През 2015 г. се навършват 107 години от провъзгласяването независимостта

През 2015 година се навършват 107 години от провъзгласяването независимостта на България. През последните години това събитие беше безпричинно подценявано, а то има голямо значение, защото поставя финалната точка на националноосвободителните битки на българския народ срещу петвековното османско господство. Наистина Руско-турската освободителна война носи Освобождението на България, само че последвалия по-късно Берлински контракт слага Българското княжество под суверенитета на Високата врата. Във вътрешен проект този акт няма кой знае какви особени последствия, защото развиването на политическия живот върви съгласно повеленията на Търновската конституция от 1879 година. Не по този начин стоят нещата във външнополитически проект, въпреки и в тази област наличието на Османската империя да не е по този начин блестящо. Все отново дипломатическите представители на България са били с най-ниския статус съгласно обичайна дипломатическа подчиненост. С един размах на 22 септември 1908 година България се откъсва от орбитата на Османската империя и се прогласява за самостоятелна. С оглед историческата традиция тя се връща към ранга на българската страна от епохата преди рухването под османска власт, обявявайки се за царство, а на главата на нейния държател княз Фердинанд е поставена царска корона.

 На 22 септември България празнува едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 година страната ни, една от най-старите в Европа, афишира своята самостоятелност. Този акт става вероятен едвам 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година Край на войната поставя подписаният на 3 март 1878 година Санстефански кротичък контракт. Така България още веднъж се появява на картата на Европа след петвековно османско господство. Борбите на българите за независимост най-сетне са увенчани с триумф. Но по силата на подписания през лятото на същата година Берлински контракт на Великите сили, България не е изцяло самостоятелна, а е васално княжество във връзка с Османската империя.

Повече детайлности от шефа на Института по история на Българска академия на науките проф. Георги Марков:

" Едва през лятото на 1908 година, след осъществената в Османската империя младотурска гражданска война, се основават условия България да прогласи своята самостоятелност, акцентира проф. Марков. Но държавното управление на тогавашния министър-председател Александър Малинов следи дейностите на Австро-Унгария - една от Великите сили, подписала Берлинския контракт. Тя има намерение да анексира двете провинции Босна и Херцеговина. В този смисъл има известно комбиниране на ползи и на дейности сред България и Австро-Унгария. Това обаче не омаловажава триумфа на българската външна политика и не значи, че България е била употребена за ползите на Хабсбургската монархия. " Още в края на юли 1908 година, след младотурската гражданска война, европейските сили вземат решение, че Османската империя към този момент има конституция, в която правата на всички нации са спазени и се отхвърлят от концепцията си за промени в нея. По този метод на произвола на ориста са оставени към милион и половина българи от Македония и Одринска Тракия.

Църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ във Велико Търново, в която е разгласен актът на независимостта.

  " Правителството на Александър Малинов взема решение да разгласи независимостта на страната ни, само че изчаква дейностите на Австро-Унгария, продължава Георги Марков. Българският княз Фердинанд посещава император Франц-Йосиф във Виена за координиране на дейностите. Междувременно българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това поражда несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Княз Фердинанд се колебае да разгласи независимостта. Но държавното управление към този момент е решило това да стане на 22 септември 1908 година в черквата " Св. 40 мъченици " в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. " Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата " Св. 40 мъченици " княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на независимостта е огромен триумф на българската дипломация, която следи несъгласията сред Великите сили и съумява да се възползва от тях. " Някои от Великите сили се афишират срещу нарушаването на Берлинския контракт, показва проф. Георги Марков. Други са склонни да одобряват такова нарушение. Британската империя е съгласна да поддържа българската самостоятелност, само че единствено след договаряния сред българското държавно управление и Високата врата. Такива договаряния стартират, като от наша страна те се водят от огромния политик Андрей Ляпчев. Високата врата желае огромен налог, който българското държавно управление нито може, нито желае да заплати. Министър-председателят Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща. Стига се до частична готовност на българската войска ". Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.

  " Това е събитие, което връща България в фамилията на самостоятелните европейски страни ", отбелязва проф. Марков. Освен политически, страната ни получава и стопански изгоди, защото до тогава митническият режим се е определял не от българската страна, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатичски задачи – от дипломатически организации те прерастват в легации. Независима България трансформира Конституцията си през 1911 година и към този момент има право да подписва съюзи, в това число политически, военни и търговски. И това дава опция на страната ни единствено четири години след оповестяването на независимостта да подписа Балканския съюз, с който тя води сполучлива война против Османската империя за избавление на територии, обитаеми преди всичко с българско население.

Инфо: www.pravoslavieto.com