За симптомите на Лаймската болест и една конспиративна теория
През 1975 година в град Лайм, щата Кънектикът, заболяват няколко десетки деца, които се оплакват от болки в ставите. Местните лекари диагностицират болестта като ювенилен артрит. Диагноза Ювенилен артрит в подобен дребен град като Лайм се слага един път годишно, а тогава, в летния интервал, са били диагностицирани 10-20 деца, което е доста необичайно. Появяват се едни „ кресливи “ майки, които желаят да схванат за какво децата им всеобщо боледуват и свързват протичащото се с зараза.
В същия миг академик от университета в Йейл, експерт по инфекциозни заболявания и ревматология, който „ пропуща “ да отиде на война във Виетнам, прави изследване в региона.
Той открива странна взаимозависимост обвързвана с преминаващата през град Лайм река Колорадо. Ученият открива, че на източния бряг има доста болни, а на западния няма нито един. Свързва го с елените, които населяват източната част и след това се оказва, че кърлежите по елените са преносители на болестта. Така заболяването получава названието си от името на града – Лаймска болест.
За болестта разговаряхме със зам.-началника по учебно-научната активност във Военномедицинска академия подп. доцент доктор Георги Попов.
„ Има и една тайна доктрина – обяснява доцент Попов - Миналата година при нас пристигна жена, която гостувала в Кънектикът и била ухапана от кърлеж. Жената беше развила Лаймска болест. Тя описа за забавен слух, който се носи из района, който аз по-късно прочетох в научно-популярната литература. През 1975 година през Източното крайбрежие на Съединени американски щати минава мощен вихър, който опустошава до основи военна лаборатория, в която се създават биологични сътрудници. Оттогава в региона се появява Лаймската болест. Тази лаборатория фактически е съществувала. “
Доц. Попов, имаме ли учредения да се тормозим и ние, усилват ли се в действителност случаите на болни?
През тази година има задържане на общото нарастване от последните 5-10 години. Не бих споделил, че има сериозен взрив, само че заболелите са доста. Всяка от последните години има завишение. От 2010 до 2019 година то е към 60%. Причините са в климатичните промени, стоплянето на времето, нарасналата мокрота в последните най-малко 2-3 години, което благоприятства размножаването на кърлежите. От друга страна, хората неглижират заплахата и излизат измежду природата недобре екипирани, което основава по-голяма опция за захапване от кърлежи.
Какви са първите признаци?
Най-характерното е, че ухапването от кърлежи е безболезнено. Кърлежът отделя характерно анестезиращо вещество и човек не усеща по кое време се впива, с цел да се нахрани. След това, хранейки се, той поема нужното му количество кръв и повръща тази кръв дружно с бактериите (спирохетите), които съдържа в слюнчевите си жлези. Този миг най-често е неосезаем. Човек схваща, че е бил ухапан, когато види по-голям кърлеж, който се е нахранил, само че най-алармиращото е кръглото леке (около 5-10 см в диаметър), което е характерно за заболяването. Нарича се „ еритема мигранс “ и съставлява интензивно алено кръгло леке, с избледняване по средата и червен, леко надигнат борд. Никога не може да бъде сбъркано от умел човек. Най-често се появява на мястото на ухапването, допустимо е да се популяризира и в други елементи на тялото.
Ако и това не се забележи, а в някои случаи даже еритема мигранс не се появява, алармиращи признаци са неразбираема температура към 37,5-38 градуса, възприятие на отмалялост, изнемощялост и нетрудоспособност. Лаймската болест е в комплекса на болести, при които се следи Синдрома на хроничната отмалялост. Умора, неспособност за осъществяване на ежедневната активност, главоболие - признаците са неспецифични и нехарактерни. В по-тежката си форма заболяването визира разнообразни органи и системи – нервна, сърдечно-съдова; ставите, очите, ушите, само че това е към този момент на по-късен стадий от развиването на болестта. Ранните стадии са кожните и неспецифичните признаци.
Крият ли заплаха опитите сами да извадим кърлежа?
Действително има заплаха, тъй като кърлежите впиват хоботчето и главичката си, когато ухапват, и доста постоянно при вадене се раздират. Това отделяне и оставането на хоботчето в кожата спомага за предаване на спирохетите и развиването на Лаймската болест. Старите способи на вадене на кърлежи с намазване с нещо, което да ги задуши – олио, крем - също не се предлагат.
Съвременният метод на вадене на кърлежа е с пинсета, с постъпателни придвижвания и е хубаво да се извърши от опитно лице. Освен това за препоръчване е да се извърши в болнични условия, където се вършат имунизации за тетанус и се назначава профилактично антибиотично лекуване. Не бива и да се смачква с пръсти, тъй като при смилане се нарушава целостта на кърлежа и пръски кръв могат да попаднат в окото и да провокират заразяване от други много по-опасни кърлежови заболявания, каквато е Кримската хеморагична тресчица, заболяване, което също съществува в България.
Важно е, в случай че имаме терзания, кърлежът да се занесе в профилирана лаборатория, където се изследва дали е инфектиран. Това е по-скоро целесъобразно. Но при всички случаи след захапване е добре да се направи профилактика с антибиотик, без значение дали е проучен, или не.
Светкавичната реакция не е наложителна. Хубаво е да се реагира бързо, само че не безусловно в същия час. В началните стадии лекуването е доста по-лесно. В по-напредналите стадии – месеци и години след ухапването - се постановат 2, 3 до 5 курса антибиотично лекуване, което крие много неудобства. И все пак съвсем всеки етап е лечим.
Какви затруднения дава заболяването?
Тазгодишната ни акция беше с фокус върху увреждането на нервната система при Лаймската болест, от което страдат от 2 до 12% от ухапаните. Проявява се в характерен менингит или увреждане на черепно-мозъчните нерви, развиване на радикулит в по-късните стадии на заболяването. Усложнения, които, въпреки и по-трудно, също са лечими.
От друга страна Лаймска болест може да имитира някои тежки неврологични болести като множествена склероза и ЛАС синдром. Ние предлагаме тези пациенти също да бъдат съветвани със експерти по инфекциозни заболявания, тъй като една нелечима диагноза може да се окаже лечимо заболяване, каквото е Лаймската борелиоза.
Как да се предпазим?
Месец юни е най-рисков, тъй като тъкмо в този момент кърлежите се хранят, развъждат интензивно и хапят в затревените местности. Предпазването е с репеленти. Носенето на светли облекла също е добра профилактика, тъй като те отблъскват кърлежите, а и е по-видимо, когато ни полазят. В тревисти местности, в планините, носенето на високи обувки и чорапи е наложително, тъй като кърлежите най-често хапят откритите елементи на краката.
Отново се заприказва за западнонилската тресчица. Заобиколени сме от страни, в които имаше сериозен растеж на вируса предходната година. Застрашени ли сме в действителност?
Моята прогноза е, че в идващите години ще има нарастване на случаите в България. Основанието ми да настоявам това е разпространяването му в прилежащите страни – Северна Гърция, Сърбия, Румъния. Няма по какъв начин България да остане непокътнат остров в разпространяването на това заболяване.
Приносители на треската са тигровите комари, които в променените климатични условия през последните години спомагат за разпространяването на болестта у нас. То протича относително леко в по-голямата част от случите – грипоподобно, с температура, обща изнемощялост. Има обаче по-тежки усложнени форми – неврологичните, какъвто е западнонилският енцефалит. Той също е лечим, в случай че се попадне в точния момент в профилирано лечебно заведение. Репелентите изрично ни защищават и в този случай.
Заболяването не е ново, счита се, че още Александър Македонски е умрял от Западнонилска тресчица при походите си в Персия. Хипотезата е призната и в научната литература. Основание за това са описанията от антични създатели, които настояват, че когато Александър Македонски се завърнал в своята шатра, са падали гарвани от небето. Това заболяване визира доста постоянно птиците. Необичайното измиране на птици е първият алармиращ белег, че заболяването ще се популяризира в съответната територия.
Всъщност и Лаймската болест, и Западнонилската тресчица са антични заболявания, които станаха още веднъж настоящи с глобализацията, климатичните промени и пътуванията на огромна част от хората.
----
Полк. доцент доктор Георги Попов, д.м. е шеф на Катедра,,Инфекциозни заболявания ” на ВМА. Участник във военни задачи в Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и Македония. Хоноруван учител по „ Инфекциозни заболявания ” на студенти от специалностите „ Медицина ” и „ Медицинска сестра ” при Медицински факултет към Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”. През 2018 година е притежател на наградата „ Лекарите, на които българите имат вяра ”.
В същия миг академик от университета в Йейл, експерт по инфекциозни заболявания и ревматология, който „ пропуща “ да отиде на война във Виетнам, прави изследване в региона.
Той открива странна взаимозависимост обвързвана с преминаващата през град Лайм река Колорадо. Ученият открива, че на източния бряг има доста болни, а на западния няма нито един. Свързва го с елените, които населяват източната част и след това се оказва, че кърлежите по елените са преносители на болестта. Така заболяването получава названието си от името на града – Лаймска болест.
За болестта разговаряхме със зам.-началника по учебно-научната активност във Военномедицинска академия подп. доцент доктор Георги Попов.
„ Има и една тайна доктрина – обяснява доцент Попов - Миналата година при нас пристигна жена, която гостувала в Кънектикът и била ухапана от кърлеж. Жената беше развила Лаймска болест. Тя описа за забавен слух, който се носи из района, който аз по-късно прочетох в научно-популярната литература. През 1975 година през Източното крайбрежие на Съединени американски щати минава мощен вихър, който опустошава до основи военна лаборатория, в която се създават биологични сътрудници. Оттогава в региона се появява Лаймската болест. Тази лаборатория фактически е съществувала. “
Доц. Попов, имаме ли учредения да се тормозим и ние, усилват ли се в действителност случаите на болни?
През тази година има задържане на общото нарастване от последните 5-10 години. Не бих споделил, че има сериозен взрив, само че заболелите са доста. Всяка от последните години има завишение. От 2010 до 2019 година то е към 60%. Причините са в климатичните промени, стоплянето на времето, нарасналата мокрота в последните най-малко 2-3 години, което благоприятства размножаването на кърлежите. От друга страна, хората неглижират заплахата и излизат измежду природата недобре екипирани, което основава по-голяма опция за захапване от кърлежи.
Какви са първите признаци?
Най-характерното е, че ухапването от кърлежи е безболезнено. Кърлежът отделя характерно анестезиращо вещество и човек не усеща по кое време се впива, с цел да се нахрани. След това, хранейки се, той поема нужното му количество кръв и повръща тази кръв дружно с бактериите (спирохетите), които съдържа в слюнчевите си жлези. Този миг най-често е неосезаем. Човек схваща, че е бил ухапан, когато види по-голям кърлеж, който се е нахранил, само че най-алармиращото е кръглото леке (около 5-10 см в диаметър), което е характерно за заболяването. Нарича се „ еритема мигранс “ и съставлява интензивно алено кръгло леке, с избледняване по средата и червен, леко надигнат борд. Никога не може да бъде сбъркано от умел човек. Най-често се появява на мястото на ухапването, допустимо е да се популяризира и в други елементи на тялото.
Ако и това не се забележи, а в някои случаи даже еритема мигранс не се появява, алармиращи признаци са неразбираема температура към 37,5-38 градуса, възприятие на отмалялост, изнемощялост и нетрудоспособност. Лаймската болест е в комплекса на болести, при които се следи Синдрома на хроничната отмалялост. Умора, неспособност за осъществяване на ежедневната активност, главоболие - признаците са неспецифични и нехарактерни. В по-тежката си форма заболяването визира разнообразни органи и системи – нервна, сърдечно-съдова; ставите, очите, ушите, само че това е към този момент на по-късен стадий от развиването на болестта. Ранните стадии са кожните и неспецифичните признаци.
Крият ли заплаха опитите сами да извадим кърлежа?
Действително има заплаха, тъй като кърлежите впиват хоботчето и главичката си, когато ухапват, и доста постоянно при вадене се раздират. Това отделяне и оставането на хоботчето в кожата спомага за предаване на спирохетите и развиването на Лаймската болест. Старите способи на вадене на кърлежи с намазване с нещо, което да ги задуши – олио, крем - също не се предлагат.
