Музикални хроники: Албумът, който промени пънка завинаги и даде нов музикален облик на 90-те
През 1994 година гръндж музиката към момента е на международния връх, а банди като Nirvana и Pearl Jam диктуват модата с техния тъмен алтърнатив рок.
Вратата е отворена за нещо ново и друго в рока, което младите слушатели да възприемат за своята музика. Прямотата и нихилистичният яд в грънджа резонират с децата от поколението X, които са се уморили от нападателната хармония на хеви метъла. Но и сиатълският рок стартира да омръзва, защото в средата на 90-те към този момент прекалено много групи го копират, а младата публика непрекъснато има потребност от нещо друго.
Оказва се, че идната огромна вълна в американския рок ще принадлежи на поп пънка, който осъвременява пънкарския рок с хитови мелодии, неугасваща сила и текстове за проблемите на младостта, скуката в дребните градове и несправедливостите на всекидневието.
Тогава калифорнийското трио надалеч не е ново на сцената и към този момент има над 10 години опит и навалица от правилни почитатели. Но едвам във въпросната година се появява Dookie – първият албум на Green Day, продуциран от огромен лейбъл. Това е изданието, което трансформира тримата музиканти в суперзвезди, само че и разделя пънк общността на два лагера. 30 години по-късно раглеждаме какво прави Dookie толкоз стойностен и толкоз важен албум за хода на музикалната история.
Green Day се образуват още през 1987 година и стават уважавана част от ъндърграунд пънк сцената – значително с помощта на енергичните си клубни концерти. Вторият им албум Kerplunk (1991) е първият с барабаниста Тре Куул, който се причислява към басиста Майк Дърнт и фронтмена Били Джо Армстронг. Този албум се трансформира в едно от най-продаваните самостоятелни издания на всички времена и демонстрира, че капацитетът на бандата е голям.
Логично, сериозните лейбъли стартират да демонстрират интерес към триото, защото към този момент търсят „ новата Nirvana “. Известният музикален продуцент Роб Кавало съумява да убеди Green Day да подпишат с Reprise Records,
Да свириш музика против статуквото и да се обвържеш с огромна музикална компания – това се смята за недопустимо и откакто са оповестени за продажници, Green Day към този момент не са допускани до някои от емблематичните клубове, в които са свирили досега.
Пънк сцената като че ли ги отхвърля, само че те вършат нужното, с цел да осъществят идната огромна стъпка в развиването си. Оказва се, че триото прави таман музиката, от която младата публика има потребност. Били Джо Армстронг, Майк Дърнт и Тре Куул са млади момчета, отегчени от провинциалния си живот и пеещи таман за своите разочарования. Гласът на Били Джо е незабавно различим, мелодиите са запаметяващи се, ритъмът е жив и зарибяващ, а силата във всяка театрална изява е безспорна – тъй че триумфите идват напълно резонно.
Когато Dookie се появява през февруари 1994 година, той идва с солидни шлагери като Longview и Basket Case, само че даже и не толкоз хитовите песни като Having a Blast и Pulling Teeth са задоволително впечатляващи, с цел да създадат албума наложителен за слушане изначало до дъно. Теми като мастурбацията, първите любови и тийнейджърското досада вървят ръка за ръка с откровения за напрежението и домашния тормоз.
Разбира се, Green Day надалеч не е първата група, която възприема по-мелодичен метод към пънк рока и десетилетие по-рано техни прародители като Bad Religion и Descendents поставят основите на този жанр. Но точно Green Day доближават до статута на суперзвезди и разпространяват въпросното звучене доста повече от който и да е предходен състав.
Саундът на Dookie, дружно с този на Smash на The Offspring, в най-голяма степен трансформира поп пънка в правоприемник на грънджа и в идната огромна вълна в света на рока. Влиянието на тази музика освен трансформира мейнстийм културата през 90-те, само че и оказва дълготрайно въздействие на по-късни поп и пънк музиканти. От Sum 41 и Paramore до Waterparks и Оливия Родриго цитират Dookie като огромно свое ентусиазъм.
След появяването на свръхуспешния албум, Green Day са на върха, само че в идващите три албума пробват малко или доста да трансформират формулата и новата им музика е посрещана много по-хладно. През 2004 година идва огромното възобновление на Green Day и нов възторг с албума American Idiot, в който музиката е още по-комерсиална, а политическата и обществена действителност в Съединени американски щати при ръководството на Джордж У. Буш е безмилостно подиграна.
След като потвърдиха, че можеш да имаш комерсиално сполучлива кариера, свирейки пънк, Green Day към момента са дейни и новият им албум излезе през януари тази година – а бандата остава емблема на своя музикален жанр.
