&format=webp)
Мрежата „Епстийн“: Сенчестият елит и цената на съзнателната слепота
Разкритията от декември 2025 година хвърлиха нова, още по-ярка светлина върху един от най-мрачните кавги на съвремието. С публикуването на милиони документи от Министерството на правораздаването на Съединени американски щати, казусът „ Джефри Епстийн “ към този момент не е просто престъпно досие за полови закононарушения – той се трансформира в безпощадна дисекция на световния хайлайф. Тези архиви демонстрират по какъв начин един компрометиран финансист е съумял да изплете мрежа, в която благосъстоянието, славата и политическото въздействие са служили за заслон на систематична употреба, написа политическият кореспондент Стивън Колинсън в разбор за CNN.
Юридическият абсурд и моралният неуспех
В центъра на сегашния спор е изявлението на заместник-главния прокурор Тод Бланш, който съобщи, че „ да купонясваш с Епстийн не е закононарушение “. От чисто юридическа позиция и поради високата летва за доказване на наказателна отговорност, той евентуално е прав. Но това изказване е политически и морално глухо. То изцяло пренебрегва ориста на десетки млади дами, чиито животи са унищожени, откакто са били завлечени в „ орбитата “ на Епстийн. Тези жертви остават с контузии за цялостен живот, до момента в който хората, които са се забавлявали до техния изтезател, не престават да заемат високи постове.
Новите документи демонстрират, че Епстийн не е бил просто богат човек с неприятни привички – той е бил „ куратор “ на първокласен кръг. В неговия лист с контакти попадат имена, които ръководят стопанската система, участват на екраните и даже пишат софтуера, който движи актуалния свят.
„ Някои от най-богатите персони, софтуерни водачи, финансови магнати и политици са забъркани по някакъв метод – писали са му имейли, желали са да посетят острова му, знаейки, че Епстийн е педофил “, показва пред предаването „ Meet the Press “ по NBC конгресменът от Демократическата партия Ро Кана, който бе измежду главните фигури, настояващи за публикуването на документите.
И до момента в който въпросните лица са пътували с частни самолети до прословутия остров на Епстийн, милиони души са понасяли тежестта на икономическите рецесии, вярвайки в институции, които в този момент наподобяват компрометирани.
Междувременно въпросът за това кой какво е знаел става все по-неудобен за политическия връх в Съединени американски щати. Бившият президент Бил Клинтън и актуалният Доналд Тръмп неведнъж са заявявали, че са прекъснали връзките си с Епстийн доста преди неговите закононарушения да излязат нескрито. И до момента в който против тях няма повдигнати обвинявания, изказванието, че никой не е подозирал нищо, звучи извънредно неубедително, отбелязва Колинсън.
В края на краищата през 2002 година Тръмп декларира пред New York Magazine, че познава Епстийн от 15 години и го дефинира като „ страховит вид “. Тогава той прибавя: „ Дори се приказва, че той обича красивите дами толкоз, колкото и аз, като доста от тях са от по-младите. Няма подозрение в това – Джефри се любува на обществения си живот “. По-късно президентът твърди, че двамата са развалили връзките си.
В коледната нощ на 2025 година Тръмп разгласява извънредно известие в платформата Truth Social, което мнозина разтълкуваха като косвено самопризнание за по-дълбоки знания. В него той нападна „ мнозината негодници “, които са поддържали близки връзки с Епстийн, финансирали са го и са посещавали частния му остров, единствено с цел да го „ захвърлят като куче “, незабавно щом обстановката е станала рискова.
Тази изразителност обаче внезапно се смени във вторник, когато президентът прикани нацията да „ премине към нещо друго “. Тръмп побърза да заключи, че новите разкрития не съдържат нищо уличаващо за него и даже ги дефинира като следващия скрит план, проведен от Епстийн и неговия кръг.
Отказът да се дадат отговори на сложните въпроси единствено ускорява съмнението, че става дума за „ съзнателна слепота “ – позиция, при която най-информираните хора в света избират да не задават въпроси, до момента в който облагите от контактите им са налице.
Глобалният трус: От Осло до Лондон
За разлика от Съединени американски щати, където политическите последствия към момента се тушират в границите на партийни разногласия, в Европа абсурдът към този момент провокира действителни институционални земетресения, оставки и огромни следствия. В Обединеното кралство казусът закупи престъпно измерение, откакто Питър Манделсън, някогашен авторитетен министър и дипломат, стана обект на наказателно гонене по съществени обвинявания.
