През 2012 г., в навечерието на стогодишнината от атентата в ...

През 2012 г., в навечерието на стогодишнината от атентата в

Иво Христов: Да събудим лунатиците

През 2012 година, в навечерието на стогодишнината от атентата в Сараево, Кристофър Кларк разгласява „ Лунатиците “. Историческият бестселър споделя в детайлности неумолимото стичане на събитията, което довежда до експлоадирането на Първата международна война. Разказва го не като съдба, а като общ брой от голям брой справедливи предпоставки и субективни усещания и дейности: страхове, упоритости, изкушения, подозрителност, заблуди, а доста постоянно и злощастни неточности. Резултата го знаем: 19 милиона убити (застреляни, разпокъсани от снаряди, обгазени, заровени живи в калните окопи край Дойран, издавени в Мазурските блата или жертви на елементарни окопни простуди), десетки милиони осакатени и обезобразени. Плюс още една международна война, директно разследване от първата.
Да четем книгата на Кларк е към този момент късно. В Донбас се водят артилерийски престрелки. Умират хора. Лъже се оня, който мисли, че е наясно със обстановката. Тя няма елементарни пояснения, а е общ брой от безчет фактори.
Дезинформацията, пиарът и търговията със боязън напълно са завладяли медиите и от двете страни и те са сведени до пропагандни рупори. Да избереш кому да вярваш е избор на психически комфорт, само че не и гаранция за добра осведоменост.
Което не пречи в обществените мрежи едни да величаят съветската мощност, а други да имат вяра в непорочния Запад и злия Путин. Впрочем, през 1914 година във всички страни ешелоните за фронта са изпращани с музика и възторжени викания. Тогава ни Facebook, ни Туитър.
Заблуда е да мислим, че актуалните лунатици са по-прозорливи от своите сътрудници преди век. Всички ние, индивидите, в частност европейците, даже държавните водачи, анализаторите от специфичните служби, генералите и борсовите играчи, виждаме единствено елементи от картината. Какво остава за елементарния жител, подложен на същински уотърбординг с дезинформация, вместо с елементарна вода.
Всеки от нас, лунатиците, образува мнение съгласно персоналните си благосклонности и антипатии, културните си желания, по-често съгласно прочувствените си импулси, в сравнение с след разумен разбор. Често под натиска на събитията. Това важи за всички политически елити, за нациите също. Разбира се, марксисткият разбор, съгласно който историята е подвластна на справедливи закони, е сериозен инструмент за разбор, само че човешкият фактор, сборът от самостоятелни мисли и воли е постоянно подценяван детайл.
В момента в ход е екзалтираност на разрушителни стихии: шовинизъм, боязън, ксенофобия, русофобия, еврофобия, американофобия. В страните, където наближават избори, политически шарлатани гълтат огън като безвкусен фокусници. Световните водачи разиграват своето шоу. Путин следи маневри. Байдън афишира дата за начало на войната. Зеленски се снима в окопите. Борис Джонсън театралничи в кабината на изтребител. Дори нашенските проскубани ястреби парадират с решителност. С други думи вихри се бесовщина.
Нищо не може да оправдае милитаристката агитация, без значение дали се крие зад грижа за сигурността на Русия или на Украйна, на Европа или на Съединени американски щати. Всяка проповед с ориентиран пръст сега е в ущърб на мира, без значение кой и защо пледира. Нищо по-вредно от инфлуенсърския бяс и претенцията, че знаеш. Нищо по-пагубно от упорството да си прав. На стадия, на който сме, никой не може да потвърди, единствено да натрапи правотата си. Всички имат своите причини, само че какво от това? Всеки сюжет е за предпочитане пред войната.
Единственият аршин, по който би трябвало да оценяваме обстановката, е дали думата или действието са крачка към война или стъпка обратно. Мълчанието, въздържанието, чуването през днешния ден костват повече от всеки ултиматум, опасност или предизвестие.
Днес лагерите не са Изток-Запад, демокрация-авторитаризъм. Има два лагера: на мира и на войната.
Лунатици сме. Дано го осъзнаем, преди да полетим от покрива.
Знам, че статусът ми ще подразни мнозина. Той не взема страна. Не предлага манихейски прочит на обстановката. Но подобен няма. И не това е задачата ми. Достатъчно е да свалим градуса на напрежение в общуването. Политическото, медийното и човешкото. Да отпратим търговците на боязън и заклинателите. Да не скандираме с агитките.
Често си припомням Отто декор Хабсбург, великият европеец, последният правоприемник на австро-унгарската корона. През 2004 година той ми сподели: „ Войната избухва тогава, когато умрат последните очевидци на миналата “.
Време е да разбудим лунатиците. Първо себе си. Сега.

Източник: duma.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg