомври 2021-ва, шестото – през август 2023-та и последното седмо – през ноември 2024-та година. Първото огромно сплотяване на “Паркър ” със Слънцето е планувано за 19-ти декември 2024-та година.
Щом “Паркър ” се позиционира на 6 милиона километра от Слънцето, там изискванията ще са ужасяващи. Специален щит, формиран от въглероден композит и с дебелина 11.4 сантиметра, ще пази нежната електроника от колосалната радиация и топлота.
“Паркър ” е същинска изследователска задача – тя ще навлезе в неизучавани до момента от човек райони и заради това се обрисува да повдигне повече въпроси, в сравнение с да даде подготвени отговори на към този момент заложени научни въпроси. И въпреки всичко някои въпроси са с десетилетна отминалост и чакат да бъдат разгадани. Например и до момента не е ясно за какво повърхността на Слънцето е по-студена от слънчевата атмосфера – така наречен корона. Температурата на повърхността на Слънцето е едвам 5 500 Целзиеви градуса. Но издигайки се над нея, към този момент в атмосферата, температурите надвишават 2 Милиона Целзиеви градуса. Защо? Ние не знаем, само че чакаме “Паркър ” да помогне в разгадаването на загадката.
