Има ли защо да се страхуваме от интернет? Няколко поуки от историята на комуникациите
През 1999 година, когато интернет технологията към момента била посрещана със религиозен боязън от съвременниците й, Дъглас Адамс написа есе, в което с неподражаемия си комизъм осмива английския консерватизъм на BBC. Той споделя за метода, по който уважаваните публицисти на известната медия се опитвали да произнасят интернет адресите, изтичайки ги с всички им точки, тирета и чертички с тайната вяра, че феновете им (за разлика от тях) схващат цифровите заклинания. И както публицистите, по този начин и всяко потомство с мрънкане и недоволства се научавало да употребява я новите умни телефони, я печатната книга или пък стилното за една доста по-далечна епоха колело. За Адамс отношението ни към технологии зависи на първо място от това, в кой стадий от живот ни заварва появяването им:
- Всичко, което е в света, когато сме се появили на него, е просто обикновено.
- Всичко, което е изобретено преди да сме навършили 35 години, е възхитително и забавно.
- Всичко, с което се сблъскваме след 35-тата си година, е ни повече, ни по-малко „ против естествения ред на нещата и началото на края на цивилизацията, каквато я познаваме. “
Днес, през 2017 година, когато интернетът към този момент е неразделна част от живота ни, към момента се намират хора, които си показват пребиваването във Facebook като последните дни на Содом и Гомор. Пример за това са думите на известния публицист и редактор на New York Times, който се оплаква, че въпросното изобретение е способно ерозира човечността ни:
„ Основно ние аутсорсваме нашите мозъци към облака. Положителното на това е, че освобождаваме доста от сивото си вещество за значими занимания като FarmVille и ‚Истински съпруги‘. Но моята вътрешна тревога се пита дали новите технологии не ни завладяват, ерозирайки характерностите, които ни вършат индивиди: нашата дарба да размишляваме, нашия блян към смисъл, откровената емпатия и възприятието за общественост, които някак си ни свързват доста по-дълбоко от сарказма и политическите ни избори. “
