Бил ли е влюбен в България нобеловият лауреат Марио Льоса?
През 2013 година беше у нас и стана „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет
Един път му попаднал феодален рицарски разказ, където научава за България
На 13 април тази година на 89-годишна възраст умря лауреатът на Нобелова премия, перуанският публицист Марио Варгас Льоса. Освен с творчеството си, за нас той е прочут с това, че през 2013 година беше в България и получи купата „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Тогава писателят даде изявление, в което загатна, че като млад не знаел нищо за културата на нашата страна. Един път обаче му попаднал феодален рицарски разказ, където научава за България и, по неговите думи, се влюбил в нея. „ В този рицарски разказ – изяснява в изявлението Льоса, - основният воин Тиран Льобланк отива първо в Гърция. Жени се за гръцка принцеса, а по-късно отпътува за България, където се бори против турците в името на християнската вяра. Така той става български народен воин. Описанието в книгата е ужасно. “
Припомних си за това изявление при известието за кончината на огромния публицист. И взех решение да потегли по неговите думи, с цел да открия тайнствения феодален разказ, в който се приказва толкоз доста за България. С днешните осведомителни средства не беше мъчно и скоро на монитора на компютъра ми бе средновековната творба и то на истинския език, на който е написана – старокаталунски или валенсийски. Но през днешния ден езиковите компликации не са проблем, тъй като на изкуствения разсъдък това му е работата.
Нали съм си фен на рицарски истории, незабавно се зачетох в романа. Автор е живелият през XV в. рицар и публицист от Валенсия Жоано Марторел, който творял на старокаталунски език. Повествованието за рицаря Тирант ло Бланк (Tirant lo Blanch) или Тирант Белия се счита за един от върховете на рицарската литература на Пиренейския полуостров. Това е прието от великия Мигел дьо Сервантес, вмъкнал възхваление за тази книга на страниците на своя шедьовър „ Дон Кихот де ла Манча “, където я назовава „ богатство на удоволствието и златна мина за отдих “.
Рицарят Тирант ло Бланк в изданието от 1511 година
Самият Марторел е роден във Валенсия към 1410 година Според историка Жауме Чинер фамилията му произхождало от близкия град Гандия. Неговият дядо, Гилем Марторел, бил консултант в кралския двор, татко му, Франсеск Марторел - иконом на самия крал на Арагон, Mартин I, а сестрата Изабел омъжили за Аусиас Марк, също изтъкнат стихотворец и рицар. Марторел бил борбен благородник с плевел живот, белязан от разнообразни пътувания и безчет завършения. Посветен е в рицарство през 1433 година, а след това прекарва доста години в Англия, където през 1438 година превежда рицарската поема за Гай от Уорик. Жоано Марторел бил доста нападателен и постоянно предизвиквал противниците си посредством така наречен lletres de batalla – писма за дуел на живот и гибел, от които са непокътнати цели 14 броя. Не е изключено много ранната му гибел да е разследване от тези конфликти.
Жоано Марторел стартира да написа „ Тирант ло Бланк “ на 2 януари 1460 година и го посвещава на португалския принц Фердинанд, който среща при визитата си в тази страна. Там и на други места рицарят от Валенсия имал достъп до доста книги, които го въодушевяват. Романът е приключен към този момент след гибелта му през 1465 година от неговия другар и публицист Марти Хоан де Галба, и е оповестен във град Валенсия през 1490 година
„ Тирант ло Бланк “ споделя историята на рицаря Тирант от Бретан, който търси завършения из цяла Европа. Той взе участие в доста рицарски шампионати в Англия и Франция, до момента в който василевсът на Византийската империя не го поканва да помогне във войната против османските нашественици, заплашващи столицата на империята, Константинопол. Тиран ло Бланк приема предизвикването, става популярен дук на Византия и поема командването на армията. Той побеждава нашествениците и избавя империята от заличаване. След това се бие с турците в доста райони на Източното Средиземноморие и Северна Африка, само че умира тъкмо преди да успее да се ожени за своята огромна обич - красивата византийска принцеса Кармесина.
В съпоставяне с книгите от същия интервал, в повествованието на Марторел липсва буколическата, платоническа и съзерцателна обич, която нормално изпитват героите в рицарските романи от епохата. Творбата е изпълнена с пълнокръвни описания на всекидневието и детайлности от дворцовия живот. Главният персонаж е витален, постоянно подигравателен в думите си и кадърен да изпитва буйна обич, да демонстрира същински човешки усеща. В „ Тирант ло Бланк “ има горещи еротични подиуми, които са много необикновени за XV в., въпреки тогава към този момент да се усещат повеите на Ренесанса. Вероятно това е провокирало испанския режисьор Винсенте Аранда, снимал през 2006 година филм по книгата на Марторел, да стигне до границата на една съвсем еротична продукция.
