Предпочитам всеки детски шум пред тишината на възрастните ♥ Йордан ЙОВКОВ
През 2007 година във връзка 70-годишнината от гибелта Йордан Йовков, Василена Билярска и Цочо Билярски събират в скъп том документалното завещание на писателя. В книгата „ Йордан Йовков – живот и дело (Из документалното наследство) “ заради липса на място не са включени събраните от тях мемоари на съвременници за Йовков, останали съвсем незнайни за необятната аудитория. Споделяме откъс от един подобен спомен и завладяващата среща на писателя и публицист Христо Бръзицов с обичания Йовков.
За децата, с думи топли от огромното Йовково сърце.
(Йордан Йовков със брачната половинка си Деспина и щерка им Елка, 1924)
♥ Спомени за Йордан Йовков
(Из изявление на Христо Бръзицов с писателя)
И въпреки всичко, в нарочни или инцидентни срещи с Йовков, аз напластявах своитe наблюдения върху нрава и мисленето му, като се забавлявах с мисълта един ден да му занеса едно готово, измайсторено oт гope до долу изявление и, просто, да му го подаря. А в случай че позволи, и да го напечатам.
Движейки се по пътя на това желание, аз съм ходил и в къщата му. Веднъж открих още една присъща линия у Йовков: той до тaкaвa cтeпен обичаше децата, че взимаше техния шум, за музика... Работната му стая беше обърната към улицата, из която децата cе peexa и произвеждаха невероятен звук. Като говорехме, трябваше, просто, да се надвикваме – така доста нахлуваше шумът в стаята. Започнах да изпитвам скука и го помолих да разреши, да затворя прозореца.
– И дyмa да не става! – почти извика Йовков. – За мене този звук е музика! Детският звук извира напряко от живота - това е музиката на живота. Предпочитам всеки детски звук пред тишината на възрастните – тези лукавци, които в тишина изобретяват най-шумните кавги и безобразия... „ Остави децата да дойдат при мен... “ Те са освен по-добри, само че и по-мъдри от нас. Те не хленчат, а действуват. Видите ли това чорлавото, чернооко? Баща му стана жертва на нашите политически неразбории, само че то не е подвило коляно в плачове, а един път ми сподели, че рано-късно ще изиска сметка за татко си... и че ще върви по неговия път.
За благополучие, Йовков самичък беше татко на едно хубаво детенце. В игрите си с него той в действителност се вдетиняваше. Онези, които познаваха Йовкова от кафене „ България “ – или от улиците – с вдигнатите плещи – не биха повярвали на очите си, в случай че биха видели по какъв начин писателят лазеше по чергите, с цел да го яха детенцето му и да му вика: „ дий, конче... “
– Отделям часове за детето си. Както имам часове за „ България “, за четене и писане, по този начин имам и часове за детето си. Това е ежедневно, програмно... И не зная дали то научава повече от мене или аз – от него… От тази първичност на децата и животните човек може да научи повече в сравнение с от някой квалифициран изверг. А по какъв начин леко се отнасят от време на време някои писатели към децата! Те мислят, че детската литература е област, в която могат да обучат перото си за бъдещи завоевания в литературата. Каква неточност! По-скоро би трябвало да се почне с литература за възрастните – там да се „ образова “ перото, – а след това да се премине към детска литература. Зная от моето дете, че то гледа с висшо неуважение на всички ония неумели хитроумия, с които някои – не споделям всички – желаят да го зашеметят, да му създадат усещане. И си мисля: добре, че създателят е незабележим, неприсъствуващ … Иначе дребният четец би го сложил в ужасно усложнение с въпросите си, с рецензията си…
Йовков продължи:
– И за какво са тези безконечни царкини и царе, жълтици и иманета... като че ли един ден дeтето ще живее в облаците, а не на земята... и ще би трябвало да се препитава с търсене на иманета, а не с почтен, доблестен и блажен труд. Аз самичък не се вземам решение да отстранявам перото си и за детската душа, само че на личното си дете описвам напълно други неща от ония, които се срещат в пъстрите детски книжки. Разказвам му за живота – такъв какъвто е: доста прекрасен и доста неприятен... та и да му се радва, само че и да му се пази...
* Спомени на съвременници за Йордан Йовков подбрани от Василена Билярска и Цочо Билярски
Снимка: Йордан Йовков със брачната половинка си Деспина и щерка им Елка, 1924,
