,fit(1920:897)&format=webp)
Милиардерите обещаха да дарят богатствата си. Мнозина вече се отказват
През 2010 година Уорън Бъфет и Бил Гейтс стартираха самодейността Giving Pledge – обществен ангажимент, посредством който най-богатите хора в света дават обещание да дарят най-малко половината от благосъстоянието си през живота си или след гибелта си.
Моментът изглеждаше подобаващ. Технологичният бранш създаваше милиардери по-бързо от всяка друга промишленост в историята, а въпросът по какъв начин тези големи положения ще повлияят на обществото занапред започваше да се слага.
„ Говорим за трилиони във времето “, сподели Бъфет в предаването на Чарли Роуз тогава.
Трилионите в действителност се появиха. Даренията – доста по-малко.
Числата към този момент не шокират никого, който следи тематиката. Днес най-богатият 1% от американските семейства има почти толкоз, колкото долните 90% взети дружно – най-високата централизация, записана от Федералния запас, откогато стартира да следи разпределението на благосъстоянието през 1989 година
В международен мащаб благосъстоянието на милиардерите е повишено с 81% от 2020 година насам, достигайки 18,3 трилиона $, до момента в който един на всеки четирима души по света няма достъп постоянно до задоволително храна.
В този подтекст дребна група свръхбогати хора през днешния ден разисква дали да съблюдава, или да се откаже, от едно непринудено и на процедура необвързващо заричане да подари половината от благосъстоянието си.
Данните за Giving Pledge, оповестени в неделя от The New York Times, демонстрират ясно закъснение. През първите пет години 113 милиардерски семейства подписват самодейността. През идващите пет – 72, по-късно 43, а през 2024 година – едвам четири.
Сред подписалите са Сам Алтман, Марк Зъкърбърг и Присила Чан, както и Илон Мъск – едни от най-влиятелните хора в света. И все пак, по думите на Питър Тийл, клубът „ просто е изгубил силата си “.
„ Не знам дали марката към този момент има напряко отрицателен нюанс “, споделя Тийл пред NYT, „ само че несъмнено наподобява доста по-малко значимо хората да се причисляват. “
Риториката за „ правене на положително “ в Силициевата котловина губи тежест от години. Още през 2016 година сериалът на HBO „ Silicon Valley “ безпощадно осмива промишлеността – героите непрестанно твърдят, че „ вършат света по-добро място “, до момента в който в действителност гонят все по-високи оценки на фирмите си.
Един от сценаристите, Клей Тарвър, споделя пред The New Yorker същата година:
„ Казвали са ми, че в някои от огромните компании PR отделите са наредили на чиновниците да спрат да споделят ‘Правим света по-добро място’, точно тъй като ние се подиграваме с тази фраза толкоз безмилостно. “
Това беше занимателна смешка. Проблемът е, че идеализмът, който сериалът осмиваше, беше най-малко частично действителен – а това, което го размени, към този момент не е толкоз смешно, написа TechCrunch.
Ветеранът вложител Роджър Макнами си спомня в същата публикация по какъв начин е попитал основателя на сериала Майк Джъдж какво в действителност се пробва да покаже.
Отговорът му:
„ Мисля, че Силициевата котловина е потопена в титанична борба сред хипи полезностите на поколението на Стив Джобс и либертарианските полезности в духа на Айн Ранд, присъщи за поколението на Питър Тийл. “
Самият Макнами е още по-прям:
„ Някои от нас в действителност, колкото и наивно да звучи, пристигнаха тук, с цел да създадат света по-добро място. И не успяхме. Направихме някои неща по-добри, други – по-лоши, а в това време либертарианците поеха контрола и за тях вярно и неверно нямат значение. Те са тук, с цел да печелят пари. “
Десетилетие по-късно либертарианците, за които приказва Макнами, към този момент са надалеч оттатък Силициевата котловина. Някои от тях през днешния ден са даже част от държавното управление.
Не всички обаче са съгласни какво въобще значи „ да върнеш нещо на обществото “. За либертарианското крило на софтуерната промишленост самата рамка на въпроса е неправилна.
Според тази логичност основаването на компании, работни места и нововъведения към този момент е задоволителен принос. Натискът върху бизнесмените да прибавят и филантропия към това е, в най-хубавия случай, обществена спогодба, а в най-лошия – форма на честен рекет, написа TechCrunch.