В романа обаче има и много достоверни исторически моменти. В едно свое писмо до Тирант византийският император се оплаква, че страната му била завладяна от турците и всичко, което е останало, са Константинопол, предградието Пера и няколко крепости. Всъщност това е действителната картина от края на XIV и началото на XV в. Вярна е също описаната атмосфера на боязън и невъзможност в столицата: „ …Целия народ, който е в заплаха да се откаже от вярата на Исус Христос, и дамите и девойките, които живеят в боязън да не бъдат опозорени, в случай че не пристигна божествена помощ. “
Изследователите са забелязали от дълго време, че в романа има мощен автобиографичен миг. Също по този начин по забавен метод са преплетени случили се по-рано исторически епизоди със синхронни на авторовото време събития. Съвсем ясно зад облика на Тирант ло Бланк стои личността на авантюриста Роже дьо Флор, довел през 1303 година каталунски отряд от така наречен алмогавари в помощ на византийския император Андроник II Палеолог в борбите му с турците в Мала Азия. Той фактически реализира победи над завоевателите, само че след това, заради нередовното заплащане на заплатите, алмогаварите напущат фронта и се трансферират в Тракия, където опустошават и разоряват християнските селища.
Същевременно в романа се усеща шока от случилата се през 1453 година покруса – рухването на великия християнски град Константинопол. Това отбелязва края на Източната Римска империя - Византия, която съвременниците на Марторел желаят да спасят, само че нямат нужните сили. Пишейки своята книга, рицарят от Валенсия може би е желал да пренапише историята по метод, който да дава отговор на желанието на християните. В този смисъл това го прави предходник на днешния род на различната история.
Но тук е време да се върна към поставения първоначално въпрос – къде е мястото на България в този разказ? Оказва се, че Жоано Марторел загатва нейното име единствено един път в цялата книга и то напълно не на място, описвайки събития, случили се в Северна Африка, в Тунис. Там в много неразбираемо сведение се приказва за „ града на България “, в който влезнали с „ мощна мощ “ Тирант ло Бланк и неговият съдружник крал Ескариано.
По този метод се схваща, че Нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса или е чел някоя друга книга (макар да не се сещам за сходно историческо съчинение), или е желал да бъде общителен със своите български домакини. Казвам това със страдание, тъй като намирането на подобен нов извор за нашата средновековна история щеше да бъде значимо събитие за българската медиевистика.
Автор:
trud.bg
Един път му попаднал феодален рицарски разказ, където научава за България
На 13 април тази година на 89-годишна възраст умря лауреатът на Нобелова премия, перуанският публицист Марио Варгас Льоса. Освен с творчеството си, за нас той е прочут с това, че през 2013 година беше в България и получи купата „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Тогава писателят даде изявление, в което загатна, че като млад не знаел нищо за културата на нашата страна. Един път обаче му попаднал феодален рицарски разказ, където научава за България и, по неговите думи, се влюбил в нея. „ В този рицарски разказ – изяснява в изявлението Льоса, - основният воин Тиран Льобланк отива първо в Гърция. Жени се за гръцка принцеса, а по-късно отпътува за България, където се бори против турците в името на християнската вяра. Така той става български народен воин. Описанието в книгата е ужасно. “
Припомних си за това изявление при известието за кончината на огромния публицист. И взех решение да потегли по неговите думи, с цел да открия тайнствения феодален разказ, в който се приказва толкоз доста за България. С днешните осведомителни средства не беше мъчно и скоро на монитора на компютъра ми бе средновековната творба и то на истинския език, на който е написана – старокаталунски или валенсийски. Но през днешния ден езиковите компликации не са проблем, тъй като на изкуствения разсъдък това му е работата.
Нали съм си фен на рицарски истории, незабавно се зачетох в романа. Автор е живелият през XV в. рицар и публицист от Валенсия Жоано Марторел, който творял на старокаталунски език. Повествованието за рицаря Тирант ло Бланк (Tirant lo Blanch) или Тирант Белия се счита за един от върховете на рицарската литература на Пиренейския полуостров. Това е прието от великия Мигел дьо Сервантес, вмъкнал възхваление за тази книга на страниците на своя шедьовър „ Дон Кихот де ла Манча “, където я назовава „ богатство на удоволствието и златна мина за отдих “.
