&format=webp)
Design Thinking умира бавно – но това може би е добра новина за индустрията
През 2000-те и при започване на 2010-те години дизайнерското мислене – концепцията, че всеки има опцията да взема решение проблеми като дизайнер, стига да овладее верния метод и мислене – изглеждаше като златният стандарт в корпоративния свят.
Днес обаче терминът звучи все по-кухо, все по-ретро – и все по-рядко действително участва в обявите за работа.
Нов разбор на 176 000 работни позиции в границите на годишния отчет Where the Design Jobs Are демонстрира ясно: фирмите заобикалят да употребяват израза „ design thinking “. Употребата му е намаляла с 9.1% при UX/UI позициите, със 17.6% в продуктовия дизайн и с изненадващите 57.2% при графичния дизайн – спад, който мъчно може да се назова инцидентен.
Първоначално дизайнерският метод към решаването на проблеми поражда като непретенциозен опит за класифициране на мисленето в дизайна – воден от пионери като Сара Литъл Търнбул и Бил Моридж и по-късно развъртян в d.school на Станфорд.
Но когато дизайнерското студио IDEO стартира да разпространява метода като повсеместен развой, наличен за всеки (срещу съответното възнаграждение, схваща се), концепцията се трансформира в наложителен аксесоар за всяка Fortune 500 компания, която желае да наподобява „ като Apple “.
Проблемът, както показва и някогашният сътрудник в IDEO Майкъл Хендрикс, е в това, че дизайнерският метод на мислене съвсем напълно се припокрива с научния способ – от догадка до изпробване. Това го прави потребен, само че не и неповторим.
„ Реалната неточност беше, че започнахме да възприемаме този метод на мислене като самия дизайн. А това размива същността на дисциплината, “ написа създателят на разбора.
„ Дизайнът е сложна задача, която изисква композиция от изключителни умения, прочувствена просветеност и значително шанс. Нищо от това не може да се усвои единствено посредством едно образование или с прочитането на една книга. “
Adobe е един от дребното огромни работодатели, които не престават да употребяват термина в обявите си за работа.
„ Дизайнерското мислене е сериозно значима идея за метода, по който дизайнерите ни подхождат към проблемите – изключително в подтекста на ерата на изкуствения разсъдък, “ разяснява представител на Adobe пред Fast Company.
„ Това е развой, насочен към потребителите, основан на бърза акомодация и междуфункционално съдействие. Без значение от инструментите, дизайнът би трябвало да бъде логичен и въздействащ. “
Dropbox също поддържа философията, въпреки и с малко по-различен акцент. Главният шеф по човешки запаси Мелани Розенвасер изяснява:
„ Дизайнерското мислене издига дизайна от естетическа процедура до стратегическо решение на проблеми. Но ние търсим и други подходи – Double Diamond, Jobs-to-be-Done, Service Design, Lean UX. “
SharkNinja, от своя страна, не употребява термина в обявите си, само че твърди, че този метод на мислене е в основата на цялостния ѝ развой:
„ Всеки нов план стартира с действителен проблем на потребителя и намиране на решение посредством съчетаване на дизайн и инженерство, “ споделя говорителката Моли Делани.
Гугъл също признава, че терминът към този момент не е изключително настоящ:
„ Основната концепция – че би трябвало да разберем потребностите на потребителите и да решаваме проблемите по хуманно-центриран метод – към момента е водеща, “ споделя Катрин Кураж, вицепрезидент по потребителското преживяване.
„ Дизайнерският метод беше потребен термин, когато трябваше да обясняваме дизайна на по-широка аудитория, само че към този момент не е нужно да го назоваваме. “
Mattel назовава концепцията „ диалект “, който разсейва от действителната същина на процеса:
„ Не използваме термина в обявите си, само че съчувствието, итерацията и рационалният риск са в сърцето на процесите, към които се стремим, “ споделя Крис Дауън, основен шеф по дизайна.
Meta счита, че концепцията е била потребна, само че към този момент е остаряла:
„ Прекомерният фокус върху процеса може да попречва нововъведенията. Най-доброто от дизайнерското мислене към този момент е интегрирано в актуалния дизайн и не се нуждае от етикет, “ споделя Джошуа То, вицепрезидент по продуктов дизайн.
Visa споделя сходна позиция:
„ Вече няма потребност да търсим претенденти с образование по дизайнерско мислене. Основите – хуманно-центрираност, редовно мислене, продуктов фокус – са част от по-широк инструментариум, “ споделя Роб Нилсън, световен началник на дизайн във Visa.
Какво следва?
Дори без съответен термин, положителният дизайн ще продължи да съществува. Данните ясно демонстрират, че корпоративният свят се отдалечава от дизайнерския метод като маркетингов етикет – не тъй като дизайнът е изгубил цената си, а тъй като думите към този момент не са задоволителни.
