През 1997 г. суперкомпютърът Deep Blue на IBM влезе в

През 1997 година суперкомпютърът Deep Blue на IBM влезе в историята на изкуствения разсъдък (ИИ), като стана първата машина, победила настоящия международен първенец по шах – в този случай Гари Каспаров.

Въпреки че Каспаров направи реми в два други мача с компютъра и завоюва още три, това беше впечатляващо достижение за ИИ по това време. Шахматът, въпреки и по-малко комплициран от играта Го, е въпреки всичко комплицирана игра с неуместно количество вероятни разигравания.

Победата на машината лишава десетилетия развиване на изчислителната техника. Днес AlphaZero на Гугъл бие гросмайстори откакто се научи на шах за четири часа.

Така че, когато през 1770 година Волфганг декор Кемпелен показва на света шахматен робот, който побеждава индивида, може би хората е трябвало да бъдат малко по-скептични, в сравнение с са били.

Кемпелен показва машината първо на императрица Мария Терезия Австрийска. Тя се състои от огромен долап, за който се допуска, че е цялостен със зъбни колела и други механични елементи, шахматна дъска от горната страна и машинален човекоподобник, който мести фигурите.

Преди представлението Кемпелен отваря шкафа, с цел да покаже, че е празен, с изключение на чарковете, и подвига облеклата на хуманоида, с цел да потвърди, че и под тях няма човек или някаква друга ловкост. След това той навива автомата като часовник и той се задейства като стартира да мести фигурите по дъската.

Турчинът, както била известна машината, печели първата си игра, което впечатлява и обърква присъстващите в залата. Въпреки че в тълпата има скептици и съмнения за някаква машинация, императрица Мария Терезия и останалите са впечатлени и възхитени от шахматната машина (на чието деяние ще се спрем след малко).

През идващите няколко седмици Кемпелен обикаля с изобретението си, предизвиквайки неспокойствие в цяла Виена. Не след дълго той е помолен да обиколи и Европа, като се среща и играе шах с известни персони от това време. Подобно на Форест Гъмп от XVIII в., Турчинът играе против Наполеон Бонапарт, Чарлз Бабидж (често именуван „ бащата на компютрите “) и Бенджамин Франклин, като побеждава всички.

В продължение на две десетилетия, макар че мнозина подозират, че това е машинация, никой не може да разбере по какъв начин е осъществена. Има и доста хора, които имат вяра, че Турчинът в действителност е механика, както се твърди.

„ Машината “ била порядъчен състезател на шах, само че можела да бъде победена. Тя познавала разпоредбите, което би било повече от впечатляващо за една машина по това време, и играела тактически. Всъщност тя играела толкоз добре, колкото бихте очаквали един порядъчен шахматист, вкаран в долап, да играе при такива условия.

Машината след това се предала на други притежатели и траяла да играе, преди през 1857 година синът на последния ѝ притежател да разкрие всичко в поредност от публикации за Chess Monthly. Машината е била ръководена от шахматист, прикрит в шкафа. Фигурите били магнитни и съответствали на шахматната дъска изпод, което разрешавало на оператора да разбере кой ход е бил изигран. След това от неговите шахматни умения зависеше дали ще победи съперника си.

„ За да извърши ходовете на Турчина, играчът включвал пантограф, който позиционирал механичната ръка на автомата над игралната дъска и задействал хващащата го ръка “, изяснява Дан Фланиган в книгата си „ Легенди и предания: Медицинският лицей „ Джеферсън “. „ В центъра на всяко квадратче от скритата шахматна дъска беше пробита дупка, в която да влезе точката на пантографа. Чрез слагането на този връх на мечтаното място играчът можеше да извършва ходовете си, без да има образен контакт с същинската дъска за игра. “

И ето по какъв начин Бенджамин Франклин и Наполеон губят на настолна игра, само че не от машина, а от шахматист в долап, който ръководи огромна железна кукла.