Твърди се, че той е предавал сензитивна пазарна информация на Епстийн в разгара на финансовата рецесия – данни, които биха били скъпи за контактите на финансиста на Уолстрийт. Този развой освен повдига сериозни въпроси за националната сигурност, само че и съществено разклаща стабилността на държавното управление на Киър Стармър.
Същевременно английската корона претърпя един от най-тежките си удари, откакто принц Андрю беше дефинитивно изолиран от кралския живот. Решението на крал Чарлз III да лиши брат си от всички трофеи и да го изпрати в заточение в отдалечено кралско имение бе подбудено от нестихващия поток от доказателства за дългогодишните му връзки с мрежата за трафик на девойки.
Скандалът прескочи границите на Острова и раздруса Скандинавия, където норвежката принцеса Мете-Марит направи невиждано обществено самопризнание. Тя изрази надълбоко страдание за своята „ неприятна преценка “ и пое персонална отговорност за това, че е поддържала другарски връзки с Епстийн, без да изследва деликатно незаконното му минало. Тези събития в Европа демонстрират, че за разлика от Вашингтон, европейските столици стартират да търсят доста по-директна отговорност от забърканите фигури.
Въпросът дали някогашните съратници на Епстийн би трябвало да преминат през интервал на обществено смирение, става все по-неизбежен, написа Колинсън за CNN. Макар един въздържан Конгрес надали ще притисне правораздаването за цялостното разсекретяване на оставащите милиони файлове, политическите последствия са налице. Парадоксално, този проливен дъжд от кавги може краткотрайно да помогне на Тръмп. Неговата дългогодишна теза, че Америка се ръководи от подкупен хайлайф, намира ново удостоверение в очите на гласоподавателите – колкото по-корумпирано наподобява статуквото, толкоз по-малко неговото лично държание наподобява като изключение.
Достатъчни са единствено няколко уличаващи имейла, с цел да подхранят теориите на крайнодесните за „ дълбока страна “, затънала в честен разпад. И въпреки логиката да сочи, че болшинството политици и дипломати евентуално са избягвали Епстийн, самото чувство за съществуването на недостижим, морално банкрутирал хайлайф задълбочава цинизма и популизма, които разяждат американската народна власт.
Джефри Епстийн от дълго време го няма, само че остави след себе си авторитетни фигури, които занапред ще дават отговор за връзките си с него. Те може и да не споделят наказателната му отговорност, само че въпросът за тяхното морално съучастничество остава отворен.
Юридическият абсурд и моралният неуспех
В центъра на сегашния спор е изявлението на заместник-главния прокурор Тод Бланш, който съобщи, че „ да купонясваш с Епстийн не е закононарушение “. От чисто юридическа позиция и поради високата летва за доказване на наказателна отговорност, той евентуално е прав. Но това изказване е политически и морално глухо. То изцяло пренебрегва ориста на десетки млади дами, чиито животи са унищожени, откакто са били завлечени в „ орбитата “ на Епстийн. Тези жертви остават с контузии за цялостен живот, до момента в който хората, които са се забавлявали до техния изтезател, не престават да заемат високи постове.
Новите документи демонстрират, че Епстийн не е бил просто богат човек с неприятни привички – той е бил „ куратор “ на първокласен кръг. В неговия лист с контакти попадат имена, които ръководят стопанската система, участват на екраните и даже пишат софтуера, който движи актуалния свят.
„ Някои от най-богатите персони, софтуерни водачи, финансови магнати и политици са забъркани по някакъв метод – писали са му имейли, желали са да посетят острова му, знаейки, че Епстийн е педофил “, показва пред предаването „ Meet the Press “ по NBC конгресменът от Демократическата партия Ро Кана, който бе измежду главните фигури, настояващи за публикуването на документите.
И до момента в който въпросните лица са пътували с частни самолети до прословутия остров на Епстийн, милиони души са понасяли тежестта на икономическите рецесии, вярвайки в институции, които в този момент наподобяват компрометирани.
Междувременно въпросът за това кой какво е знаел става все по-неудобен за политическия връх в Съединени американски щати. Бившият президент Бил Клинтън и актуалният Доналд Тръмп неведнъж са заявявали, че са прекъснали връзките си с Епстийн доста преди неговите закононарушения да излязат нескрито. И до момента в който против тях няма повдигнати обвинявания, изказванието, че никой не е подозирал нищо, звучи извънредно неубедително, отбелязва Колинсън.