Съвременният метод на вадене на кърлежа е с пинсета, с постъпателни придвижвания и е хубаво да се извърши от опитно лице. Освен това за препоръчване е да се извърши в болнични условия, където се вършат имунизации за тетанус и се назначава профилактично антибиотично лекуване. Не бива и да се смачква с пръсти, тъй като при смилане се нарушава целостта на кърлежа и пръски кръв могат да попаднат в окото и да провокират заразяване от други много по-опасни кърлежови заболявания, каквато е Кримската хеморагична тресчица, заболяване, което също съществува в България.
Важно е, в случай че имаме терзания, кърлежът да се занесе в профилирана лаборатория, където се изследва дали е инфектиран. Това е по-скоро целесъобразно. Но при всички случаи след захапване е добре да се направи профилактика с антибиотик, без значение дали е проучен, или не.
Светкавичната реакция не е наложителна. Хубаво е да се реагира бързо, само че не безусловно в същия час. В началните стадии лекуването е доста по-лесно. В по-напредналите стадии – месеци и години след ухапването - се постановат 2, 3 до 5 курса антибиотично лекуване, което крие много неудобства. И все пак съвсем всеки етап е лечим.
Какви затруднения дава заболяването?
Тазгодишната ни акция беше с фокус върху увреждането на нервната система при Лаймската болест, от което страдат от 2 до 12% от ухапаните. Проявява се в характерен менингит или увреждане на черепно-мозъчните нерви, развиване на радикулит в по-късните стадии на заболяването. Усложнения, които, въпреки и по-трудно, също са лечими.
От друга страна Лаймска болест може да имитира някои тежки неврологични болести като множествена склероза и ЛАС синдром. Ние предлагаме тези пациенти също да бъдат съветвани със експерти по инфекциозни заболявания, тъй като една нелечима диагноза може да се окаже лечимо заболяване, каквото е Лаймската борелиоза.
Как да се предпазим?
Месец юни е най-рисков, тъй като тъкмо в този момент кърлежите се хранят, развъждат интензивно и хапят в затревените местности. Предпазването е с репеленти. Носенето на светли облекла също е добра профилактика, тъй като те отблъскват кърлежите, а и е по-видимо, когато ни полазят. В тревисти местности, в планините, носенето на високи обувки и чорапи е наложително, тъй като кърлежите най-често хапят откритите елементи на краката.
Отново се заприказва за западнонилската тресчица. Заобиколени сме от страни, в които имаше сериозен растеж на вируса предходната година. Застрашени ли сме в действителност?
Моята прогноза е, че в идващите години ще има нарастване на случаите в България. Основанието ми да настоявам това е разпространяването му в прилежащите страни – Северна Гърция, Сърбия, Румъния. Няма по какъв начин България да остане непокътнат остров в разпространяването на това заболяване.
Приносители на треската са тигровите комари, които в променените климатични условия през последните години спомагат за разпространяването на болестта у нас. То протича относително леко в по-голямата част от случите – грипоподобно, с температура, обща изнемощялост. Има обаче по-тежки усложнени форми – неврологичните, какъвто е западнонилският енцефалит. Той също е лечим, в случай че се попадне в точния момент в профилирано лечебно заведение. Репелентите изрично ни защищават и в този случай.
Заболяването не е ново, счита се, че още Александър Македонски е умрял от Западнонилска тресчица при походите си в Персия. Хипотезата е призната и в научната литература. Основание за това са описанията от антични създатели, които настояват, че когато Александър Македонски се завърнал в своята шатра, са падали гарвани от небето. Това заболяване визира доста постоянно птиците. Необичайното измиране на птици е първият алармиращ белег, че заболяването ще се популяризира в съответната територия.
Всъщност и Лаймската болест, и Западнонилската тресчица са антични заболявания, които станаха още веднъж настоящи с глобализацията, климатичните промени и пътуванията на огромна част от хората.
----
Полк. доцент доктор Георги Попов, д.м. е шеф на Катедра,,Инфекциозни заболявания ” на ВМА. Участник във военни задачи в Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и Македония. Хоноруван учител по „ Инфекциозни заболявания ” на студенти от специалностите „ Медицина ” и „ Медицинска сестра ” при Медицински факултет към Софийски университет „ Св. Климент Охридски ”. През 2018 година е притежател на наградата „ Лекарите, на които българите имат вяра ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