10 ноември – Ден на свободата на словото в България
През 2003 година Съюзът на издателите в България афишира 10 ноември за Ден на свободата на словото в България. Това става по време на церемонията за връчване на годишни награди за публицистика „ Черноризец Храбър “.
История за Деня на свободата на словото в България
10 ноември – Ден на свободата на словото в България Този ден на свободата на словото е исторически за страната, тъй като на този ден през 1989 година на пленум на Централен комитет на комунистическата партия е призната оставката на което дава опция на България да поеме по нов път на развиване. Живков, който ръководи еднолично в продължение на 33 години, се отдръпва от длъжността общоприет секретар на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет на България и това поставя началото на поредност от бурни политически събития, които радикално трансформират страната.
Промените в някогашния комунистически блок стартират с идването на власт в Съветския съюз на, който стартира развой на перестройка.
Ден преди свалянето на Живков- на 9 ноември 1989г., в Германия бе съборена Берлинската стена.
На 10 ноември 1989 година, на съвещание на Политбюро, Тодор Живков е заставен да подаде оставка, откакто това предложение е подкрепено и от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
На 17 ноември, при първото съвещание на Народното събрание след пленума, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет.
Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година През месец юни 1990 година в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори в България.
Защо е толкоз значима свободата на словото?
10 ноември – Ден на свободата на словото в България Свободата на словото е главно човешко право, което разрешава на хората да показват своите отзиви, хрумвания и вярвания без боязън от наказване. Това е крайъгълен камък на демократичното общество, защото предизвиква културното многообразие, творчеството и сериозното мислене. Свободата на словото също по този начин пази правото на хората да търсят, получават и споделят информация и хрумвания.
Ето някои аргументи за какво е толкоз значима:
1. Насърчаване на културното разнообразие: Тази независимост разрешава разнообразни култури, религии и гледни точки да съществуват взаимно в едно общество. Това предизвиква разбирателството, толерантността и взаимното почитание сред другите групи.
2. Осигуряване на демократично ръководство: В една народна власт жителите би трябвало да имат опция да показват своите възгледи по въпроси от публичен интерес. Свободата подсигурява, че гласовете на всички се чуват, а освен тези с власт или въздействие. Това оказва помощ за информирането на обществеността и държи виновните лица виновни за техните дейности.
3. Защита на интелектуалната независимост: Свободното слово е от значително значение за университетските среди и научните проучвания. Учените и преподавателите би трябвало да могат свободно да изследват, разискват и споделят своите открития, без да се опасяват от цензура или гонене.
4. Насърчаване на творчеството и нововъведенията: Хората би трябвало да бъдат свободни да показват своите изобретателни хрумвания без боязън от наказание или угнетяване. Тази независимост подтиква нововъведенията и способства за икономическия напредък и разцвет.
5. Гарантиране на персонална автономност: Свободата на словото разрешава на хората да вземат осведомени решения по отношение на личния си живот, като да вземем за пример избор на кариера, метод на живот или здравни грижи. Без тази независимост хората може да са принудени да одобряват наложените им вярвания или полезности, ограничавайки способността им да водят пълностоен живот.
6. Защита против тиранията: В историята свободата на словото постоянно е била потискана от тиранични режими, които са се стремили да управляват информацията и да заглушат несъгласието. Като разрешават намерено изложение, демократичните общества могат да предотвратят появяването на такива режими и да защитят правата и свободите на своите жители.
Свободата на словото е жизненоважна за поддържането на отворено, плуралистично и демократично общество. Той предизвиква културното разнообразие, творчеството и интелектуалния напредък, като в същото време пази персоналната автономност и подсигурява, че всеки има думата в ръководството на своята страна.
Свободата на словото в модерна България
10 ноември – Ден на свободата на словото в България Свободата на словото в модерна България е тематика на продължаващ спор и угриженост. Въпреки че Конституцията на Република България подсигурява свободата на словото, тя постоянно се сблъсква с провокации заради политически напън, стопански ползи и публични правила.
Ето няколко основни момента, свързани със свободата на словото в страната:
1. Медийна централизация: Голяма част от медиите в България са благосъстоятелност на няколко огромни компании, което поражда опасения по отношение на медийния плурализъм. Тази централизация може да докара до пристрастни репортажи и да попречи на публицистите да оповестяват обективно новините.
2. Политически напън: Журналисти и медии постоянно са изправени пред напън от политици, които употребяват своето въздействие, с цел да повлияят на отразяването или да дискредитират неуместни публицисти. Този политически напън може да сътвори атмосфера на боязън и автоцензура измежду публицистите.
3. Икономически напън: Много медии разчитат в огромна степен на държавни реклами или близки до държавното управление компании, което може да ги направи уязвими към стопански напън. Това може да повлияе на независимостта на медиите и да ограничи способността им да проверяват и рапортуват за корупция и злоупотреби.
