През 2008 г. тя струва цифром и словом 181 000

През 2008 година тя коства цифром и словом 181 000 $. През 2014 година цената й се повиши на 6,4 млн. $. И в двата случая се продава единствено нейният лик. В първия става дума за портрет на Брижит Бардо, нарисуван от Ричард Аведон. Във втория – за творба на Анди Уорхол. И в това има доста прикрит смисъл. Брижит Бардо постоянно е била освен това от актриса. Тя е знак, мит, идеал.

С други думи, нещо, за което си коства да платиш скъпо и прескъпо. И то единствено с цел да я окачиш на някаква стена и да я съзерцаваш отдалече. При това тя е една лъжлива заблуда, доколкото на портретите не си отваря устата, написа „ Телеграф “. Когато го направи, става мотив за насмешки. В някои случаи бива обявявана за расистка. В други – за смахната радетелка за правата на животните.

Горчивата истина е, че днешната Брижит Бардо няма нищо общо с безмълвната хубавица на портретите, която в миналото е била фешън икона. Днес, в случай че не беше Брижит Бардо, тя щеше да бъде единствено една префърцунена, отегчителна и дръпната бабичка с подпухнала плът и хиляди бръчки, която се мисли за Бог знае какво (през септември става на 88 години). Ето за какво това, което се предлага за обмен, е една куха обвивка без наличие. Красива направа, само че единствено до такава степен. Горката Бабет!

Символът на една ера седи вкъщи, заобиколена с 20 котки и кучета и трескаво се осведоми за всички злополучни мечки по света, с цел да вземе отношение по тематиката и да жигосах тези, които си разрешават да се държат зле с тях. И заплаща солени санкции, тъй като не умее да си държи езика зад зъбите. Никой не би желал да е на мястото на тази дръпната бабичка. Никой не би я желал до себе си. Дори и богаташите, които ръсят купища пари, с цел да я окачат на стената си – такава, каквато всички биха желали да я помнят вечно. Без бръчките, без мечешките форми, без досадните й брътвежи.

Колекционери
Има непреходни идеали и дребната Бабет, която всички желаят да запомнят от предишното, е живото доказателство. Тя е от дамите, които стопират дъха и карат мъжете да превъртат от копнеж да я имат в сбирката си. Но Брижит Бардо постоянно е знаела какво желае от живота си, колкото и в профил да наподобява комплициран и неподреден на моменти. Когато дава тип, че не й пука за хорското мнение, не е до дъно откровена. Тя доста би желала да е постоянно млада и красива, само че знае, че това не е допустимо. Затова нахлузва кожата на непукистката, която нервира всички за развлечение: „ Говорете си, не ми пречите! “

Може би единствено в едно Брижит Бардо е в действителност откровена – когато споделя, че животът в никакъв случай не я е интересувал изключително. Вероятно това самопризнание идва в моментите, когато си дава сметка, че от обект на боготворене и удивление се е трансформирала в обект за жалост. Как се е стигнало до подобен поврат? Тя ли е сбъркала, или, увлечена в това, да потвърждава, че не й дреме за мнението на близките, е пропуснала същински значимите неща в живота? Би ли трансформирала нещо, в случай че можеше да се върне обратно?

Малко хора през днешния ден си дават сметка, че тази чорлава глава с посивели коси и прическа вид гнездо, щипната с цвете или шнолка с плодчета, в миналото е била революционно решение. Както и небрежното облекло, джинсите, сутиенът, който повдига гърдите, наименуван в нейна чест „ Брижитки ”. Всички изброени неща са решение на Роже Вадим – нейният изобретател, първият от любовниците и съпрузите й, който ще разбере, че да се живее до нея, не е по никакъв начин елементарно.

Шансът на Брижит Бардо, която някои неправилно посочват с „ рождено ” име Камий Жавал – една от функциите, които ще изиграе, е, че се появява във време, когато модата на дамата вамп вид Марлене Дитрих или Грета Гарбо е останала в предишното и Европа чака появяването на своя нов идол. В началото на 1950 година на екраните на Европа излиза филмът „ Мадмоазел Стриптийз ”. Преди него Брижит Бардо взе участие и в „ Нормандска диря ”, само че там не се вижда, до момента в който тук незабавно прави усещане. Филмът не е връх на сладоледа, само че е нейното показване като секссимвол. Тя се появява, с цел да разбие на пух и прахуляк морала и идеалите на „ старците ” и да даде началото на една нова ера – епохата на Брижит Бардо.

Каталог
Роже Вадим Племянников е първият шаран, който се улавя на въдицата. След него ще има още няколко съпрузи и непостоянен брой любовници (вероятно и самата Брижит Бардо ще се затрудни да си спомни за всички, изключително за еднодневките). Роже Вадим е прочут безгрижник и към него има доста дами. Но когато я вижда на корицата на Elle, дъхът му стопира. Той поставя всички старания да откри девойчето, което е театралничило за нея. Това е нещо като състезанията за миски, на които платежоспособни господа си набелязват бройки. Вадим си поръчва „ момичето от каталога ”, дава роля на Брижит Бардо и в това време я вкарва в леглото си.

Благодарение на Роже Вадим, който има връзки в света на киното, Брижит стартира да се снима в епизодични функции. Появата на кино лентата „ И господ сътвори дамата ” я трансформира в звезда. Френската аудитория е във екстаз, откакто вижда в Брижит родната Мерилин Монро. Именно с помощта на този филм Брижит става приет знак на страст и полово разкрепостяване, което й навлича надали не проклинание от църквата.

