Мачът на века. Как преди 50 г. Фишер и Спаски разиграват големия шах в Рейкявик
През 1972 година това е международно политическо събитие, а не просто шах - руснак и американец се изправят един против различен в разгара на Студената война.
Точно 10 година преди да стане международен първенец, Робърт (Боби) Фишер идва в България, с цел да взе участие в 15-та шахматна олимпиада. 19-годишният вундеркинд към този момент е звезда, само че точно във Варна той прави дебюта си на международно равнище.
Отборът на Съединени американски щати не реализира кой-знае какъв триумф, обаче във Варна Фишер изиграва една от най-красивите партии в кариерата си – против аржентинския гросмайстор Мигел Найдорф . Боби жертва топ и повежда мощна офанзива, Найдорф се предава след 24 хода.
Пак във Варна Фишер прави реми с Ботвинник – международният първенец. За да стигне до реми обаче Ботвинник прекарва безсънна нощ след отлагането на партията и употребява анализаторския потенциал на трима руски гросмайстори.
Пак на олимпиадата във Варна български шахматист реализира най-хубав турнирен резултат против американеца. Никола Пъдевски записва две ремита против Фишер и реми против международния първенец Ботвинник. Пъдевски обаче не е първият български шахматист, който играе с Фишер. Тази чест се пада на първия български гросмайстор Милко Бобоцов , който с черните фигури губи против 17-годишния американец на шахматната олимпиада в Лайпциг през 1960 година
Съюз на съветските социалистически републики и шахматът
По времето, когато Фишер се появява на международната сцена, Съюз на съветските социалистически републики господства шахматните шампионати и ранглисти със съкрушително превъзходство. Всички международни първенци след Втората международна война до 1972 година са представители на Съветския Съюз, а в случай че прибавим родения в Русия Александър Алехин, то превъзходството стартира още през 1926 година
Обаче към края на 1960-те паралелно с триумфалните полети на американски астронавти до Луната излиза наяве, че присъединяване на Фишер в битката за международната купа е въпрос единствено на време. Както излиза наяве по-късно – доста малко време.
През 1971 година в границите на претендентския шампионат - крайната стъпка за установяване на противника на международния първенец – Фишер разгромява руския гросмайстор Марк Тайманов с резултат 6:0 – шест последоватени победи без ремита. След привършване на шестата партия Тайманов - отличен пианист с консерваторно обучение – стиска ръката на Фишер и с насилена усмивка споделя на негоден британски: "Well, I still have my music " ( "Е, аз въпреки всичко имам моята музика "). С това шахматната кариера на Тайманов завършва, руските управляващи повече не го пускат в чужбина.
След разправата със руския кандидат Фишер отстрани по същия метод датския гросмайстор Бент Ларсен – чиста победа 6:0 без ремита. Години по-късно уравновесеният Ларсен си спомня, че мачът с Фишер е минал за него като в мъгла и че той не е могъл да проумее какво се случва. Такива разгромни победи на претендентско равнище пораждат не толкоз удивление, колкото чувство на тайнствен смут.
Пак по същото време – в края на 1971 година Фишер доближава кеофициент ЕЛО (мярка за силата на шахматист) 2785. Той е първият състезател минал границата от 2700 и по това време надалеч надминава всички останали противници. Не е за удивление, че турнирните резултати на Фишер пораждат суматоха в средата на руския шахматен хайлайф. На тогавашния международен първенец Борис Спаски следва да отбрани купата си против своенравния американец, който вестникарите разказват като питон който безмилостно удушва жертвата си и по-късно я смила на кайма.
Преди срещата в столицата на Исландия – Рейкявик Спаски има психическо преимущество, защото на три пъти е побеждавал Фишер в шампионати, до момента в който Боби няма нито една победа против него. Обаче предвид на разгрома на кандидатите Тайманов и Ларсен доста ли изгода би имало от такова преимущество?
Рейкявик
Още преди да стартира събитието, публицистите го кръщават "мач на века " и значително тази характерност е вярна. Израсналият в скромни условия Фишер ревниво се отнася към парите и се договаря за нечувания по това време награден фонд от 250 хиляди $. За съпоставяне, наградата на Спаски, когато завоюва в Москва шампионската купа против Тигран Петросян през 1969 година, е единствено 3000 рубли – по-малко от цената на кола "Москвич ".
