През 1987 г. Йосиф Бродски е удостоен с престижната Нобелова

През 1987 година Йосиф Бродски е почетен с влиятелната Нобелова премия за литература „ за всеобхватно авторство, пропито с изясненост на мисълта и поетична активност ". По това време популярният съветски стихотворец към този момент от 15 години живее в чужбина, а новината го заварва в Лондон. По мемоари на околните му, отправяйки се за церемонията в Стокхолм, писателят приготвя два разновидността на речта си – на съветски и на британски език. На 10 декември той произнася словото си на съветски.

Йосиф БРОДСКИ ♥ Реч в Шведската Кралска академия при приемането на Нобеловата премия

Уважаеми членове на Шведската академия, Ваши Величества, дами и господа, аз съм роден и бранш на другия бряг на Прибалтика, на практика на нейната срещуположна сива, шумоляща страница. Понякога при ясно време, изключително наесен, стояхме по плажовете в Келомаки и някой другар току посочваше с пръст на северозапад през водния лист и споделяше: „ Виждаш ли оная синя линия земя? Това е Швеция “.

Беше смешка, несъмнено, тъй като и ъгълът не беше този, а и тъй като съгласно законите на оптиката човешкият взор може да измине едвам трийсетина километра в намерено пространство. Пространството обаче не беше намерено.

Въпреки това ми е прелестно да мисля, дами и господа, че сме вдишвали един и същи въздух, яли сме една и съща риба, подгизвали сме от еднакъв – понякога – радиоактивен дъжд, плували сме в едно и също море и сме се отегчавали от едни и същи иглолистни дървета. Според посоката напразно облаците, които аз виждам през прозореца си, към този момент бяха видени от вас, или противоположното. Приятно ми е да мисля, че нещичко ни е свързвало още преди да влезем в тази зала.

Колкото до залата, мисля, че допреди няколко часа тя е била празна, каквато не след дълго още веднъж ще стане. Нашето наличие в нея, и изключително моето, е напълно инцидентно от позиция на стените. Общо взето, от позиция на пространството всяко наличие е инцидентно, в случай че не има непрекъснатите – и нормално неодушевени – характеристики на пейзажа: на някоя морена, да кажем, на рид или на чупка в реката. И таман появяването на нещо непредсказуемо измежду едно привикнало със наличието си пространство внушава възприятието за събитие.

Така че като ви благодаря за решението да ми присъдите Нобеловата премия за литература, аз в действителност съм ви благодарен за това, че приписахте на работата ми чертите на известна непроменяемост, сходна, да кажем, на ледниковите парчета в необятния пейзаж на литературата.

Напълно осъзнавам скритите в сходно съпоставяне рискове: безчувственост, безполезност, постепенна или бърза ерозия. И в случай че въпреки всичко в тия парчета се съдържа, въпреки и жила, жива руда – както от суетливост ми се ще да имам вяра, – значи сравнението е благоразумно.

И защото стана дума за благоразумието, желая да прибавя, че откак се написа историята, четящите лирика рядко надвишават повече от 1% от цялото население. Затова през древността и Ренесанса поетите са гравитирали към монаршеските дворове, към средищата на властта; по тази причина през днешния ден те се тълпят към университетите – средищата на знанието. Вашата академия ми се коства кръстоска сред двете; а в случай че в бъдеще – в това освободено от нашите особи време – това еднопроцентно съответствие се резервира, то ще е в немалка степен с помощта на вашите старания. В случай че сходна вероятност ви се вижда мрачна, уповавам се, че мисълта за демографския гърмеж ще приповдигне малко духа ви. И четвърт от оня един % значи доста читатели, даже през днешния ден.

Тъй че моята признателност към вас, дами и господа, не е изцяло егоистична. Признателен съм ви за тези, които вашите решения карат и ще карат да четат лирика – днес и на следващия ден. Не съм доста сигурен, че индивидът ще пребъде, както сподели един път в същата тази зала един популярен човек и мой другар американец; само че съм изцяло уверен, че четящият лирика човек се дава по-трудно от нечетящия.

Разбира се, преходът ми от Петербург до Стокхолм беше много странен; само че пък за човек с моята специалност концепцията за правата линия като най-краткия път сред две точки от дълго време е изгубила привлекателността си. Затова ми беше прелестно да открия, че географията на собствен ред е способна на поетическа правдивост.

Благодаря!
1987 година

От: „ За скръбта и разсъдъка “, Йосиф Бродски, изд. Факел Експрес, 2003 година
Снимки: ru.wikipedia.org