Малко фигури улавят по-добре това въодушевление от Питър Тийл. Той в никакъв случай не е подписвал самодейността и не е необикновен обожател на Бил Гейтс – по информация на медиите даже го е наричал „ ужасяващ, ужасяващ човек “.
Тийл споделя пред New York Times, че персонално е насърчавал към дванадесет подписали да се откажат от уговорката си, а на някои от колебаещите се даже е оказал помощ да създадат това публично.
„ Повечето от тези, с които съм приказвал, най-малко са изразявали страдание, че са подписали “, споделя той, определяйки Giving Pledge като „ подправен бумърски клуб, обвързван с Епстийн “.
Той да вземем за пример е насърчавал Илон Мъск да се откаже от подписа си, потвърждавайки, че другояче парите му ще отидат „ в леви неправителствени организации, определени от Гейтс “.
Когато основният изпълнителен шеф на Coinbase Брайън Армстронг безшумно отстранява писмото си от уеб страницата на самодейността в средата на 2024 година, без обществено пояснение, Тийл му изпраща приветствено известие.
Но Тийл прави и друго изказване, което заслужава внимание. Според него хората, които остават в обществения лист на самодейността, се усещат „ ненапълно изнудвани “ – прекомерно изложени на публичното мнение, с цел да се откажат публично от едно необвързващо заричане да дарят големи суми.
Това изказване мъчно се съчетава с държанието на някои от хората, които той има поради.
Мъск не наподобява изключително угрижен за публичното мнение, а болшинството американци към този момент го възприемат отрицателно. Зукърбърг пък прекара съвсем десетилетие под мощен регулаторен и публичен напън – и излезе от този интервал по-уверен, а не по-предпазлив, показва NYT.
Важно е също да се прави разлика сред ориста на Giving Pledge и бъдещето на филантропията като цяло.
Някои от най-богатите хора в софтуерния бранш не престават да подаряват – просто го вършат по свои правила, посредством лични структури и за определени от тях цели.
В началото на 2026 година Chan Zuckerberg Initiative (CZI) редуцира към 70 чиновници – почти 8% от личния състав си – като част от тактика за изместване на фокуса от обучение и обществена правдивост към мрежата Biohub, система от нестопански биомедицински проучвателен институти в няколко града.
„ Biohub ще бъде главният фокус на нашата филантропия отсега нататък “, сподели Зъкърбърг през ноември.
На пръв взор тези съкращения не значат отдръпване от филантропията, а по-скоро пренасочване на тактиката. Зъкърбърг и Чан въпреки всичко са поели ангажимент посредством самодейността да дарят 99% от благосъстоянието си.
Не всички обаче трансформират разпоредбите.
Бил Гейтс разгласи предходната година, че ще подари на практика цялото си оставащо благосъстояние – над 200 милиарда $ – посредством Фондация „ Гейтс “ през идващите две десетилетия. След това организацията ще бъде дефинитивно закрита на 31 декември 2045 година
Позовавайки се на известната фраза на Андрю Карнеги, че „ индивидът, който умира богат, умира компрометиран “, Гейтс написа, че е решен да не почине богат.
Подобно опълчване сред съсредоточено благосъстояние и останалата част от обществото не е ново.
Когато благосъстоянието за финален път се концентрира до сходна степен – през Позлатената ера – корекцията не идва от филантропите. Тя се случва посредством антитръстово законодателство, федерален подоходен налог, налог върху наследствата и други сходни регулации.
Институциите, които постановиха тази промяна – работещ Конгрес, свободна преса и мощна регулаторна страна – през днешния ден наподобяват доста по-различно, написа Кони Лойзос, основен редактор на TechCrunch.
Едно обаче е несъмнено: скоростта на струпване на благосъстояние.
Тези положения се построяват за години, а не за генерации – и то в миг, когато обществената защитна мрежа се свива.
Според отчета на Oxfam за световното неравноправие през 2026 година, благосъстоянието, насъбрано от милиардерите единствено през 2025 година, би било задоволително да даде по 250 $ на всеки човек на планетата – и все пак милиардерите отново биха останали с над 500 милиарда $ по-богати.
От самото начало Giving Pledge беше, както Бъфет го разказва, просто „ честен ангажимент “ – без механизъм за насила, без наказания и без отговорност пред никого с изключение на пред личната съвест.
