През 2004 г. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи първия

През 2004 година Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) показа първия си „ Алтернативен бюджет “, като от този момент към този момент 18 години предлагаме бюджетна рамка с ниски налози и по-ефективни разноски, смели промени и по-малка интервенция на страната. България ще стартира новата 2023 година без пакет бюджетни закони, показани от постоянно държавно управление и признати с парламентарно болшинство. През октомври Министерството на финансите показа макроикономическа прогноза и напълно общи планове с предизвестие за големи дефицити в интервала 2023-2025 година Служебното държавно управление не внесе постоянни бюджети за 2023 година, само че Народното събрание не може да бъде стеснен да приема промени в закони, които имат фискален резултат. Народните представители с възторг направиха десетки оферти, влошаващи в допълнение бюджетното салдо – съгласно първични оценки в мащаб от към или повече от 5% от Брутният вътрешен продукт. Това основава редица опасности в така и така извънредно предизвикателната световна обстановка. От една страна, по този начин се слага под въпрос фискалното ръководство с ясна политическа отговорност за бюджетното салдо и обществения дълг. От друга страна, в среда на стягане на паричната политика в световен мащаб и доста повишаване на лихвите, допускане на недостиг от над 6% от Брутният вътрешен продукт и потребност от над 48 милиарда лв. нов държавен дълг до 2025 година са крачка към пропастта, застрашавайки граденото към този момент 25 години доверие в  българските обществени финанси. В търсене на излаз екипът на ИПИ предлага стъпки за връщане към благоразумна фискална рамка, подкрепяща вложенията и растежа посредством предвидими и ниски налози при повече успеваемост в разноските. Без да има показан от изпълнителната власт създаден обстоен бюджет няма по какъв начин да дадем детайлни калкулации по пера и политики – по тази причина предлагаме правила, метод и посока. Считаме, че предлаганите от нас „ котви “ за положително фискално ръководство сега са без особена опция. Ето в резюме основите, върху които всяко свястно обмисляне би трябвало да стъпи: Прилагане на фискалните правила 1. Именно в такива моменти на политически турбуленции би трябвало да се осланяме на фискалните правила, написани в детайли в закона за обществените финанси. Към сегашната обстановка съответно са относими преследването на средносрочна бюджетна цел от до 0,5% от Брутният вътрешен продукт систематичен недостиг, разноски по консолидираната стратегия до 40% от Брутният вътрешен продукт, касов недостиг до 2% от Брутният вътрешен продукт, повишаване на разноските с движение до номиналния напредък на Брутният вътрешен продукт. Разумно бюджетно обмисляне 2. Отчитаме, че стопанската динамичност през 2023 година е извънредно сложна за предугаждане с всички произлизащи неопределености за евентуалните доходи в бюджета. Нашият разбор обаче демонстрира, че съвсем без изключение в предишното макропрогнозите и упованията за бюджетните приходи след това се разминават с реалността , като за някои налози разликите се мерят в стотици милиони. Решението обаче не е да се политизира макроикономическото прогнозиране посредством партийни сметки „ на коляно “, а да се прави бюджетно обмисляне за годината с базови политики и обилни буфери, които да дават еластичност в един или различен сюжет за стопански напредък, вложения, претовареност, инфлация и т.н. Твърд таван на бюджетния недостиг 3. Независимо от несигурността и основанията да чакаме съществено закъснение на стопанската интензивност в главните ни търговски сътрудници следващата година, България е надалеч от икономическа рецесия. Адаптирането на промишлеността към новите условия на външните пазари, динамичността на износа на артикули и услуги, ниската безработица все още дават съображение да считаме, че даже при утежняване на конюнктурата през 2023 година може да се чака растеж на обществените доходи, а това дава пространство за осъществяване на разходни цели при невисок недостиг – точно следвайки реперите на упоменатите към този момент фискални правила. Помощи единствено за нуждаещите се 4. В наличното бюджетно пространство държавното управление и едно бъдещо ръководещо болшинство би трябвало да търсят успеваемост на разноските. При обществените прехвърляния водещ принцип е насочеността – в случай че стратегиите не са прицелени, те костват стотици милиони без да поддържат най-нуждаещите се, за което към този момент неведнъж сме писали. Заедно с това, при огромна непредвидимост в упованията за бъдещата инфлация - тя може да се задържи висока, само че при по-рязко стесняване на стопанските системи поради дейностите на централните банки е допустимо и бързо да спадне – не би трябвало да се залагат огромни растежи в разноските за прехрана и заплати в публичния бранш, както и пенсии и обществени прехвърляния. Алтернативата са еднократни целенасочени ограничения за най-силно засегнатите – да вземем за пример за семейства в усложнение да покриват енергийните си разноски, а евентуални нараствания да се оставят за бъдеща актуализация след изясняване на световните макро трендове към средата на 2023 г. Премахване на данъчните преференции, които пробиват данъчната система 5. Трябва да се прекратят популистките дейности, разрушаващи предвидимостта и устойчивостта на данъчната система. Още от пандемията, само че с особена активност през последния месец се оферират най-различни данъчни преференции и диференцирани ставки за „ специфични “ артикули, услуги или бизнеси, които имат противоречив резултат върху икономическата среда или възстановяване на живота на бедните и уязвимите, само че за сметка на това подкопават събираемостта на данъчните приходи от основни за фискалната непоклатимост налози. Спиране на енергийните помощи за бизнеса на калпак 6. Фискалната резистентност зависи и от рационално, заслужено и уравновесено решение по някои политики, достигнали голямо макроикономическо измерение. Ситуацията на енергийния пазар в Европа доста размести някои стопански и евентуално бюджетни параметри – по този начин да вземем за пример, заплащанията към всички предприятия, без значение дали са наранени неподходящо от енергийната рецесия, доближават милиард лв. на месец, а поради дерогацията за потребление на съветски петрол, рафинерията на Лукойл в Бургас генерира спомагателни облаги от над 200 млн. лв. на месец. И двата проблема са опция – към този момент писахме за това тук и тук - за спомагателни доходи в бюджета, с което доста да се усъвършенства бюджетното салдо. Ускоряване на промените 7. В умозаключение, приходите зависят от икономическия напредък – всичко, което води до повече вложения, произвеждане, претовареност, повишение на заплатите усилва евентуалните приходи в бюджета и по този начин свива недостига. Казано другояче – фундаментално верните и потребни политики са постоянно положителни и може да се чакат положителни резултати, без значение от политическата обстановка. Затова за следващ път ще напомним, че промените, утвърждаващи господство на правото, са крайъгълен камък за доверие и добра капиталова среда. Ясен политически ангажимент посредством действителни дейности, подготвящи България за присъединение към еврозоната, е друга котва на предвидимостта. Едновременно с това, десетки обособени структурни промени, в огромната си част разказани с график и в НПВУ, могат да трансформират обособени фрагменти от бизнес средата и ефикасната на работа на институциите, а оставянето на 2 % от подоходния налог в общинските бюджети могат да дадат късмет за по-добро качество на живот в районите.