В края на краищата през 2002 година Тръмп декларира пред New York Magazine, че познава Епстийн от 15 години и го дефинира като „ страховит вид “. Тогава той прибавя: „ Дори се приказва, че той обича красивите дами толкоз, колкото и аз, като доста от тях са от по-младите. Няма подозрение в това – Джефри се любува на обществения си живот “. По-късно президентът твърди, че двамата са развалили връзките си.
В коледната нощ на 2025 година Тръмп разгласява извънредно известие в платформата Truth Social, което мнозина разтълкуваха като косвено самопризнание за по-дълбоки знания. В него той нападна „ мнозината негодници “, които са поддържали близки връзки с Епстийн, финансирали са го и са посещавали частния му остров, единствено с цел да го „ захвърлят като куче “, незабавно щом обстановката е станала рискова.
Тази изразителност обаче внезапно се смени във вторник, когато президентът прикани нацията да „ премине към нещо друго “. Тръмп побърза да заключи, че новите разкрития не съдържат нищо уличаващо за него и даже ги дефинира като следващия скрит план, проведен от Епстийн и неговия кръг.
Отказът да се дадат отговори на сложните въпроси единствено ускорява съмнението, че става дума за „ съзнателна слепота “ – позиция, при която най-информираните хора в света избират да не задават въпроси, до момента в който облагите от контактите им са налице.
Глобалният трус: От Осло до Лондон
За разлика от Съединени американски щати, където политическите последствия към момента се тушират в границите на партийни разногласия, в Европа абсурдът към този момент провокира действителни институционални земетресения, оставки и огромни следствия. В Обединеното кралство казусът закупи престъпно измерение, откакто Питър Манделсън, някогашен авторитетен министър и дипломат, стана обект на наказателно гонене по съществени обвинявания.
Твърди се, че той е предавал сензитивна пазарна информация на Епстийн в разгара на финансовата рецесия – данни, които биха били скъпи за контактите на финансиста на Уолстрийт. Този развой освен повдига сериозни въпроси за националната сигурност, само че и съществено разклаща стабилността на държавното управление на Киър Стармър.
Същевременно английската корона претърпя един от най-тежките си удари, откакто принц Андрю беше дефинитивно изолиран от кралския живот. Решението на крал Чарлз III да лиши брат си от всички трофеи и да го изпрати в заточение в отдалечено кралско имение бе подбудено от нестихващия поток от доказателства за дългогодишните му връзки с мрежата за трафик на девойки.
Скандалът прескочи границите на Острова и раздруса Скандинавия, където норвежката принцеса Мете-Марит направи невиждано обществено самопризнание. Тя изрази надълбоко страдание за своята „ неприятна преценка “ и пое персонална отговорност за това, че е поддържала другарски връзки с Епстийн, без да изследва деликатно незаконното му минало. Тези събития в Европа демонстрират, че за разлика от Вашингтон, европейските столици стартират да търсят доста по-директна отговорност от забърканите фигури.
Въпросът дали някогашните съратници на Епстийн би трябвало да преминат през интервал на обществено смирение, става все по-неизбежен, написа Колинсън за CNN. Макар един въздържан Конгрес надали ще притисне правораздаването за цялостното разсекретяване на оставащите милиони файлове, политическите последствия са налице. Парадоксално, този проливен дъжд от кавги може краткотрайно да помогне на Тръмп. Неговата дългогодишна теза, че Америка се ръководи от подкупен хайлайф, намира ново удостоверение в очите на гласоподавателите – колкото по-корумпирано наподобява статуквото, толкоз по-малко неговото лично държание наподобява като изключение.
Достатъчни са единствено няколко уличаващи имейла, с цел да подхранят теориите на крайнодесните за „ дълбока страна “, затънала в честен разпад. И въпреки логиката да сочи, че болшинството политици и дипломати евентуално са избягвали Епстийн, самото чувство за съществуването на недостижим, морално банкрутирал хайлайф задълбочава цинизма и популизма, които разяждат американската народна власт.
Джефри Епстийн от дълго време го няма, само че остави след себе си авторитетни фигури, които занапред ще дават отговор за връзките си с него. Те може и да не споделят наказателната му отговорност, само че въпросът за тяхното морално съучастничество остава отворен.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