4. Нападения и закани против публицисти: Журналистите в България са изправени пред закани и офанзиви, в това число онлайн тормоз, физически набези и правосъдни каузи за заплашване. Тези произшествия основават враждебна среда за публицистите и могат да възпрат други да упражняват специалността си.
5. Законодателен надзор: Има случаи, когато законите се употребяват за заглушаване на рецензиите. Например, законите против клеветата от време на време се употребяват за гонене на публицисти, които разкриват корупция или злоупотреби.
Въпреки тези провокации, има и позитивни развития. Някои самостоятелни медии не престават да дават качествена публицистика и публичният напън за повече независимост на словото нараства. Освен това Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е постановил няколко решения в интерес на свободата на словото в България, наблягайки смисъла на този главен принцип в едно демократично общество.
Как можем да отбележим Деня на свободата на словото?
Денят на свободата на словото е чудесна опция да подчертаем значимостта на това фундаментално право и да насърчим сериозното мислене и свободното изложение.
Ето няколко хрумвания по какъв начин да го отбележим:
Индивидуални дейности:
Информирайте се: Прочетете публикации, гледайте документални филми или слушайте подкасти, отдадени на свободата на словото и нейното значение.
Споделете в обществените мрежи: Използвайте хаштагове като #СвободаНаСловото, #10Ноември, с цел да достигнете до повече хора и да провокирате полемики.
Подкрепете самостоятелните медии: Абонирайте се за обичания си вестник, дарете средства за самостоятелни медии или споделете техните материали с приятелите си.
Пишете до локалните управляващи: Изразете своята угриженост по отношение на положението на свободата на словото в България и предложите съответни ограничения за възстановяване на обстановката.
Групови начинания:
Организирайте спор: Поканете другари, сътрудници или съученици да дискутират настоящи тематики, свързани със свободата на словото.
Проведете семинар или работилница: Поканете публицисти, адвокати или други специалисти да приказват за провокациите пред свободата на словото в актуалния свят.
Създайте петиция: Съберете подписи в поддръжка на съответна идея, обвързвана със свободата на словото.
Организирайте събитие навън: Проведете протест, шествие или друго събитие, с цел да привлечете вниманието към значимостта на свободата на изложение.
Идеи за учебни заведения и университети:
Организирайте конкурс за есе или спор: Поощрете учениците да изразят своите мисли по въпроси, свързани със свободата на словото.
Проведете урок или семинар: Посветете един урок на историята на свободата на словото и нейното значение за демокрацията.
Създайте учебен вестник или блог: Дайте опция на учениците да разгласяват своите публикации и да развиват своите умения за писане.
Идеи за организации и неправителствени организации:
Организирайте конференция или конгрес: Съберете представители на медиите, гражданското общество и държавните институции, с цел да обсъдят положението на свободата на словото в България.
Публикувайте отчет или проучване: Анализирайте положението на свободата на словото в България и предлагайте рекомендации за възстановяване на обстановката.
Сътрудничете с други организации: Обединете напъните си с други организации, които работят за отбрана на свободата на словото.
Независимо по какъв начин решите да отбележите Деня на свободата на словото, значимото е да не забравяме, че това е право, което би трябвало да пазиме всеки ден.
Какво обгръща свободата на словото?
10 ноември – Ден на свободата на словото в България Свободата на словото включва:
Правото на изложение на мнение — хората могат да споделят своите визии по публични и политически въпроси.
Свободата на пресата — медиите имат право да разгласяват вести и разбори, които подлагат на критика властта или показват разнообразни гледни точки.
Свобода на информацията — хората имат право на достъп до информация и познания, които са от публичен интерес.
Правото на спокойно заседание и митинг — жителите имат правото да се събират и стачкуват, с цел да показват групово мнението си.
Ограничения на свободата на словото
Свободата на словото нормално не е безспорна. В доста страни съществуват закони, които лимитират изразяването в случаи на:
Подстрекателство към принуждение — когато речта води до принуждение или вреди.
Клевета и засегнатост — изявления, които уронват престижа на хора посредством погрешни или унизителни изказвания.
Разпространение на ненавист — в някои юрисдикции е неразрешено изложение, което предизвиква дискриминация, принуждение или ненавист към групи заради техния етнос, вяра, пол и така нататък
Свободата на словото в цифровата епоха
С развиването на обществените мрежи и интернет пораждат нови провокации пред свободата на словото. От една страна, хората имат повече платформи за изразяване; от друга, се усилват опитите за цензура, както и случаите на дезинформация и подправени вести. Това прави регулирането на свободата на словото още по-сложно, изключително когато платформите са световни.
Значение и провокации
Свободата на словото е извънредно значима за демокрацията и персоналната автономност, защото разрешава на хората да споделят своите хрумвания и да вземат участие интензивно в публичния живот. Заедно с това, тя изисква отговорност и морално отношение, тъй като всяко изявление може да има необятен обществен резултат.
Свободата на словото е значим баланс сред правата на индивида и потребностите на обществото.
Честит Ден на свободата на словото в България!