Истинската промяна не идва от метода, а от способността на дизайнерите да мислят стратегически, да работят интердисциплинарно и да основават не просто красиви, а устойчиви и смислени решения.
Днес обаче терминът звучи все по-кухо, все по-ретро – и все по-рядко действително участва в обявите за работа.
Нов разбор на 176 000 работни позиции в границите на годишния отчет Where the Design Jobs Are демонстрира ясно: фирмите заобикалят да употребяват израза „ design thinking “. Употребата му е намаляла с 9.1% при UX/UI позициите, със 17.6% в продуктовия дизайн и с изненадващите 57.2% при графичния дизайн – спад, който мъчно може да се назова инцидентен.
Първоначално дизайнерският метод към решаването на проблеми поражда като непретенциозен опит за класифициране на мисленето в дизайна – воден от пионери като Сара Литъл Търнбул и Бил Моридж и по-късно развъртян в d.school на Станфорд.
Но когато дизайнерското студио IDEO стартира да разпространява метода като повсеместен развой, наличен за всеки (срещу съответното възнаграждение, схваща се), концепцията се трансформира в наложителен аксесоар за всяка Fortune 500 компания, която желае да наподобява „ като Apple “.
Проблемът, както показва и някогашният сътрудник в IDEO Майкъл Хендрикс, е в това, че дизайнерският метод на мислене съвсем напълно се припокрива с научния способ – от догадка до изпробване. Това го прави потребен, само че не и неповторим.
„ Реалната неточност беше, че започнахме да възприемаме този метод на мислене като самия дизайн. А това размива същността на дисциплината, “ написа създателят на разбора.
„ Дизайнът е сложна задача, която изисква композиция от изключителни умения, прочувствена просветеност и значително шанс. Нищо от това не може да се усвои единствено посредством едно образование или с прочитането на една книга. “
Adobe е един от дребното огромни работодатели, които не престават да употребяват термина в обявите си за работа.
„ Дизайнерското мислене е сериозно значима идея за метода, по който дизайнерите ни подхождат към проблемите – изключително в подтекста на ерата на изкуствения разсъдък, “ разяснява представител на Adobe пред Fast Company.
„ Това е развой, насочен към потребителите, основан на бърза акомодация и междуфункционално съдействие. Без значение от инструментите, дизайнът би трябвало да бъде логичен и въздействащ. “
Dropbox също поддържа философията, въпреки и с малко по-различен акцент. Главният шеф по човешки запаси Мелани Розенвасер изяснява:
„ Дизайнерското мислене издига дизайна от естетическа процедура до стратегическо решение на проблеми. Но ние търсим и други подходи – Double Diamond, Jobs-to-be-Done, Service Design, Lean UX. “
SharkNinja, от своя страна, не употребява термина в обявите си, само че твърди, че този метод на мислене е в основата на цялостния ѝ развой:
„ Всеки нов план стартира с действителен проблем на потребителя и намиране на решение посредством съчетаване на дизайн и инженерство, “ споделя говорителката Моли Делани.
Гугъл също признава, че терминът към този момент не е изключително настоящ:
„ Основната концепция – че би трябвало да разберем потребностите на потребителите и да решаваме проблемите по хуманно-центриран метод – към момента е водеща, “ споделя Катрин Кураж, вицепрезидент по потребителското преживяване.
„ Дизайнерският метод беше потребен термин, когато трябваше да обясняваме дизайна на по-широка аудитория, само че към този момент не е нужно да го назоваваме. “
Mattel назовава концепцията „ диалект “, който разсейва от действителната същина на процеса:
„ Не използваме термина в обявите си, само че съчувствието, итерацията и рационалният риск са в сърцето на процесите, към които се стремим, “ споделя Крис Дауън, основен шеф по дизайна.
Meta счита, че концепцията е била потребна, само че към този момент е остаряла:
„ Прекомерният фокус върху процеса може да попречва нововъведенията. Най-доброто от дизайнерското мислене към този момент е интегрирано в актуалния дизайн и не се нуждае от етикет, “ споделя Джошуа То, вицепрезидент по продуктов дизайн.
Visa споделя сходна позиция:
„ Вече няма потребност да търсим претенденти с образование по дизайнерско мислене. Основите – хуманно-центрираност, редовно мислене, продуктов фокус – са част от по-широк инструментариум, “ споделя Роб Нилсън, световен началник на дизайн във Visa.
Какво следва?
Дори без съответен термин, положителният дизайн ще продължи да съществува. Данните ясно демонстрират, че корпоративният свят се отдалечава от дизайнерския метод като маркетингов етикет – не тъй като дизайнът е изгубил цената си, а тъй като думите към този момент не са задоволителни.
Истинската промяна не идва от метода, а от способността на дизайнерите да мислят стратегически, да работят интердисциплинарно и да основават не просто красиви, а устойчиви и смислени решения.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