Заедно със Спаски за мача в Рейкявик идват трима гросмайстори-анализатори и група офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отпред с генерал-лейтенант Филип Бобков - шеф на идеологическото ръководство.
Първата игра стартира на 11 юли 1972 година и... Фишер я губи след груба неточност с офицера на черните полета.
Веднага след загубата кандидатът слага нови претенции пред уредниците, измежду които и това - да се махнат телевизионните камери от залата и двамата да играят зад стъклена бариера, с цел да се понижи шума. След като уредниците отхвърлят, Фишер не се явява за втората партия и Спаски печели техническа победа. Резултатът става 2:0 за международния първенец.
Президентът на интернационалната шахматна организация ФИДЕ Макс Ейве предизвестява Фишер, че ще присъди победа в мача на Спаски, в случай че Фишер не се яви за третата партия. Обаче Спаски – постоянно благородник, се съгласява с настояванията на Фишер и... губи третата партия с белите.
Кореспондентът на Ню Йорк таймс в Москва беседва незабавно след третата игра със шахматни ентусиасти в парка "Горки " в Москва и един от тях му споделя, че най-голямата неточност на Спаски не е това, че е изгубил партията, а че се е съгласил с настояванията на Фишер. Независимо от патриотичната агитация, шахматистите в Съветския Съюз са имали отлична визия за силата на американеца и за, общо казано, нежеланата обстановка на Спаски.
Ергономично кресло или табуретка
По-нататък мачът стартира да добива нюанс с теориите за скрит план против Спаски и с прищевките на Фишер, като, да вземем за пример, да му се даде особено ергономично кресло или да се размени мраморната платформа за игра с дървена. След това отново мраморна. Креслото идва със аероплан от Ню Йорк и за всеки случай прибавят още едно - за Спаски, въпреки че самият той споделя, че му е все тая дали ще седи на ергономично кресло или на табуретка.
Единият от помощниците на международния първенец – Ефим Геллер , изпраща документално недоволство до уредниците в което изрича съмнение, че американците употребяват "нешахматни " способи за влияние върху Спаски.
Сред тези способи са посочени електронни принадлежности и химически субстанции. Нищо такова не трябва намерено след претършуване на пространствата до залата за игра, обаче с това се слага началото на теориите за скрит план в мачовете за международната купа. Тези теории кулминират през 1978 и 1981 година, когато тогавашният първенец Анатолий Карпов защищава купата си против Виктор Корчной .
Пак на мача в Рейкявик за пръв път се заговорва за капацитета на компютрите да проучват и играят шах. Шефът на катедрата по компютърни науки в Колумбийския университет, проф. Нюборн споделя пред публицисти, че най-съвременните (1972 г.) компютри могат да проучват позиции, обаче им би трябвало повече от ден, с цел да могат да проучват позиция в мача за международната купа. Съвременните (2022 г.) компютри играят шах на три равнища по-високо от международния първенец (Магнус Карлсен) и проучват трилиони позиции в секунда.
След загуба в петата партия Спаски губи и шестата след блестяща офанзива на Фишер, само че се причислява към аплодисментите на публиката за кандидата. Следва загуба и в десетата партия. Обаче в 11-та Спаски най-накрая демонстрира че е международен първенец.
Губейки с три точки против Фишер, руският гросмайстор слага измама – пешка и американецът захапва стръвта. В резултат царицата му попада в капан. Фишер играе още седем хода след загубата й, само че се предава, до момента в който Спаски е в тоалетната. Залата посреща международния първенец с овации. Дотогава не е имало случай в игра за международната купа кралица да попадне в капан.
Независимо от обособените триумфи на Спаски, чувството за неизбежност на първенеца нараства. В края на юли трима от четиримата руски репортери са отзовани в Москва, а руските медии стартират да предават единствено къси сводки за развиването на мача.
Но ползата по света е толкоз огромен, че продажбата на шахматни комплекти и основаването на нови шахматни клубове се усилва в пъти, а имената на Фишер и Спаски стават нарицателни. Дори в Китай, в разгара на културната гражданска война, деликатно наблюдават за развиването на драмата в Рейкявик. За разлика от Спаски, който е върл пушач, Фишер всеки ден плува, играе тенис и подвига тежести.