Фактът, че в миналото този ангажимент е имал тежест, споделя доста за епохата, която го сътвори.
Моментът изглеждаше подобаващ. Технологичният бранш създаваше милиардери по-бързо от всяка друга промишленост в историята, а въпросът по какъв начин тези големи положения ще повлияят на обществото занапред започваше да се слага.
„ Говорим за трилиони във времето “, сподели Бъфет в предаването на Чарли Роуз тогава.
Трилионите в действителност се появиха. Даренията – доста по-малко.
Числата към този момент не шокират никого, който следи тематиката. Днес най-богатият 1% от американските семейства има почти толкоз, колкото долните 90% взети дружно – най-високата централизация, записана от Федералния запас, откогато стартира да следи разпределението на благосъстоянието през 1989 година
В международен мащаб благосъстоянието на милиардерите е повишено с 81% от 2020 година насам, достигайки 18,3 трилиона $, до момента в който един на всеки четирима души по света няма достъп постоянно до задоволително храна.
В този подтекст дребна група свръхбогати хора през днешния ден разисква дали да съблюдава, или да се откаже, от едно непринудено и на процедура необвързващо заричане да подари половината от благосъстоянието си.
Данните за Giving Pledge, оповестени в неделя от The New York Times, демонстрират ясно закъснение. През първите пет години 113 милиардерски семейства подписват самодейността. През идващите пет – 72, по-късно 43, а през 2024 година – едвам четири.
Сред подписалите са Сам Алтман, Марк Зъкърбърг и Присила Чан, както и Илон Мъск – едни от най-влиятелните хора в света. И все пак, по думите на Питър Тийл, клубът „ просто е изгубил силата си “.
„ Не знам дали марката към този момент има напряко отрицателен нюанс “, споделя Тийл пред NYT, „ само че несъмнено наподобява доста по-малко значимо хората да се причисляват. “
Риториката за „ правене на положително “ в Силициевата котловина губи тежест от години. Още през 2016 година сериалът на HBO „ Silicon Valley “ безпощадно осмива промишлеността – героите непрестанно твърдят, че „ вършат света по-добро място “, до момента в който в действителност гонят все по-високи оценки на фирмите си.
Един от сценаристите, Клей Тарвър, споделя пред The New Yorker същата година:
„ Казвали са ми, че в някои от огромните компании PR отделите са наредили на чиновниците да спрат да споделят ‘Правим света по-добро място’, точно тъй като ние се подиграваме с тази фраза толкоз безмилостно. “
Това беше занимателна смешка. Проблемът е, че идеализмът, който сериалът осмиваше, беше най-малко частично действителен – а това, което го размени, към този момент не е толкоз смешно, написа TechCrunch.
Ветеранът вложител Роджър Макнами си спомня в същата публикация по какъв начин е попитал основателя на сериала Майк Джъдж какво в действителност се пробва да покаже.
Отговорът му:
„ Мисля, че Силициевата котловина е потопена в титанична борба сред хипи полезностите на поколението на Стив Джобс и либертарианските полезности в духа на Айн Ранд, присъщи за поколението на Питър Тийл. “
Самият Макнами е още по-прям:
„ Някои от нас в действителност, колкото и наивно да звучи, пристигнаха тук, с цел да създадат света по-добро място. И не успяхме. Направихме някои неща по-добри, други – по-лоши, а в това време либертарианците поеха контрола и за тях вярно и неверно нямат значение. Те са тук, с цел да печелят пари. “
Десетилетие по-късно либертарианците, за които приказва Макнами, към този момент са надалеч оттатък Силициевата котловина. Някои от тях през днешния ден са даже част от държавното управление.
Не всички обаче са съгласни какво въобще значи „ да върнеш нещо на обществото “. За либертарианското крило на софтуерната промишленост самата рамка на въпроса е неправилна.
Според тази логичност основаването на компании, работни места и нововъведения към този момент е задоволителен принос. Натискът върху бизнесмените да прибавят и филантропия към това е, в най-хубавия случай, обществена спогодба, а в най-лошия – форма на честен рекет, написа TechCrunch.
Малко фигури улавят по-добре това въодушевление от Питър Тийл. Той в никакъв случай не е подписвал самодейността и не е необикновен обожател на Бил Гейтс – по информация на медиите даже го е наричал „ ужасяващ, ужасяващ човек “.