Рицарят Тирант ло Бланк в изданието от 1511 година
Самият Марторел е роден във Валенсия към 1410 година Според историка Жауме Чинер фамилията му произхождало от близкия град Гандия. Неговият дядо, Гилем Марторел, бил консултант в кралския двор, татко му, Франсеск Марторел - иконом на самия крал на Арагон, Mартин I, а сестрата Изабел омъжили за Аусиас Марк, също изтъкнат стихотворец и рицар. Марторел бил борбен благородник с плевел живот, белязан от разнообразни пътувания и безчет завършения. Посветен е в рицарство през 1433 година, а след това прекарва доста години в Англия, където през 1438 година превежда рицарската поема за Гай от Уорик. Жоано Марторел бил доста нападателен и постоянно предизвиквал противниците си посредством така наречен lletres de batalla – писма за дуел на живот и гибел, от които са непокътнати цели 14 броя. Не е изключено много ранната му гибел да е разследване от тези конфликти.
Жоано Марторел стартира да написа „ Тирант ло Бланк “ на 2 януари 1460 година и го посвещава на португалския принц Фердинанд, който среща при визитата си в тази страна. Там и на други места рицарят от Валенсия имал достъп до доста книги, които го въодушевяват. Романът е приключен към този момент след гибелта му през 1465 година от неговия другар и публицист Марти Хоан де Галба, и е оповестен във град Валенсия през 1490 година
„ Тирант ло Бланк “ споделя историята на рицаря Тирант от Бретан, който търси завършения из цяла Европа. Той взе участие в доста рицарски шампионати в Англия и Франция, до момента в който василевсът на Византийската империя не го поканва да помогне във войната против османските нашественици, заплашващи столицата на империята, Константинопол. Тиран ло Бланк приема предизвикването, става популярен дук на Византия и поема командването на армията. Той побеждава нашествениците и избавя империята от заличаване. След това се бие с турците в доста райони на Източното Средиземноморие и Северна Африка, само че умира тъкмо преди да успее да се ожени за своята огромна обич - красивата византийска принцеса Кармесина.
В съпоставяне с книгите от същия интервал, в повествованието на Марторел липсва буколическата, платоническа и съзерцателна обич, която нормално изпитват героите в рицарските романи от епохата. Творбата е изпълнена с пълнокръвни описания на всекидневието и детайлности от дворцовия живот. Главният персонаж е витален, постоянно подигравателен в думите си и кадърен да изпитва буйна обич, да демонстрира същински човешки усеща. В „ Тирант ло Бланк “ има горещи еротични подиуми, които са много необикновени за XV в., въпреки тогава към този момент да се усещат повеите на Ренесанса. Вероятно това е провокирало испанския режисьор Винсенте Аранда, снимал през 2006 година филм по книгата на Марторел, да стигне до границата на една съвсем еротична продукция.
В романа обаче има и много достоверни исторически моменти. В едно свое писмо до Тирант византийският император се оплаква, че страната му била завладяна от турците и всичко, което е останало, са Константинопол, предградието Пера и няколко крепости. Всъщност това е действителната картина от края на XIV и началото на XV в. Вярна е също описаната атмосфера на боязън и невъзможност в столицата: „ …Целия народ, който е в заплаха да се откаже от вярата на Исус Христос, и дамите и девойките, които живеят в боязън да не бъдат опозорени, в случай че не пристигна божествена помощ. “
Изследователите са забелязали от дълго време, че в романа има мощен автобиографичен миг. Също по този начин по забавен метод са преплетени случили се по-рано исторически епизоди със синхронни на авторовото време събития. Съвсем ясно зад облика на Тирант ло Бланк стои личността на авантюриста Роже дьо Флор, довел през 1303 година каталунски отряд от така наречен алмогавари в помощ на византийския император Андроник II Палеолог в борбите му с турците в Мала Азия. Той фактически реализира победи над завоевателите, само че след това, заради нередовното заплащане на заплатите, алмогаварите напущат фронта и се трансферират в Тракия, където опустошават и разоряват християнските селища.
Същевременно в романа се усеща шока от случилата се през 1453 година покруса – рухването на великия християнски град Константинопол. Това отбелязва края на Източната Римска империя - Византия, която съвременниците на Марторел желаят да спасят, само че нямат нужните сили. Пишейки своята книга, рицарят от Валенсия може би е желал да пренапише историята по метод, който да дава отговор на желанието на християните. В този смисъл това го прави предходник на днешния род на различната история.
Но тук е време да се върна към поставения първоначално въпрос – къде е мястото на България в този разказ? Оказва се, че Жоано Марторел загатва нейното име единствено един път в цялата книга и то напълно не на място, описвайки събития, случили се в Северна Африка, в Тунис. Там в много неразбираемо сведение се приказва за „ града на България “, в който влезнали с „ мощна мощ “ Тирант ло Бланк и неговият съдружник крал Ескариано.
По този метод се схваща, че Нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса или е чел някоя друга книга (макар да не се сещам за сходно историческо съчинение), или е желал да бъде общителен със своите български домакини. Казвам това със страдание, тъй като намирането на подобен нов извор за нашата средновековна история щеше да бъде значимо събитие за българската медиевистика.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