Спаски губи 13-та партия в позиция която и той и помощниците му са определили за реми. Следват още седем ремита, а 21-та партия бива отсрочена, откакто Спаски прави поредност от слаби ходове в средата на играта. През нощта той осъзнава, че обстановката е безнадеждна и се обажда на Фишер да му каже, че се предава. Американецът упорства това да стане персонално сутринта пред камерите, Спаски отхвърля.
С разлика от 4 точки Фишер е разгласен за нов международен първенец.
След мача
Последната партия с руснака се оказва и последна в формалната кариера на Фишер. На церемонията за оповестяване на новия международен първенец Боби се държи безучастно и съвсем не обръща внимание на хвалбите в собствен адрес. По едно време вади джобен шах-комплект и стартира да проучва някаква позиция. Едва към края на вечерта Фишер беседва известно време със руския посланник в Исландия и го моли да прегледа броевете на "Правда " за юли и август, с цел да прочете по какъв начин руската преса е отразявала мача (американецът е умеел да приказва и да чете на руски).
Въпреки напрегнатата атмосфера и ексцентризма на Фишер, "мачът на века " е изиграл като цяло разведряваща роля в връзките сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Спаски е имал доста последователи в Америка, които са се дразнили от капризите на Фишер и от методите му за психически напън. Нито в Съединени американски щати, нито в Съюз на съветските социалистически републики не е възнкнала – както са се страхували – вълна на шовинизъм на правилото "Нашият е по-добър ". Фишер също е имал хиляди симпатизанти зад Желязната завеса, които са се възхищавали на борческия му дух и нежеланието да се преценява с ограничаващите правила на ФИДЕ.
В Рейкявик несъмнено печели по-силният – това са разбрали и приели и в Москва и във Вашингтон. Следва да се регистрира, че единствено два месеца преди началото на мача американският президент Ричард Никсън прави историческо посещаване в Съюз на съветските социалистически републики и политическата върхушка в руската столица не е имала интерес да бойкотира процеса на разведряване.
Белград, 20 години по-късно
Самият Спаски години по-късно отхвърля догатките, че му е оказван психически напън и споделя, че мачът е минал обикновено и че не смята държанието на Фишер за предизвикателно. Двамата резервират другарски връзки и 20 година по-късно играят втори "мач на века " в Белград, който също приключва с победа на Фишер.
Този мач обаче не е под егидата на ФИДЕ и се организира в директно нарушаване на интернационалните наказания против режима на Слободан Милошевич . Затова пък наградният фонд - пет милиона $, очевидно е бил предложение, от което нито Фишер, нито Спаски са могли да се откажат.
За феновете на шаха през 20 век мистерия си остава въпросът какво би се случило в случай че Фишер беше решил да отбрани купата си през 1975 г? След протакания и договаряния с първенеца, ФИДЕ отхвърля да удовлетвори настояването му да се играе до 10 победи, без да се броят ремитата.
Фишер отхвърля да играе и през април 1975 година за нов международен първенец е разгласен младият руски гросмайстор Анатолий Карпов . Това е единственият случай в историята на шаха, когато новият първенец не е изиграл нито една партия с предходния. Карпов, следва да се означи, поставя много старания да се контракти за мач с американеца, двамата даже се срещат персонално три пъти. До съглашение обаче не се стига.
През 1972 година Фишер е международен първенец в апогея на кариерата си. През 1975 година обаче към този момент са минали три години, през които той не е изиграл нито една турнирна партия, до момента в който Карпов решително се изкачва по пътя към шахматния Олимп. Години по-късно идващия международен първенец Гари Каспаров изрича съмнение, че през 1975 година Фишер евентуално би могъл да отбрани купата си, само че през 1978 година Карпов би спечелил. ЕЛО коефициентът на Карпов в зенита на кариерата му - 2780, е съвсем същия като на американския първенец.
На финала
Боби Фишер умира в заточение през 2008 година при много печални условия. По подигравка на ориста животът му завършва на същото място, където се е осъществило заветното му предпочитание да стане международен първенец - Рейкявик. Той умира на 64 години - броят на полетата на шахматната дъска.
А изгубилият "мача на века " Спаски живее в Москва, въпреки към този момент да не взе участие в шампионати. На 85 години той е най-възрастният жив сега международен първенец. По време на юбилейното празнуване на 80-годишнината му през 2017 година Спаски отбелязва с горест, че шахматният гений в никакъв случай не е направил никого благополучен.
