През 20-те години на миналия век Форд е вече знаменитост.

През 20-те години на предишния век Форд е към този момент звезда. Но мога да си показва, че до тогава, а и години по-късно, доста неща биха се споделили за него. 

Някои хора биха измрънкали, че на Форд се обръща прекомерно огромно внимание – все пак не той е индивидът, който е изобретил автомобила. Вярно е – за татко на модерната кола се смята Карл Бенц, въпреки че доста други изобретатели се трудят по проектирането на автомобили през 70-те и 80-те години на 19-ти век (източник).

Други, изключително живеещите напълно при започване на 20-ти, биха показали, че Форд е несретник, който пилее непознати пари и не разполага със личен капитал. И в тази приказка има доза истина – в края на 19-ти век е било доста мъчно да си намериш вложител, в случай, че още не е имало открит бизнес модел в автомобилната промишленост. Форд в началото съумява да убеди предприемача Уилиам Мърфи, след което с негова помощ основава Автомобилната компания Детройт. Но през 1901 година, по-малко от две години след началото на активността на компанията, Мърфи е неудовлетворен от резултатите, акционерите се отдръпват и самодейността се разпада. 

След това се случва нещо неповторимо даже за Щатите – Форд повторно съумява да убеди Мърфи, че самодейността си коства и по този начин си обезпечава нова сума пари. И отново нещата не потръгват – Мърфи наема външен управител, който да следи работата на изобретателя. Ядосан, Форд се отдръпва и всички останали го отписват като цялостен неуспех (източник).

Успехите на бизнесмена идват чак след щастливата му среща с Александър Малкъмсън, въглищен магнат, който му удря рамо и по този начин се ражда първата кола “Форд Модел А ”. 

Трети биха изкоментирали, че Форд е неприятна персона. Той е описван като човек, който изпитва нужда да е водач и не търпи да е на второ място. Лесно се ядосва и стартира да се постанова, когато нещата не вървят по този начин, както му се желае. Нетърпелив е към своите дефекти и минусите на другите (източник).

Изненадващо е по какъв начин всяка една от горепосочените рецензии, които в миналото са се изказвали за Форд, се приказват през днешния ден и по адрес на Илон Мъск. Че той не е направил нищо ново, че не е изобретил фундаментално нова ракета, че галактическите му кораби кацат във вода, че не влага свои лични средства и харчи средствата на НАСА и на американските Военновъздушни сили, че е извънредно противен темперамент, което си проличава от статусите му в Туитър…

Но да се върнем на Хенри Форд. Защо през днешния ден той е толкоз прочут, за какво името му е написано със златни букви в автомобилната промишленост? Както загатнах при започване на публикацията, Форд не е изобретил автомобила. Твърди се, че огромният му принос е в основаването на поточната линия – само че той и това не е направил. Това, което Хенри Форд е постигнал, е да сплоти процеса на автомобилостроене с поточната линия и да го усъвършенства до съвършенност (източник). Именно това е бил преломният миг, в който колите се трансформирали от играчка за хора с благоприятни условия в общодостъпна движимост. Форд е индивидът, който, най-общо казано, свалил елементарния човек от гърба на коня и го сложил зад кормилото. 

Но сходна прилика има и в областта на ракетостроенето. Физическите закони за реактивното придвижване са разказани от дълго време. Двигателите с турбопомпи са измислени от десетилетия. Знаем по какъв начин да изстрелваме спътници в орбита от 1957 година, а хора – от 1961-ва. Възвръщаемостта не е огромна оригиналност – Мъск стъпва на концепции от епохата на галактическата совалка. Даже отвесното кацане е измислено в средата на 90-те – приказвам за ракетата “DC-X ”. 

Но всичко това не значи, че е била измислена орбиталната ракета, която излетява и се връща на Земята, подготвена за наново потребление. Мъск и неговият екип от инженери, сходно на Хенри Форд и всички останали велики мозъци, стъпват на раменете на колоси. Той комбинира знанията за галактическите изстрелвания с модерните компютърни технологии и опита с ракетата  “DC-Х ”, след което проектира орбитална ракета с възвръщаема първа степен.

Оттук насетне пътят към времената, когато ракетите ще летят неведнъж, сходно на самолетите, е към този момент открит. И с откриването на този път се открива и пътя към усвояването на Слънчевата система, Луната и Марс. 

Форд, естествено, има едно огромно преимущество пред Мъск. Изминали са десетилетия от неговата работа и през днешния ден всеки има личен автомобил. Но Мъск е изстрелял първата си рециклирана ракета през 2017-та – т.е. преди три години. За три години е мъчно да се направи оценка какви са всички изгоди и дефекти. Това, за което всички критици бъркат, е да отпишат напъните му в областта на възвръщаемостта и да заявят, че не може да има никаква изгода и/или облага. 

Ако нямаше никаква облага, Мъск нямаше да изстрелва личните си спътници “Старлинк ” с минимални разходи.

Ако липсваше каквато и да е изгода, Мъск нямаше да разполага с непотребна ракета, с която да изстреля “Крю Драгън ” на тест за спешната система през януари 2020-та. Благодарение на този тест през месец май в космоса излетяха и хора. 

Но критици доста, а измежду тях се обрисуват следните категории хора:

1. Злобарите. Това са тези, които просто завиждат на триумфите и благосъстоянието на другите. Коментарите им елементарно се познават, тъй като са в жанр “гроздето е кисело ”. 

2. Претендентите, че схващат повече от Мъск и дават ум по какъв начин би трябвало да се вършат нещата. Отново предсказуема категория критици. Те не са по-различни от ентусиастите, които викат по стадионите и се изричат по какъв начин футболистите на терена би трябвало да играят, с цел да завоюват мача – макар че в случай че самите те слязат на игрището, не биха се показали по-добре. Естествено, играчите са тези, които пишат историята, взимат огромните заплати и увековечават имената си, стига, естествено, да имат нужните качества. Не феновете по трибуните