Пълен абсурд: ДНК тест доказа, че жена, родила 3 деца, не е тяхна майка
През 2002 година Лидия Феърчайлд кандидатства за помощи след развода си.
Във Вашингтон общоприетата процедура в такива случаи е да се направи ДНК тест, с цел да се изключи опцията за машинация.
Лидия и някогашният ѝ брачен партньор Джейми (човек се изкушава да добави Ланистър) минали тестванията съзнателно. И тогава стартира една детективска история, на която не бих повярвал, в случай че я бях гледал във филм или чел в книга.
Тестът демонстрира, че Лидия не е майка на трите си деца. Джейми е бащата, а Лидия не е майката. Жената си спомня това в изявление с трептящ глас. Казват, че при подобен резултат децата ми можеха да бъдат отнети от мен. Всяка заран въображаемо се сбогувах с тях.
Няколко седмици по-късно, както се очаквало, тя била извикана при прокурора. Който стартира да задава странни, само че разумни въпроси. Коя си в действителност. Откъде ги взехте тези деца? Къде е същинската майка на децата?
Лидия нямала отговори, които да задоволят прокурора. Делото отивало в съда. Ситуацията била неуместно странна и плашеща. Има милион доказателства, че дамата е родила тези деца, живяла е с тях и така нататък Но главното доказателство на обвиняването е ДНК пробата.
По щастливо стичане на събитията по това време Лидия е бременна с четвъртото си дете. По нейни мемоари юристът е убедил прокурора да изчака раждането и да направи ДНК тест. Затова в стаята, където е родила, е имало специфичен представител или от обществените служби, или от полицията, който е трябвало персонално да се увери, че тя е родила дете и че са взети ДНК проби от това дете. И по този начин те го създали. И се оказа, че и това дете не е нейно. Проблемът мигновено ескалирал.
Преди това били едни значими, само че незначителни в народен мащаб разправии, а в този момент... Сега това е казус, който слага под подозрение всички присъди, постановени по ДНК експертизи. Включително смъртни присъди. Представяте ли си на какво миришело? Спешно трябвало да се разбере - проблем с тестванията ли има или с Лидия? Но няма нито една ясна версия. Ако тази нещастна жена няма портал в себе си, от който се появяват инцидентни деца, тогава даже не знам.
Но тогава юристът още веднъж избавил всичко. Той изровил сходен, само че по-малко незабравим случай.
Жена от Нова Англия се нуждаела от бъбречна трансплантация. Трите ѝ деца се съгласили да бъдат донори. А две от тях се оказаха не нейни деца.
Тук учените се втурнали да проучват и сканират Лидия от горната страна до долу. Оказа се, че тя е фантазия. Мога да си показва по какъв начин са ѝ споделили за това. Първо децата не са твои, след това ти не си напълно ти.
Какво е фантазия? Създание, чието тяло в началото съдържа тъкани с разнообразни геноми.
Но в тази ситуация с Лидия нещата се оказали още по-сложни. ДНК-то на децата ѝ доказвало единствено връзката им с баба им, майката на Лидия. Разследването съумяло да го разбере единствено с помощта на серия от разбори на тъкани от разнообразни елементи на тялото.
Оказало се, че кожата и косата на Лидия съдържат един геном, а шията ѝ съдържа различен, подобаващ на майчиния геном на нейните деца.
Това се назовава тетрагаметичен химеризъм. Образува се в ранен етап на бременността, когато две яйцеклетки се оплождат от два сперматозоида и от две зиготи се образува един организъм.
Тоест, казано по-просто, Лидия можела да има сестра близначка. Но по някаква причина не се получило. По-точно противоположното. Получило се. Грубо казано, яйчниците на Лидия са от нейната евентуална сестра, която не се е развила като обособен плод, а е била всмукана в ранен етап и е станала част от тялото на Лидия.
Автор: Рахим Джафаров