Точно 10 година преди да стане международен първенец, Робърт (Боби) Фишер идва в България, с цел да взе участие в 15-та шахматна олимпиада. 19-годишният вундеркинд към този момент е звезда, само че точно във Варна той прави дебюта си на международно равнище.
Отборът на Съединени американски щати не реализира кой-знае какъв триумф, обаче във Варна Фишер изиграва една от най-красивите партии в кариерата си – против аржентинския гросмайстор Мигел Найдорф . Боби жертва топ и повежда мощна офанзива, Найдорф се предава след 24 хода.
Пак във Варна Фишер прави реми с Ботвинник – международният първенец. За да стигне до реми обаче Ботвинник прекарва безсънна нощ след отлагането на партията и употребява анализаторския потенциал на трима руски гросмайстори.
Пак на олимпиадата във Варна български шахматист реализира най-хубав турнирен резултат против американеца. Никола Пъдевски записва две ремита против Фишер и реми против международния първенец Ботвинник. Пъдевски обаче не е първият български шахматист, който играе с Фишер. Тази чест се пада на първия български гросмайстор Милко Бобоцов , който с черните фигури губи против 17-годишния американец на шахматната олимпиада в Лайпциг през 1960 година
Съюз на съветските социалистически републики и шахматът По времето, когато Фишер се появява на международната сцена, Съюз на съветските социалистически републики господства шахматните шампионати и ранглисти със съкрушително превъзходство. Всички международни първенци след Втората международна война до 1972 година са представители на Съветския Съюз, а в случай че прибавим родения в Русия Александър Алехин, то превъзходството стартира още през 1926 година
Обаче към края на 1960-те паралелно с триумфалните полети на американски астронавти до Луната излиза наяве, че присъединяване на Фишер в битката за международната купа е въпрос единствено на време. Както излиза наяве по-късно – доста малко време.
През 1971 година в границите на претендентския шампионат - крайната стъпка за установяване на противника на международния първенец – Фишер разгромява руския гросмайстор Марк Тайманов с резултат 6:0 – шест последоватени победи без ремита. След привършване на шестата партия Тайманов - отличен пианист с консерваторно обучение – стиска ръката на Фишер и с насилена усмивка споделя на негоден британски: "Well, I still have my music " ( "Е, аз въпреки всичко имам моята музика "). С това шахматната кариера на Тайманов завършва, руските управляващи повече не го пускат в чужбина.
След разправата със руския кандидат Фишер отстрани по същия метод датския гросмайстор Бент Ларсен – чиста победа 6:0 без ремита. Години по-късно уравновесеният Ларсен си спомня, че мачът с Фишер е минал за него като в мъгла и че той не е могъл да проумее какво се случва. Такива разгромни победи на претендентско равнище пораждат не толкоз удивление, колкото чувство на тайнствен смут.
Пак по същото време – в края на 1971 година Фишер доближава кеофициент ЕЛО (мярка за силата на шахматист) 2785. Той е първият състезател минал границата от 2700 и по това време надалеч надминава всички останали противници. Не е за удивление, че турнирните резултати на Фишер пораждат суматоха в средата на руския шахматен хайлайф. На тогавашния международен първенец Борис Спаски следва да отбрани купата си против своенравния американец, който вестникарите разказват като питон който безмилостно удушва жертвата си и по-късно я смила на кайма.
Преди срещата в столицата на Исландия – Рейкявик Спаски има психическо преимущество, защото на три пъти е побеждавал Фишер в шампионати, до момента в който Боби няма нито една победа против него. Обаче предвид на разгрома на кандидатите Тайманов и Ларсен доста ли изгода би имало от такова преимущество?
Рейкявик Още преди да стартира събитието, публицистите го кръщават "мач на века " и значително тази характерност е вярна. Израсналият в скромни условия Фишер ревниво се отнася към парите и се договаря за нечувания по това време награден фонд от 250 хиляди $. За съпоставяне, наградата на Спаски, когато завоюва в Москва шампионската купа против Тигран Петросян през 1969 година, е единствено 3000 рубли – по-малко от цената на кола "Москвич ".