Тийл споделя пред New York Times, че персонално е насърчавал към дванадесет подписали да се откажат от уговорката си, а на някои от колебаещите се даже е оказал помощ да създадат това публично.
„ Повечето от тези, с които съм приказвал, най-малко са изразявали страдание, че са подписали “, споделя той, определяйки Giving Pledge като „ подправен бумърски клуб, обвързван с Епстийн “.
Той да вземем за пример е насърчавал Илон Мъск да се откаже от подписа си, потвърждавайки, че другояче парите му ще отидат „ в леви неправителствени организации, определени от Гейтс “.
Когато основният изпълнителен шеф на Coinbase Брайън Армстронг безшумно отстранява писмото си от уеб страницата на самодейността в средата на 2024 година, без обществено пояснение, Тийл му изпраща приветствено известие.
Но Тийл прави и друго изказване, което заслужава внимание. Според него хората, които остават в обществения лист на самодейността, се усещат „ ненапълно изнудвани “ – прекомерно изложени на публичното мнение, с цел да се откажат публично от едно необвързващо заричане да дарят големи суми.
Това изказване мъчно се съчетава с държанието на някои от хората, които той има поради.
Мъск не наподобява изключително угрижен за публичното мнение, а болшинството американци към този момент го възприемат отрицателно. Зукърбърг пък прекара съвсем десетилетие под мощен регулаторен и публичен напън – и излезе от този интервал по-уверен, а не по-предпазлив, показва NYT.
Важно е също да се прави разлика сред ориста на Giving Pledge и бъдещето на филантропията като цяло.
Някои от най-богатите хора в софтуерния бранш не престават да подаряват – просто го вършат по свои правила, посредством лични структури и за определени от тях цели.
В началото на 2026 година Chan Zuckerberg Initiative (CZI) редуцира към 70 чиновници – почти 8% от личния състав си – като част от тактика за изместване на фокуса от обучение и обществена правдивост към мрежата Biohub, система от нестопански биомедицински проучвателен институти в няколко града.
„ Biohub ще бъде главният фокус на нашата филантропия отсега нататък “, сподели Зъкърбърг през ноември.
На пръв взор тези съкращения не значат отдръпване от филантропията, а по-скоро пренасочване на тактиката. Зъкърбърг и Чан въпреки всичко са поели ангажимент посредством самодейността да дарят 99% от благосъстоянието си.
Не всички обаче трансформират разпоредбите.
Бил Гейтс разгласи предходната година, че ще подари на практика цялото си оставащо благосъстояние – над 200 милиарда $ – посредством Фондация „ Гейтс “ през идващите две десетилетия. След това организацията ще бъде дефинитивно закрита на 31 декември 2045 година
Позовавайки се на известната фраза на Андрю Карнеги, че „ индивидът, който умира богат, умира компрометиран “, Гейтс написа, че е решен да не почине богат.
Подобно опълчване сред съсредоточено благосъстояние и останалата част от обществото не е ново.
Когато благосъстоянието за финален път се концентрира до сходна степен – през Позлатената ера – корекцията не идва от филантропите. Тя се случва посредством антитръстово законодателство, федерален подоходен налог, налог върху наследствата и други сходни регулации.
Институциите, които постановиха тази промяна – работещ Конгрес, свободна преса и мощна регулаторна страна – през днешния ден наподобяват доста по-различно, написа Кони Лойзос, основен редактор на TechCrunch.
Едно обаче е несъмнено: скоростта на струпване на благосъстояние.
Тези положения се построяват за години, а не за генерации – и то в миг, когато обществената защитна мрежа се свива.
Според отчета на Oxfam за световното неравноправие през 2026 година, благосъстоянието, насъбрано от милиардерите единствено през 2025 година, би било задоволително да даде по 250 $ на всеки човек на планетата – и все пак милиардерите отново биха останали с над 500 милиарда $ по-богати.
От самото начало Giving Pledge беше, както Бъфет го разказва, просто „ честен ангажимент “ – без механизъм за насила, без наказания и без отговорност пред никого с изключение на пред личната съвест.
Фактът, че в миналото този ангажимент е имал тежест, споделя доста за епохата, която го сътвори.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