Омраза
Кинокритиците акцентират, че тя не е нито по-красива, нито по-талантлива от Джина Лолобриджида, Елизабет Тейлър или Роми Шнайдер, само че нито една от тях не се радва на такова боготворене от страна на мъжката публика, каквото провокира тя. В същото време женската ненавист към нея избуява до дива гняв единствено при споменаването на нейното име. Но дори и тези, които я подлагат на критика най-яростно, упражняват пред огледалото нацупената й муцунка, която толкоз се харесва на мъжете, и си поръчват прическа, която да е като нейната. Мразят я, ненавиждат я, само че желаят да наподобяват на нея.

По време на фотосите на „ И Бог сътвори дамата ” Бардо към този момент е набелязала №2 за въдицата си – Жан Луи Трентинян. Следващият по-известен мъж в живота на Брижит Бардо е Жак Шарие – нейният сътрудник в „ Бабет отива на война ”. Двамата се женят през 1959 година
В последните месеци от бременността си Брижит Бардо към този момент е твърдо уверена, че ненавижда детето в утробата си. Майчинството не се пробужда у нея и след появяването му на бял свят. Тя не желае и да чуе за сина си Никола, който е родила. Нито в този момент, нито когато и да било по-късно.
Следващият брачен партньор на Брижит Бардо – Гюнтер Закс, ще завърши живота си със самоубийство.

Отшелничество
Близо до 40-те, Брижит към този момент се усеща опустошена и смъртно изтощена. През 1972 година е премиерата на кино лентата „ Дон Жуан ”, оценен единомислещо от рецензията като безспорен неуспех. Бардо нацупва устни, ядосана е на целия свят и декларира: „ Приключих с киното! ” След което се скрива за цели 16 години от вестниците, афектирана и на тях, и на хората, които ги четат. Първоначално дави горчивината от живота си с алкохол. По нейно самопризнание: „ две бутилки шампанско и три литра вино ” са нейната нормална дневна норма. Намирайки сили да преодолее алкохолизма, Бардо открива успокоение в четенето на книги, слушането на класическа музика и общуването с природата. Последното я води до концепцията за вегетарианството и фанатичната й обич към животните.

Странно е, че дамата, отхвърлила личния си наследник, изпитва толкоз мощен майчински инстинкт към всички кутрета и писани. За да обезпечава пари за организацията си за отбрана на животните, някогашната актриса се разделя с огромна част от спомените си – рокли, бижута, подарени й от екссъпрузи и любовници. През 1989 година се появява на телевизионния екран като водеща на предаването „ SOS: животни ”. Дърля се на тази тематика с политици, с Народното събрание, с актрисите, които се контят с скотски кожи. Нечестно ще е да се твърди обаче, че е захласната единствено от концепцията за отбрана на животинските права. Помага и на значително хора, които й пращат писма, в които споделят за разнообразни заболявания и дефицит на средства.

През 1992 година Брижит Бардо се омъжва за възрастния вдовец Бернар Д’Ормал. След следващия си бракоразвод Брижит Бардо пита: „ За какво въобще са ни мъжете? ”. Днес тя е сама и не съжалява ни минимум. „ Всичките ми връзки бяха съпроводени с промени и кавги, дори и с плесници от някогашните ми мъже. Някои избягаха от мен, други аз ги напуснах… Когато изпратих мъжете по дяволите, се почувствах в действителност отлично. Никой не ме командва какво да върша и не ми мрънка какъв брой пари разходвам за животни, мога да се прибирам, когато си желая и никой не ми дудне в ухото. Нима това не е отлично? ”

При типа на Бардо от години мненията непроменяемо са едни и същи: „ За страдание старостта не прости ”. Знаменитата французойка има простичко пояснение: „ Да, имам бръчки, тъй като не съм си правила пластични интервенции. Аз не повеждам битка с това, което е естествено, естествено. Просто би трябвало да се примириш с измененията, които носи със себе си времето ”. Това също се възприема като камък в градината на нейните звездни колежки, които непрестанно са под скалпела на пластичните хирурзи.

През февруари 2012 година Бардо споделя пред американското списание Vanity Fair: „ Не считам, че бях добра актриса. Стараех се да извършвам това, което се искаше от мен, допустимо най-добре. Така и не пораснах. По душа си останах това момиченце от първите ми филми. Много повече оценявам искреността в живота, действителните победи и провали, в сравнение с званието актриса, каквато аз в действителност в никакъв случай не съм била ”, написа тя и в записките си „ Инициали Б.Б. ”

Нейни цитати
• Няма по-тежка работа от това да се стараеш да си красива от осем сутринта до среднощ.
• По-лесно е да защитиш добродетелта си от мъжете, в сравнение с репутацията си от дамите.
• Бракът – това е съглашение, изискванията на което всекидневно се преразглеждат и утвърждават още веднъж.
• Откъде накъде ще се срамя да се събличам пред лекаря? В последна сметка той е мъж като всички останали.
• Най-прекрасният ден в живота ми? Беше нощ.
• Светът е дребен: в края на краищата всички се срещаме в леглото.
• По-добре да си остаряла, в сравнение с мъртва.