Заедно със Спаски за мача в Рейкявик идват трима гросмайстори-анализатори и група офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отпред с генерал-лейтенант Филип Бобков - шеф на идеологическото ръководство.
Първата игра стартира на 11 юли 1972 година и... Фишер я губи след груба неточност с офицера на черните полета.
Веднага след загубата кандидатът слага нови претенции пред уредниците, измежду които и това - да се махнат телевизионните камери от залата и двамата да играят зад стъклена бариера, с цел да се понижи шума. След като уредниците отхвърлят, Фишер не се явява за втората партия и Спаски печели техническа победа. Резултатът става 2:0 за международния първенец.
Президентът на интернационалната шахматна организация ФИДЕ Макс Ейве предизвестява Фишер, че ще присъди победа в мача на Спаски, в случай че Фишер не се яви за третата партия. Обаче Спаски – постоянно благородник, се съгласява с настояванията на Фишер и... губи третата партия с белите.
Кореспондентът на Ню Йорк таймс в Москва беседва незабавно след третата игра със шахматни ентусиасти в парка "Горки " в Москва и един от тях му споделя, че най-голямата неточност на Спаски не е това, че е изгубил партията, а че се е съгласил с настояванията на Фишер. Независимо от патриотичната агитация, шахматистите в Съветския Съюз са имали отлична визия за силата на американеца и за, общо казано, нежеланата обстановка на Спаски.
Ергономично кресло или табуретка По-нататък мачът стартира да добива нюанс с теориите за скрит план против Спаски и с прищевките на Фишер, като, да вземем за пример, да му се даде особено ергономично кресло или да се размени мраморната платформа за игра с дървена. След това отново мраморна. Креслото идва със аероплан от Ню Йорк и за всеки случай прибавят още едно - за Спаски, въпреки че самият той споделя, че му е все тая дали ще седи на ергономично кресло или на табуретка.
Единият от помощниците на международния първенец – Ефим Геллер , изпраща документално недоволство до уредниците в което изрича съмнение, че американците употребяват "нешахматни " способи за влияние върху Спаски.
Сред тези способи са посочени електронни принадлежности и химически субстанции. Нищо такова не трябва намерено след претършуване на пространствата до залата за игра, обаче с това се слага началото на теориите за скрит план в мачовете за международната купа. Тези теории кулминират през 1978 и 1981 година, когато тогавашният първенец Анатолий Карпов защищава купата си против Виктор Корчной .
Пак на мача в Рейкявик за пръв път се заговорва за капацитета на компютрите да проучват и играят шах. Шефът на катедрата по компютърни науки в Колумбийския университет, проф. Нюборн споделя пред публицисти, че най-съвременните (1972 г.) компютри могат да проучват позиции, обаче им би трябвало повече от ден, с цел да могат да проучват позиция в мача за международната купа. Съвременните (2022 г.) компютри играят шах на три равнища по-високо от международния първенец (Магнус Карлсен) и проучват трилиони позиции в секунда.
След загуба в петата партия Спаски губи и шестата след блестяща офанзива на Фишер, само че се причислява към аплодисментите на публиката за кандидата. Следва загуба и в десетата партия. Обаче в 11-та Спаски най-накрая демонстрира че е международен първенец.
Губейки с три точки против Фишер, руският гросмайстор слага измама – пешка и американецът захапва стръвта. В резултат царицата му попада в капан. Фишер играе още седем хода след загубата й, само че се предава, до момента в който Спаски е в тоалетната. Залата посреща международния първенец с овации. Дотогава не е имало случай в игра за международната купа кралица да попадне в капан.
Независимо от обособените триумфи на Спаски, чувството за неизбежност на първенеца нараства. В края на юли трима от четиримата руски репортери са отзовани в Москва, а руските медии стартират да предават единствено къси сводки за развиването на мача.
Но ползата по света е толкоз огромен, че продажбата на шахматни комплекти и основаването на нови шахматни клубове се усилва в пъти, а имената на Фишер и Спаски стават нарицателни. Дори в Китай, в разгара на културната гражданска война, деликатно наблюдават за развиването на драмата в Рейкявик. За разлика от Спаски, който е върл пушач, Фишер всеки ден плува, играе тенис и подвига тежести.
