През 1986 г. отношенията между Панама и САЩ сериозно се

През 1986 година връзките сред Панама и Съединени американски щати съществено се влошили.

Причината била, че Панама отказала да даде плацдарм на американската войска за военни дейности против близката Никарагуа. За възмездие през 1988 година съдът на щата Флорида обвинил панамският водач военачалник Мануел Нориега в търговия с опиати, рекет и участие в проведена незаконна група. През април същата година военният контингент на Съединени американски щати в Панама бил повишен на 1300 души „ за обезпечаване сигурността на жителите и отбрана на ползите на Съединени американски щати “. Освен това, Съединени американски щати считали, че военачалник Нориега работи за разузнаването на Куба.

Основната причина за натиска на американците обаче било съществуването на Панамския канал, който по принцип е от основно стратегическо значение за Съединени американски щати. Перспективата за вероятно нахлуване от страна на кубинците или Съюз на съветските социалистически републики върху тази територия съществено тормозила Пентагона макар, че каналът, по този начин или другояче, бил следен от американците.

В Съединени американски щати почнали съществено да обмислят по какъв начин да смъкват Нориега от власт. Трябвало да се нападна бързо, с цел да няма време панамците да повредят канала, а генералът да се скрие в планините и да провежда незаконна опозиция.

Обезпокоен от тези проекти, на 15 декември 1989 година Нориега декларирал, че Панама е в положение на война със Съединени американски щати и скоро панамската войска ще завземе канала. На идващия ден автомобил с 4 бойци на Съединени американски щати в региона на Панамския канал някак „ напълно инцидентно “ объркал маршрута си. В резултат панамските часови разкрили огън по колата. Трима американски военослужащи били ранени, а лейтенант Р. Пас от морската пехота – погубен.

В Съединени американски щати разбирали, че свалянето на Нориега ще докара единствено до идването на власт на различен подкупен представител на панамските въоръжени сили. Необходимо било изцяло и допустимо най-бързо да се окупира държавната система, с цел да не успее локалното население време да вземе американци за заложници.

Армията на Панама разполагала с 14 000 бойци, 29 бронетранспортьора, 12 патрулни кораба и 28 леки самолета.

Американците изпратили контингент от около 13 000 бойци. Гръбнакът на американските сили бил формиран от 7000 бойци от елитни елементи – рейнджъри, парашутисти и морски пехотинци. В интервенцията направила своя дебют съвременна за времето си бойна техника: бронеавтомобили „ Хъмви “, бронетранспортьори LAV-25, вертолети Apache и стелт-самолети F-117. Късно през нощта на 20 декември във въздуха се вдигнала цяла армада, повече от 200 самолета. Транспортни С-130, С-141 и големи С-5 десантирали парашутисти и рейнджери. Изтребители F-15 и F-16 патрулирали океана сред остров Куба и полустров Юкатан, като били подготвени да оказват помощ, в случай че някой паднел в морето. Радарното обслужване се правило от летящи наблюдателни пунктове „ Ауакс “ E-3. Летящи танкери дозареждали самолети непосредствено във въздуха.

Почти от първия миг интервенцията не тръгнала по проект. Панамската войска била вдигната по паника в 00.45 ч., а началото на американското навлизане се предвиждало за 01.00 ч.

Двойка F-17 пуснали две 900-килограмови бомби „ Марк-84 “ с лазерно ориентиране. Те трябвало да унищожат казармите на елитните панамски подразделения до летището в Рио Хато. Но мощните пориви напразно отклонили бомбите на 150 и 300 метра от задачата.

Няколко минути преди бомбардировката щурмови аероплан АС-130 „ Спектър “, двойка хеликоптери Apache и четири AH-6 атакували зенитните картечници на Рио Хато. След офанзивата на „ стелтовете “ върху летището почнали да скачат парашутистите.

Парашутът на полковник Кернан се закачил за електропроводи и горящ, заради това в близост спрял токът. Кернан трябвало да скочи от височина към 15 метра. От другите 36 рейнджъри умрял един.

Американски бойци щурмуват щаба на панамската войска. Снимка: Уикипедия

Панамците в казармата яростно се съпротивлявали, борбата траяла към 5 часа. В това време 3 батальона американски пехотинци благодарение на 4 танка „ Шеридан “, щурмови самолети и хеликоптери нападнали Главния щаб на панамската войска. Военните в него се сражавали 3 часа. Панамците съумели да смъкват 2 вертолета, различен паднал в Панамския канал. Но бранителите не могли да опълчват нищо на ракетите Hellfire, изстрелвани от хеликоптерите „ Апач “.

В непосредственост до базата за подводници Коко Соло американците разкрили масиран огън по панамски ротен щаб с 20-мм автоматизирано оръдие „ Вулкан “ и противотанкови гранатомети, като изстреляли над 1000 снаряда и повече от 50 гранати. В Колон американските войски стреляли с директно мерене с 2 оръдия от диаметър 105 мм.

На 20 декември американците завладяли Главния щаб и това означавало, че централизирана защита към този момент не съществува.

От страна на Съединени американски щати починали 23 души, 322 били ранени. Панамците изгубили от 252 до 314 починали (включително цивилни) и 123 ранени.

Един американски сержант попаднал под „ другарски огън “. Видели го на хотелски прозорец и решили, че това е противников снайперист. Започнали натоварен обстрел. Късметлията сержант оживял с два патрона в корема, даже откакто наоколо избухнала граната от подстволен гранатомет. Загинали още двама репортери от Испания, които желали да снимат уличните борби.

Междувременно военачалник Нориега опитал да се скрие – в учебно заведение, след това в санитарен пункт, в сладкарница. В последна сметка се укрил в консулството на италианския католически анклав. За да не се карат с Ватикана, американците не атакували консулството, а постъпили автентично. Инсталирали високоговорители, излъчващи американско военно радио SCN и пуснали осъществявания на „ Бийтълс “, Шер, Б. Фулър, „ Black Sabbath “, „ KISS “ и още хард-рок.

Генерал Нориега бил обожател на операта и такава музика била непоносима за ушите му – все едно да накараш някой фен на Бетовен да слуша чалга. В последна сметка не издържал на музикалната инквизиция и се предал.

През 1992 година той бил наказан на 40 години затвор, само че по-късно понижили присъдата на 10 години. През 2017 година, след серия от правосъдни каузи и екстрадиции, първо във Франция, а по-късно в Панама, военачалник Мануел Нориега починал зад решетките.