Спаски губи 13-та партия в позиция която и той и помощниците му са определили за реми. Следват още седем ремита, а 21-та партия бива отсрочена, откакто Спаски прави поредност от слаби ходове в средата на играта. През нощта той осъзнава, че обстановката е безнадеждна и се обажда на Фишер да му каже, че се предава. Американецът упорства това да стане персонално сутринта пред камерите, Спаски отхвърля.
С разлика от 4 точки Фишер е разгласен за нов международен първенец.
След мача Последната партия с руснака се оказва и последна в формалната кариера на Фишер. На церемонията за оповестяване на новия международен първенец Боби се държи безучастно и съвсем не обръща внимание на хвалбите в собствен адрес. По едно време вади джобен шах-комплект и стартира да проучва някаква позиция. Едва към края на вечерта Фишер беседва известно време със руския посланник в Исландия и го моли да прегледа броевете на "Правда " за юли и август, с цел да прочете по какъв начин руската преса е отразявала мача (американецът е умеел да приказва и да чете на руски).
Въпреки напрегнатата атмосфера и ексцентризма на Фишер, "мачът на века " е изиграл като цяло разведряваща роля в връзките сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Спаски е имал доста последователи в Америка, които са се дразнили от капризите на Фишер и от методите му за психически напън. Нито в Съединени американски щати, нито в Съюз на съветските социалистически републики не е възнкнала – както са се страхували – вълна на шовинизъм на правилото "Нашият е по-добър ". Фишер също е имал хиляди симпатизанти зад Желязната завеса, които са се възхищавали на борческия му дух и нежеланието да се преценява с ограничаващите правила на ФИДЕ.
В Рейкявик несъмнено печели по-силният – това са разбрали и приели и в Москва и във Вашингтон. Следва да се регистрира, че единствено два месеца преди началото на мача американският президент Ричард Никсън прави историческо посещаване в Съюз на съветските социалистически републики и политическата върхушка в руската столица не е имала интерес да бойкотира процеса на разведряване.
Белград, 20 години по-късно
Самият Спаски години по-късно отхвърля догатките, че му е оказван психически напън и споделя, че мачът е минал обикновено и че не смята държанието на Фишер за предизвикателно. Двамата резервират другарски връзки и 20 година по-късно играят втори "мач на века " в Белград, който също приключва с победа на Фишер.
Този мач обаче не е под егидата на ФИДЕ и се организира в директно нарушаване на интернационалните наказания против режима на Слободан Милошевич . Затова пък наградният фонд - пет милиона $, очевидно е бил предложение, от което нито Фишер, нито Спаски са могли да се откажат.
За феновете на шаха през 20 век мистерия си остава въпросът какво би се случило в случай че Фишер беше решил да отбрани купата си през 1975 г? След протакания и договаряния с първенеца, ФИДЕ отхвърля да удовлетвори настояването му да се играе до 10 победи, без да се броят ремитата.
Фишер отхвърля да играе и през април 1975 година за нов международен първенец е разгласен младият руски гросмайстор Анатолий Карпов . Това е единственият случай в историята на шаха, когато новият първенец не е изиграл нито една партия с предходния. Карпов, следва да се означи, поставя много старания да се контракти за мач с американеца, двамата даже се срещат персонално три пъти. До съглашение обаче не се стига.
През 1972 година Фишер е международен първенец в апогея на кариерата си. През 1975 година обаче към този момент са минали три години, през които той не е изиграл нито една турнирна партия, до момента в който Карпов решително се изкачва по пътя към шахматния Олимп. Години по-късно идващия международен първенец Гари Каспаров изрича съмнение, че през 1975 година Фишер евентуално би могъл да отбрани купата си, само че през 1978 година Карпов би спечелил. ЕЛО коефициентът на Карпов в зенита на кариерата му - 2780, е съвсем същия като на американския първенец.
На финала
Боби Фишер умира в заточение през 2008 година при много печални условия. По подигравка на ориста животът му завършва на същото място, където се е осъществило заветното му предпочитание да стане международен първенец - Рейкявик. Той умира на 64 години - броят на полетата на шахматната дъска.
А изгубилият "мача на века " Спаски живее в Москва, въпреки към този момент да не взе участие в шампионати. На 85 години той е най-възрастният жив сега международен първенец. По време на юбилейното празнуване на 80-годишнината му през 2017 година Спаски отбелязва с горест, че шахматният гений в никакъв случай не е направил никого благополучен.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